Преди десетилетие китайският президент Си Дзинпин беше приет радушно в германския град Дуисбург в долината Рур. Той похвали региона като потенциален център за китайски инвестиции, посрещна влак, който беше прекарал две седмици в пътуване от Чунцин, през Русия, до индустриалния пояс на Европа и се наслади на оркестрално изпълнение на традиционни миньорски песни. 

Съвсем наскоро друго китайско посещение в Германия получи доста по-хладен прием. През февруари корабът BYD Explorer No. 1 разтовари около 3000 електрически коли, произведени от китайската компания BYD. Както подсказва името на плавателния съд, той вероятно ще бъде първият от многото. Но едва ли за някого е изненада, че пристигането му предизвика притеснения за бъдещето на германските производители на автомобили, пише The Economist. 

Китай произвежда коли, докато лидерите на страната насочват пари и заеми към високотехнологичната индустрия в опит да съживят втората най-голяма икономика в света. Промишленият търговски излишък на Поднебесната империя се повиши до рекордно високо ниво и се очаква да расте още повече. В резултат на това европейските лидери се страхуват от наплива на модерни, евтини китайски стоки. 

На 5 март Европейската комисия реши, че разполага с достатъчно доказателства, че Китай несправедливо е субсидирал своите производители на електромобили, което ѝ позволява да аргументира въвеждането на нови мита. Урсула фон дер Лайен, президентът на комисията, предупреди Китай да не се "състезава към дъното" по отношение на зелените технологии. 

Великобритания започна разследване на вноса на китайски багери в страната, а Еманюел Макрон, президентът на Франция, ще бъде домакин на Си Дзинпин през май. Според дипломатите, той ще отправи "твърди послания" относно търговията. 

И други държави по света, от Бразилия до Индия, се опитват да блокират износа на Китай. Ситуацията обаче представлява особена заплаха за Европа поради модела на растеж на континента, в чиято основа отдавна стои търговията. Според Международния валутен фонд, Европа е най-отвореният регион за търговия и инвестиции в света. 

В ЕС търговията със стоки и услуги достига 44% от БВП - почти два пъти повече, отколкото в САЩ. Като блок, основан на правила, ЕС не е склонен да нарушава твърде грубо търговските разпоредби, издигайки протекционистични бариери. Същото е и с Великобритания, която има история на подкрепа за свободната търговия.

Новият шок в Китай настъпва в ужасен момент, пише още изданието. Европейската индустрия все още се възстановява от енергийния шок, причинен от инвазията на Владимир Путин в Украйна, която започна точно когато националните лидери се опитваха да ускорят зеления преход. Цените на природния газ, които обикновено се движеха около 20 евро за мегаватчас, скочиха до над 300 евро през 2022 г., което доведе до рязко поскъпване и на електроенергията. Европейската централна банка беше принудена да повиши лихвите до 4%, удряйки търсенето във вече отслабената икономика.

Фискалната щедрост от времената на пандемията и енергийната криза отстъпиха място на съкращения. Строгите ограничения на дефицита на Германия принудиха страната да намали държавните си разходи тази година, като предстоят още съкращения през 2025 г. Франция обяви, че дефицитът ѝ през 2023 г. е бил 5.5% от БВП, което е доста над прогнозите. Тя вече беше дръпнала това, което Бруно Льо Мер, нейният министър на финансите, нарича "аварийна спирачка", съкращавайки 10 милиарда евро разходи, за да върне фискалната политика в правилния път. 

Брутният вътрешен продукт на ЕС е нараснал само с 4% в реално изражение от 2019 г. насам, което е половината от темпото, на което се радват Съединените щати. Във Великобритания и Германия БВП на човек е спаднал и в реално изражение. Официалните прогнози за ЕС и Великобритания прогнозират плачевен растеж от по-малко от 1% тази година. Докато американската производителност изглежда е получила нов тласък по време на пандемията, европейската все още куца. 

ЕЦБ, националните лидери и икономистите се опитват да разберат защо Европа е загубила своята конкурентоспособност. В същото време се задава друга заплаха - ако Доналд Тръмп спечели президентските избори в Америка през ноември, европейските износители може да станат обект на нови мита върху продажбите на един от най-доходоносните им пазари.

Шок и ужас

Докато икономиката на Стария континент все още се възстановява от руския шок от 2022 г., как ще успее да се адаптира към потенциален нов такъв от Китай и може би трети от Америка? Първият шок в Китай дойде през 2001 г., когато страната влезе в Световната търговска организация и в резултат на това се възползва от по-ниски търговски бариери, което представлява предизвикателство за западните производители. В САЩ някои региони и сектори бяха силно засегнати. Европа се измъкна по-леко, отчасти защото шокът съвпадна с присъединяването на страните от Централна и Източна Европа към ЕС. Бързото развитие на най-новите членове на Съюза подкрепи растежа на производителността на блока и създаде търсене на западни стоки.

Този път ще е различно. Въпреки че Китай се насочва към високотехнологично производство в отговор на икономическите трудности,  Си също така желае да откаже страната от зависимостта ѝ от западната индустрия. Той иска да изгради технологично лидерство в сектори, които смята за ключови, като индустриалните роботи и железопътното оборудване. 

Един по-слаб Китай, който се стреми да бъде по-малко зависим от чужди суровини, ще купува по-малко коли, по-малко машини и по-малко високотехнологично оборудване - точно стоките, които вдигнаха европейския износ по време на първия китайски шок. Икономиката на Китай е много по-голяма, отколкото беше в началото на хилядолетието. Както отбелязва Адам Улф от консултантската компания Absolute Strategy, нарастването на износа на Китай от 2019 г. насам е умерено като дял от БВП на страната, но вече се е усетило като "потоп" на други места по света.

Освен това европейските фирми сега са изправени пред китайска конкуренция на все по-сложни пазари, както у дома, така и в трети страни. Типичен пример са автомобилите, някога перла в короната на европейската индустрия. В сектора, заедно с неговата верига за доставки, работят около 3 милиона души на целия континент. И все пак китайските марки вече съставляват 9% от пазара на чистите електрически возила в Западна Европа. В целия континент новите регистрации на превозни средства с китайски марки са се увеличили повече от два пъти между 2022 и 2023 г. Френските, немските и италианските марки за масовия пазар изглеждат особено уязвими от конкуренцията. Анализатори на швейцарската банка UBS смятат, че глобалният пазарен дял на "старите" производители на автомобили ще спадне от 81% днес до 58% през 2030 г.

Европейските лидери са особено заинтересовани да развиват зелени индустрии, докато наливат милиарди в климатичния преход. И все пак, европейските компании, произвеждащи за масовия пазар, ще имат затруднения да се конкурират със стойността, предлагана от техните китайски конкуренти. Китай вече доминира във вятърните турбини, например, с пазарен дял от 60% през 2022 г., според Глобалния съвет за вятърна енергия. Това осигурява на производителите необходимия мащаб за по-нататъшни иновации. И нещата вървят само в една посока. Индексът на цените на производител в Китай, който измерва цените на входа на фабриката, пада от 17 месеца и е приблизително на нивото си от 2019 г. Същият индекс за ЕС, дори без разходите за енергия, е почти една четвърт над нивото си от преди четири години.  

Собствените опити на Европа да намали риска и завимостта си от Китай, тоест да внася по-малко критични суровини от страната и да ограничи инвестициите и износа на високотехнологични стоки към нея, също ще повишат разходите. За Германия, европейската икономика, която е най-тясно свързана с Китай, постепенното приспособяване би струвало 1.2% от БВП, приблизително същото като за Япония. Други големи европейски държави и САЩ биха загубили около 0.5% от БВП. Загубата на Китай ще достигне около 2%.

Разходите на Европа за намаляване на риска ще станат по-трудни за понасяне, ако Тръмп спечели изборите в САЩ през ноември. Новите мита са мрачна перспектива за износителите от континента, които миналата година продадоха стоки за 500 милиарда евро на Америка. В действителност 20 от 27-те държави-членки на ЕС имат излишък в търговията си със САЩ.

Ударът на Лайтизър

Тръмп предизвика напрежение по време на първия си мандат, когато Вашингтон наложи високи мита върху алуминия и стоманата, нанасяйки удар върху европейските производители. Европа отговори със свои собствени мита върху американски продукти, включително бърбън и мотоциклети. Пристигането на Джо Байдън помогна на двете страни да постигнат "примирие", макар и донякъде колебливо. Един кабинет "Тръмп 2.0" обаче може да бъде много по-болезнен. Бившият президент предложи 10% мито върху целия внос на САЩ. Робърт Лайтизър, който го съветва относно търговията, отиде по-далеч, твърдейки че може да са необходими дори по-брутални мита.

Германският икономически институт е изчислил възможното въздействие върху икономиката, ако САЩ приложат 10% мита върху своя внос и накажат Китай с още по-високи мита. Американската икономика ще бъде засегната чрез по-високи потребителски цени, но европейската ще бъде ощетена повече. Общият износ на Германия ще бъде с близо 5% по-нисък до 2028 г., отколкото в свят без нови американски мита. Частните инвестиции също ще бъдат засегнати. В резултат на това германският БВП ще бъде с 1.2% по-нисък, което се равнява на кумулативна загуба от 120 милиарда евро продукция до 2028 г. 

Администрацията на Тръмп може да отиде дори по-далеч, търсейки ответни мерки срещу Европа за нейните данъци върху цифровите услуги, насочени към американските технологични фирми , или за отказа да следва линията на президента по отношение на Китай.

Междувременно, що се отнася до напрежението между Китай и ЕС, "размяната на разследвания" за субсидиите и дъмпинга изглежда вероятно ще стане нещо обичайно. Китайското правителство, например, има ясна представа кой стои зад разследването на ЕС за електромобилите и започна ответно антидъмпингово разследване на френския коняк. Франция създаде свои собствени субсидии за електромобили за потребителите, за да изключи китайските марки. Китайските фирми предлагат на клиентите отстъпка от същия размер, което един анализатор нарича "поздрав с един пръст към г-н Макрон".

Икономика под обсада

Комбинацията от шокове в енергетиката, Китай и Тръмп може да доведе до продължителен период на преструктуриране на европейската икономика. Търговските войни правят стоките по-скъпи и намаляват избора, но когато Китай субсидира слънчеви панели, европейските комунални услуги и домакинствата получават по-евтина енергия. Някои региони могат да се възползват от променената ситуация. Страни като Испания с потенциал за слънчева енергия или Швеция - с водна и вятърна енергия ,биха могли да привлекат нови индустрии. По-рано тази година шведската H2 Green Steel обяви, че е осигурила финансиране от 6.5 милиарда евро за своя завод близо до Лулеа в северната част на страната.

По същия начин някои чуждестранни фирми ще искат да инвестират в Европа, за да бъдат близо до клиентите, когато търговията е трудна. Полша привлече почти 30 милиарда евро преки чуждестранни инвестиции през 2021 г. и 2022 г. и вероятно още толкова през 2023 г. Това е два пъти повече от сумата, която обикновено е получавала преди пандемията. ПЧИ сега съставляват 25% от капиталовите разходи на Полша, в сравнение със средно около 5% в индустриализираните страни.

Част от притока идва от немската инженерна компания Bosch и японския конгломерат Daikin. които изграждат заводи за термопомпи в страната. Според проучване на консултантската компания E&Y, 67% от международните корпоративни директори очакват европейското присъствие на тяхната фирма да нарасне спрямо отчетените средни нива от 40% през 2021 г. Това може да включва отбранителни компании, които ще снабдяват нарастващите въоръжени сили на континента, но и Китайските производители на електромобили.

По-голямата част от преструктурирането обаче едва ли ще бъде приятно, пише The Economist. Continental, един от най-големите доставчици на части за автомобили в Германия, съкращава хиляди работни места. Bosch се отървава от 1200 позиции в подразделението си за автомобилен софтуер. Други в автомобилната индустрия също обявиха съкращения. Предишният шок в Китай стимулира технологичния напредък, тъй като работниците се преместиха в по-продуктивни компании, които инвестираха в иновации. Но през последните 15 години фирмите, изложени на китайската конкуренция, показват признаци на по-бавен растеж на производителността, според изследване на Клаус Фризенбихлер от Австрийския институт за икономически изследвания и съавтори.

Въпреки че Германия е производствения "локомотив" на Европа, тройното предизвикателство може да засегне целия континент. Регионите с енергоемки индустрии или онези, които произвеждат продукти за масовия пазар в Западна Европа, могат да загубят. Дори в райони, изолирани от първоначалните ефекти, успешните местни фирми могат да инвестират повече в чужбина, докато се адаптират към протекционизма зад граница. През следващите пет години около 75% от големите предприятия в еврозоната очакват да диверсифицират между страните, да преместят производството по-близо до продажбите или да преместят части от бизнеса си в по-политически обвързани държави, според проучване на ЕЦБ.

Стари проблеми

Има и граници на това, което правителствата с финансови затруднения могат да направят, за да улеснят прехода към нови индустрии. Това е особено вярно, когато те са обещали да харчат повече за отбрана и има малко желание за големи реформи в ЕС, които биха могли да стимулират растежа. 

Блокът наскоро одобри 1,2 милиарда евро публични субсидии за облачни изчисления от седем държави за няколко години. Както посочват от McKinsey Global Institute, това се равнява на около 4% от годишната инвестиция на Amazon Web Services. Патентите във високите технологии се регистрират предимно от американски и китайски фирми. Въпреки огромното си население, в много отношения на ЕС му липсва мащаб. Вътрешната търговия със стоки далеч не е безпроблемна, а пазарите на услуги остават фрагментирани.

Това оставя втори подход - стремеж да се запази старото, като в тази посока лобирането е яростно. В епоха, когато популистката десница се възражда, малко политици искат да бъдат обвинявани за загубата на работни места. Печалбите от извършването на трудната техническа работа по задълбочаване на капиталовите пазари или интегрирането на пазарите на електроенергия не идват бързо. 

В Брюксел и Париж настояванията за безполезни субсидии и други форми на протекционизъм нарастват. Междувременно Германия е затруднена от трипартийна коалиция, която не може да постигне съгласие по нито един въпрос, включително и по големи теми като дипломацията и индустриалната политика. А докато политиците "увъртат", все повече кораби на BYD ще пътуват до пристанищата на Европа, пише още изданието.