Инвеститорите се различават в отношението си към изборите. Някои гледат на политиката като на предимство, което може да се използва, а други - като на "шум", който пречи на логичните финансови решения.

Но дори за хората без финансов интерес, пазарите предлагат брутално откровена перспектива за икономическите залози в политиката. 

С наближаването на президентските избори в САЩ, вотът за Европейския парламент през лятото и парламентарните избори Великобритания в началото на 2025 г., подобна перспектива може да се окаже особено ценна, пише The Economist.

Типичен пример е развитието на ситуацията преди и след последните президентски избори в САЩ през 2020 г.

Акциите на компанията в сферата на зелената енергия и канабиса за кратко станаха "любимци" на пазара, тъй като шансовете за победа на Джо Байдън се повишиха, а инвеститорите очакваха администрацията му да въведе политики, благоприятни и за двата сектора. 

Борсово търгуваните фондове, покриващи тези индустрии, се повишиха с над 100% от последните два месеца преди изборите до встъпването в длъжност на Байдън, след което отстъпиха голяма част от спечелените позиции, тъй като инвеститорите доста охладиха оптимизма си.

Какво казват пазарите за текущата надпревара за Белия дом? 

Програмата на кандидатите - настоящия президент Джо Байдън и предишния държавен глава Доналд Тръмп - е сходна по много въпроси. И двамата са протекционисти (въпреки че плановете на Тръмп са по-радикални), и двамата искат да контролират големи дефицити (макар и с различни бенефициенти), но има и някои големи разлики. 

Доналд Тръмп се зарече да сложи край на практиката Европа да се възползва "безплатно" от американския бюджет за отбрана на Америка. Байдън пък едва ли ще поднови данъчните облекчения от първия мандат на Тръмп, които изтичат през 2025 г.

Тръмп би отменил Закона за намаляване на инфлацията (IRA) на Байдън, пренасочвайки екологичните разходи към сектора на изкопаемите горива. В същото време, Байдън вижда Мексико като приятелски настроен партньор, докато Тръмп го вижда като страшилище.

Това означава, че някои компании ще спечелят, докато други вероятно ще загубят при реализирането на съответните политики на републиканците и демократите. По-високите европейски военни разходи ще стимулират отбранителната индустрия, например.

Ако Тръмп отмени Закона за инфлацията, доставчиците на слънчева енергия и производителите на електрически автомобили ще бъдат ощетени, докато собствениците на въглищни централи ще бъдат доста по-щастливи.

А ако резултатите от вота са близки и привържениците на губещия кандидат решат да се бунтуват, акциите на производителите на архитектурно стъкло също би трябвало да се представят добре, имайки предвид събитията в Капитолия през януари 2021 г. 

Какви ще са последствията за по-широките класове активи? 

Инвеститорите, които биха предпочели да избегнат политическите залоди, преди можеха да се предпазят, като просто диверсифицират своите потрфейли.

В края на краищата, в добре функциониращите демокрации политиката рядко засяга общата възвръщаемост на фондовия пазар, държавните облигации или валутите. 

Оценявайки миналите американски президентски избори, банковият гигант JPMorgan Chase открива, че няма ясна връзка между резултатите от вота и последващото цялостно представяне на фондовия пазар.

Проблемът е, че избягването на политиката става все по-трудно. Вероятно това може да потвърди всеки, който е търгувал на британските пазари, като същевременно е пренебрегвал преговорите за брекзит или политиките на Лиз Тръс, която беше министър-председател за кратко през 2022 г. 

Изборите водят до движения на развиващите се пазари, като след брекзит някои икономисти дори се шегуваха, че Великобритания също се е превърнала в такъв.

Британският опит обаче може да предвещава глобална тенденция, вместо да остане като исторически прецедент. Сега ентусиазмът за държавните разходи е широко разпространен и фискалният излишък може да има големи и непредвидими последици. 

"Тънката" победа на демократите на изборите за Сенат в щата Джорджия през 2021 г., например, отключи цял набор от икономически стимули. Доходността на държавните облигации се повиши с 0.1 процентни пункта само за един ден - голямо движение, но не и необичайно.

От погледа назад в близкото минало става ясно, че фискалната щедрост е увеличила инфлацията, което на свой ред означава, че дори и по-големи пазарни движения биха били оправдани.

Политиката оказва все по-голямо влияние върху пазарите, но ефектите от нея стават и все по-непредвидими. Какво ще стане, например, при разиграването на сценарий, който тревожи много инвеститори днес - Доналд Тръмп да изпълни заканата си си да смени председателя на Федералния резерв Джеръм Пауъл?

Дали доходността на облигациите ще падне поради очакванията за по-разхлабена парична политика или ще се повиши, тъй като премията за т. нар. "идиотски риск" ще увеличи драстично несигурността сред инвеститорите, както стана по времето на Лиз Тръс във Великобритания? 

Отговорът на въпроса далеч не е очевиден, а с наближаването на изборите вероятно ще става все по-важен, пише още The Economist.