Продължилият четири години синхрон в политиката на централните банки на развитите държави може би предстои да отслабне, тъй като местни фактори надделяват над глобалните тенденции при определянето на очакванията за цените.

Нова Зеландия, която беше пионер в таргетирането на инфлацията през 90-те години, разполага с уменията да задава тенденции в паричната политика.

И може да го направи отново, прекъсвайки уеднаквяването, като трейдъри очакват вероятността от повишение на лихвите от нейна страна, а икономисти прогнозират, че това може да стане още на 28 февруари.

Има вероятност тенденцията на конвергенция също да се пропука. В САЩ доказателствата, че инфлацията остава упорита и състоянието на пазара на труда убедиха трейдъри да приемат съпротивата на Федералния резерв за облекчаване на паричната политика в краткосрочен план.

В еврозоната, която за малко избегна рецесия през миналата година, ценовият натиск отслабва по-бързо от очакваното, което е в подкрепа на аргументите за по-скорошно понижение на лихвите.

Залозите на трейдъри се увеличават, че Централната банка на Швейцария ще понижи лихвите още през следващия месец.

Великобритания пък все още изпитва затруднения с най-лошото от двата свята - икономически спад и висока инфлация, което вероятно поставя централната й банка в най-трудна ситуация.

В най-новите си прогнози Международният валутен фонд (МВФ) очертава разминаването – подобрена перспектива за САЩ, по-лоши перспективи за еврозоната и слаби данни за Великобритания.

Анализатори на JPMorgan съветват клиентите на банката да се възползват от разминаването в икономическия растеж на САЩ и Европа, като предпочитат щатските акции, кредити и долар, както и германски държавни облигации.

Те също така очакват Централните банки на Канада и на Австралия да запазят нагласа за по-високи лихви, в сравнение с останалите централни банки.

Подчертавайки различния път на паричната политика, управителят на Централната банка на Австралия Мишел Бълок изненада пазарите, които очакваха облекчаване на паричната политика на първото заседание на банката за годината на 6 февруари, като каза, че “по-нататъшно увеличение на лихвите не може да бъде изключено.”

Междувременно, Япония, която от десетилетия се стреми да надвие дефлацията, може да тръгне в друга посока с първото си повишение на лихвите от 2007 г. в идните месеци.

Трейдърите на облигации очакват след година бенчмарк лихвите да бъдат с около 100 базисни пункта по-ниски в САЩ, с около 120 пункта по-ниски в Европа, но само с 40 пункта под днешните нива в Австралия и с близо 30 пункта по-високи в Япония.

Опасения от обратен завой

Анализатори от Citigroup Inc. казват, че трейдърите трябва да хеджират риска от много къс цикъл на облекчаване на паричната политика от страна на Фед, последван от увеличения на лихвите скоро след това.

Това е сценарий, който ръководителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) се опитват да избегнат, притеснени от факта, че евентуален обратен завой би могъл да бъде счетен като повторно подценяване на инфлацията от тяхна страна.

Ръководителите на централни банки отделиха значително време в дискусии за рисковете от това да прибързат и да бъдат изненадани от възобновен ценови натиск или да изчакат по-дълго и потенциално да намалят търсенето прекалено много. Вторият сценарий засега получава по-голяма подкрепа.

Главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуриншас казва, че централните банки трябва да избегнат преждевременно облекчаване на паричната политика, което би повлияло на трудно спечеленото доверие и би довело до повишение на инфлацията, но в същото време и да не се забавят прекалено много, заплашвайки ръста и рискувайки инфлацията да падне под целевите нива.

Протоколите от януарските заседания на Фед и ЕЦБ, които се очаква да бъдат публикувани тази седмица, ще бъдат изследвани най-внимателно за евентуални индикации за посоката и темповете на политиката на двете финансови институции.

Местен натиск

Евентуална промяна в двигателите на инфлацията усложнява точния анализ на съществуващите тенденции за всички. Ценовият натиск все повече е в резултат на услуги, като заплащането оказва по-голямо въздействие от производството.

Подобен местен натиск по дефиниция е идиосинкратичен, което означава, че централните банки трябва да реагират на него по свой начин.

Ръстът на инфлацията в САЩ през януари, например, e подхранван от увеличение в цените на храните, автомобилните застраховки и медицинските грижи, а жилищните разходи са допринесли с над две трети за цялостното увеличение.

В случая на Нова Зеландия инфлацията за четвъртото тримесечие беше по-висока от очакваното, въпреки че забавянето на цените на търгуемите стоки помогнаха за умереното ниво на индекса на потребителските цени.

Осем от 11-те основни групи в кошницата на Индекса на потребителските цени отчитат ръст в цените за тримесечието, предвождани от наемите, разходите за жилищното строителство и местните данъци и такси.

Варираща неутрална лихва

Преминаването към по-разнообразни политики на централните банки би било връщане към нормата извън кризисни период.

Дори и тогава обаче, широките тенденции при технологиите, енергетиката и суровините, които засягат всички икономики, вероятно ще запазят известно постоянство в насоката на паричната политика.

Случващото се при чуждестранните валути, където при тези с относително високи лихви би могло да се очаква поскъпване на валутата, което, в крайна сметка, да отслаби ценовия натиск, също предполага, че стадното поведение до известна степен ще продължи.

В по-дългосрочен план обаче централните банки от Европа, Северна Америка и Южния Пасифик трябва да се борят с много различни структурни проблеми, като различни темпове на ръст на населението, зависимост от енергийния внос, промени във веригите на доставка и случващото се в жилищния сектор.

А вследствие на всичко това синхронът, който наблюдаваме от средата на 2020 г., почти неизбежно ще намалее.

“Централните банки ще понижават лихвените проценти с различни скорости,” казва Мики Ливай, учен от Hoover Institution.

“Инфлацията намаля навсякъде, но централните банки са изправени пред различна инфлация и икономически условия, които определят подходящия лихвен процент, необходим за постигане на техните цели”, смята Ливай.