На днешната дата, 15 февруари, през 1564 г. в италианския град Пиза се ражда Галилео Галилей. В историята той остава не просто със своите открития като астроном, а и с неукротимата си научна страст, изобретателен гений и непоклатима убеденост. 

Той често е наричан "бащата на съвременната наука", а животът му е изпълнен с новаторски открития, ожесточени дебати и сблъсъци с могъщите сили на неговото време.

Дете на Ренесанса 

Пътешествието на Галилей започва сред пищното изкуство и процъфтяващия интелектуализъм на Ренесанса. Академичната му кариера стартира през 1581 г., когато той се записва в университета в Пиза.

Времето му преминава в изучаване на медицина и философия, тъй като баща му се надява той да стане лекар. Но съдбата има други планове за младия учен. През тези години той започва да изследва принципите на физиката - предмет, който скоро ще погълне интелектуалните му занимания.

Неговият любознателен ум скоро се запознава със завладяващ инструмент - телескопа. Въпреки че Галилей не е първоначалният изобретател на устройството, той значително го подобрява, с което завинаги променя възгледите си за заобикалящия го свят. 

Въоръжен със своето изобретение, Галилео се превръща в първия човек, който успява да зърне чудесата, скрити в нощното небе. Благодарение на него 1610 година се превръща в повратна точка за човешката история, защото наблюденията му върху скалистите планини на Луната разбиват представата за идеално гладко небесно тяло. 

Той открива четирите най-големи луни на Юпитер, които днес са известни като галилейските луни. Италианецът става свидетел и на фазите на Венера, оборвайки центрирания върху Земята Птолемеев космически модел.

Всяко от тези революционни наблюдения предоставя неопровержимо доказателство за теорията на Коперник, която поставя Слънцето, а не Земята, в центъра на Вселената.

Галилео, наклонената кула в Пиза и гравитацията 

Според една от легендите за живота на Галилео Галилей, ученият използвал наклонената кула в Пиза, за да демонстрира, че времето, за което предметите падат на земята, не зависи от тяхната маса.

Той използвал два сферични предмета с различно тегло. Историята е описана в биографията на Галилей, написана през 1654 г. от един от неговите ученици - Винченцо Вивиани, и публикувана през 1717 г.,  

Чрез този експеримент Галилей стига до извода, че обектите падат с еднакво ускорение,  като в същото време опровергава теорията на Аристотел за гравитацията, която гласи, че обектите падат със скорост, пропорционална на тяхната маса.

Някои историци смятат, че експериментът е бил по-скоро теоретичен и Галилей не е хвърлял предмети от покрива на кулата, но, така или иначе, теорията му, в крайна сметка, се оказва правилна. 

Сблъсъкът с църквата  

Галилей не е просто пасивен наблюдател на космоса, а и страстен защитник на своите открития. Той публикува тезите си в ясна проза, използвайки хумор и ярки описания, за да плени публиката.

Участва и в ожесточени дебати, оспорвайки установените възгледи с логика и експерименти. Това обаче го изправя лице в лице с католическата църква, която се придържа към геоцентричния модел като крайъгълен камък на своите учения. 

Последвалият конфликт се превръща в един от символните сблъсъци между научния прогрес и религиозната догма. Галилей, макар и първоначално предпазлив, продължава да защитава откритията си и, може би наивно, публикува "диалог", представящ и двете страни на хелиоцентричния дебат.

Заради тази своя постъпка обаче е призован от инквизицията в Рим през 1633 г. Обвинен е в ерес и е принуден да се отрече от вярванията си и да прекара остатъка от живота си под домашен арест.

Въпреки личната жертва, духът на Галилей остава непокътнат. Той продължава научните си занимания, макар и тайно, диктувайки своя последен шедьовър „Беседи и математически демонстрации относно две нови науки“, дори след като губи напълно зрението си.

В този труд той полага основите на съвременната физика, изучавайки концепции, като инерция, ускорение и законите на движението - открития, които след това вдъхновяват поколения учени.

Наследството на Галилей

Галилео Галилей умира през 1642 г., но наследството му продължава да живее. Неговите изобретения не се ограничават до астрономията. Той подобрява хидростатичната везна за измерване на тегло и поставя основите на съвременните термометри.

Неговият непоколебим стремеж към истината, въпреки личната цена, проправя пътя за нова ера на научно изследване, която цени доказателствата и експериментите повече от сляпата вяра.

Историята на Галилей е доказателство за смелостта на човешкия дух и напомня на всички изследователи след него, че науката не е просто колекция от факти, а  постоянно "пъшеествие", подхранвано от любопитство и бунт срещу неизвестното.

Въпреки че от рождението на Галилей е изминало почти половин хилядолетие, изобретенията му остават актуални до ден днешен, а историята му е вдъхновение за всички учени и свободомислещи хора, които се осмеляват да предизвикат статуквото. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !