Година след банковата криза, която повали Credit Suisse, властите все още обмислят как да коригират уязвимостите на банките, в това число и в Швейцария, където придобиването на трезора от страна на конкурентната UBS създаде нов финансов гигант.

Спонсорираното от швейцарското правителство спасяване на Credit Suisse и помощта за американските банки през март 2023 г. потушиха непосредствените "пожари", възникнали от масовото теглене на средства от малко известната щатска регионална банка Silicon Valley Bank.

Регулаторните органи и политиците обаче едва сега започват да се занимават с това как банките биха могли да се справят с масовото теглене на депозити и дали имат необходимост от по-лесен достъп до спешни парични средства.

Водещ глобален финансов регулатор наскоро предупреди, че Швейцария трябва да засили банковия си контрол, подчертавайки риска, който потенциален фалит на UBS, която сега е една от най-големите банки в света, би представлявал за финансовата система.

"Банковата система не е по-сигурна", казва пред Reuters Анат Адмати, преподавател в бизнес училището на Станфордския университет. "Глобалните банки могат да причинят много поражения", допълва тя.

Правилата, въведени след финансовата криза от 2008 г., не помогнаха особено за избягването на миналогодишния крах, след като клиенти започнаха да теглят средствата си от банки с безпрецедентни темпове.

Една от ключовите слабости, които се очертаха през миналата година, беше, че изискванията за ликвидността на банките се оказаха недостатъчни. Депозити за милиарди долари напуснаха Credit Suisse в рамките на дни, с което изглеждащите като достатъчни дотогава буфери се стопиха.

Въведеният след финансовата криза от 2008 г. коефициент за ликвидно покритие (LCR) се превърна в ключов индикатор за способността на банките да се справят с търсенето на пари в брой.

LCR изисква банките да притежават достатъчно активи, които да могат да бъдат обменени за кеш, за да се справят със значителен ликвиден стрес за период от 30 дни.

Европейски регулатори дебатират дали да скъсят периода за сериозен стрес за изчисляване на буферите, с които банките трябва да разполагат в по-кратки времеви рамки, от една или две седмици, информира Reuters, позовавайки се на запознат източник.

Този ход съвпада с призивите на Майкъл Хсу, ръководител на Офиса на регулатора на валутата (OCC) в САЩ, който също изложи аргументи за ново съотношение за справяне с финансовия стрес за петдневен период.

Ако подобни мерки бъдат приети, “банките ще трябва да разполагат с по-високи нива на ликвидни активи и да ‚паркират‘ повече средства в централните банки,” казва Андрес Портия, управляващ директор по регулаторните въпроси в базирания във Вашингтон Институт за международни финанси. “В крайна сметка, финансирането може да поскъпне.”

Промените в индустрия е вероятно да се случат едва през следващата година в Европа, тъй като банките все още работят по окончателното прилагане на правилата след финансовата криза, или т. нар. стандарти Базел III, които изискват банките да заделят повече капитали, според същия източник.

На фона на опасенията, че ново масово теглене на депозити може да заплаши друга банка, Европейската централна банка (ЕЦБ) засилва контрола си върху ликвидните буфери на отделните банки, според друг източник на Reuters.

От ЕЦБ са отказали коментар. Банката определя надзора над ликвидността като приоритет след спасяването на Credit Suisse.

Банков гигант

В Швейцария регулаторният дебат се насочи към това как спешните заеми да бъдат по-широко достъпни.

Когато банките вземат заеми от централните банки, те трябва да предоставят определени активи в замяна, известни като обезпечение, които трябва да са лесни за ценообразуване и продажба на финансовите пазари.

Това защитава данъкоплатците, в случай че банката не може да погаси задълженията си.

След като Credit Suisse претърпя безпрецедентен отлив на средства, банката свърши ценните книжа, които предоставя като обезпечение на Централната банка на Швейцария (SNB), принуждавайки я да предостави на изпитващата затруднения банка кеш без обезпечение.

Група експерти призоваха SNB да приема по-широк набор от активи, в това число корпоративни заеми и заеми, обезпечени с ценни книжа. От SNB казват, че наборът от допустими обезпечения се преразглежда текущо и се разработва в диалог с банките.

Внушителният счетоводен баланс от 1.6 трлн. долара на UBS, който е близо два пъти по-голям от размера на швейцарската икономика, кара страната да преразгледа и правилата си за системно важни банки, които са считани за прекалено големи, за да фалират.

"Всички местни и глобални системно важни банки се превърнаха в публично-частни партньорства. Нито едно правителство не може да рискува с тяхната нестабилност," казва Питър Хан, почетен професор по банкиране и финанси в Лондонския институт по банкиране и финанси.

Швейцарското правителство се очаква да публикува доклад през следващия месец. В него може да има по-строги капиталови изисквания за UBS, предупреждават някои анализатори.

Главният изпълнителен директор на UBS Серджо Ермоти заяви наскоро, че не може да изключи подобна вероятност.

"Решихме проблема само в краткосрочен план. Това, което направихме, слага началото на много по-голям проблем на по-късен етап", казва Седрик Тил, преподавател по икономика в Женевския институт за международни изследвания и изследвания на развитието, който беше част от надзорния съвет на SNB до миналата година.

"UBS стана прекалено голяма за спасяване", смята икономистът.

На фона на опасенията от повторение на събитията от 2023 г., от ЕЦБ са помолили някои банки да следят социалните медии с цел ранно засичане на масови тегления на средства от банки.

По-късно през годината глобални финансови регулатори трябва да представят задълбочен анализ на това как социалните медии могат да ускорят отлива на депозити.

"Масовото теглене на депозити не се случва в рамите на месец, а в рамките на няколко часа" казва Ксавие Вив, преподавател по икономика и финанси в Бизнес училището IESE в Барселона. "Регулациите трябва да бъдат променени".