Площта, върху която ледът в Гренландия е изчезнал през последните три десетилетия, е приблизително 36 пъти по-голяма от Ню Йорк – ледена земя, която бързо отстъпва място на влажни зони и храсти, показва ново проучване.

Количеството растителност в Гренландия се е удвоило между средата на 1980-те и средата на 2010-те години, тъй като части от страната, някога покрити с лед и сняг, са трансформирани в безплодни скали, влажни зони или площи с храсти.

Само влажните зони са се учетворили през този период, съобщава CNN.

Анализирайки сателитни изображения, учените установяват, че Гренландия е загубила 28 707 квадратни километра лед за три десетилетия. А това ще доведе до сериозни последици за изменението на климата и покачването на морското равнище.

По-високите температури на въздуха водят до загуба на лед, което пък повишава температурите на сушата. Това води до топене на Зоната на вечната замръзналост - слой лед, покриващ повърхността на Земята и разположен в по-голямата си част в Арктика.

Това топене освобождава затоплящите планетата газове въглероден диоксид и метан, допринасяйки за още по-сериозно глобално повишение на температурите. Топенето на вечната замръзналост води до нестабилност на земята, което може да повлияе на инфраструктурата и сградите.

„Загубата на лед води до още размразени зони и „озеленяване“ на Гренландия. Оголените скали се колонизират от тундрата и в крайна сметка - от храсти,“ посочва Джонатан Каривик, един от авторите на доклада.

„В същото време водата, освободена от топящия се лед, носи утайки и тиня, които образуват влажни и блатисти зони,“ допълва ученият.

Загубата на лед създава нещо като „обратна връзка“. Снегът и ледът обикновено отразяват слънчевата енергия обратно в космоса, предотвратявайки прекомерното нагряване в някои части от Земята.

Но тъй като ледът изчезва, тези области поглъщат повече слънчева енергия, повишавайки температурите на земната повърхност, което пък води до допълнително топене и други отрицателни въздействия.

Топенето на леда увеличава количеството вода в езерата, където тя абсорбира повече топлина от снега, което отново повишава температурите на земната повърхност.

Гренландия се затопля два пъти по-бързо от останалата част от света от 70-те години на миналия век, като авторите на изследването предупреждават, че в бъдеще са вероятни по-екстремни температури.

Гренландия е най-големият остров в света и е покрит предимно с лед и ледници. Около 57 000 души живеят в страната, която е автономна държава в рамките на Кралство Дания. Голяма част от населението е местно и много хора разчитат на естествените екосистеми за оцеляването си.

Майкъл Граймс, водещият автор на доклада, казва, че потокът от седименти и хранителни вещества в крайбрежните води е особено проблематичен за местните общности, които разчитат на риболова, както и за ловците в други части на острова.

„Промените са критични, особено за местното население, чиито традиционни ловни практики за препитание разчитат на стабилността на тези деликатни екосистеми“, казва той.

„Освен това загубата на ледена маса в Гренландия има съществен принос за глобалното покачване на морското равнище - тенденция, която поставя значителни предизвикателства пред човечеството както сега, така и в бъдеще,“ допълва ученият.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !