Цените на храните се стабилизираха през последните месеци и в близко бъдеще не се очаква нов ръст на инфлацията.

Основният риск си остава войната в Украйна, тъй като и тя, и Русия са основни производители и износители на зърнени храни и всяка ескалация на напрежението там се отразява пряко върху световните пазари. Това коментира в ефира на Дарик радио финансистът Преслав Райков. 

"Инфлацията се стабилизира в последните 4-5 месеца, но жалкото в случая е, че тези между 2.5% и 3%, които не ни достигат за покриване на критериите за влизане в еврозоната, всъщност, успяхме да си генерираме сами.

И това идва в най-неподходящия момент, поради което започват различни опити за намаляването на инфлацията, като държавната кампания "Достъпно за вас", премахването на таксите в университетите и т.н.

Жалко е да виждаме подобни "напъни" в последния момент, само за да покрием критериите", коментира Райков.   

По думите му през лятото обикновено цените на свежите плодове и зеленчуци падат, което също ще помогне за стабилизирането на инфлационните нива. 

От какво зависи цената на хранителните продукти? 

Преслав Райков припомни, че на световните пазари цените на храните се формират от три основни фактора - цените на основните селскостопански култури (пшеницата, царевицата и соята), цената на петрола, която в момента се намира на сравнително високи нива заради политиката на производителите и цената на логистиката и корабните превози. 

"Логистиката е един огромен пазар, който е взаимосвързан навсякъде по света и който още не се е стабилизирал след сътресенията по време на пандемията от COVID-19.

Кризата с нападенията в Червено море също изигра роля за повишаването на риска, а оттам - и на цените. Все още има дисбаланс и в търсенето на корабни контейнери", обясни Райков. 

Тъй като цената на пшеницата се понижи значително през последните месеци, Русия и Украйна, които са основните производители за нашия регион а и за почти целия свят, имат мотивация да продават повече. Оттам могат да се очакват рекордни реколти и износ на пшеница. 

Примерът с какаото също е интересен, защото то, за разлика от повечето селскостопански култури, не поевтинява, а напротив - достигна нови рекордни нива през последните седмици.

Според Преслав Райков обаче, това се дължи на спецификата на държавите производителки, като Гана, Кот д'Ивоар, Камерун и Бразилия. 

"Тези държави преди година и половина Гана и Кот д'Ивоар преживяха държавни фалити и правителствата не успяха да финансират фермерите, които отглеждат какао.

Това веднага се отрази на пазара, но, според мен, цените скоро ще се коригират, тъй като поскъпването до голяма степен е спекулативно", обясни Райков. 

Помага или пречи държавната намеса на пазара на хранителни продукти?   

"Пряката намеса на държавата за задържане на цените на храните на някакво ниво или за забрана на вноса е дългосрочно грешно решение. То води до дисбаланси и то у бизнеси, които у нас са развити на световно ниво.

България е водещ прроизводител в Европа на слънчогледово олио и продукти от слънчоглед. Държавата заблуди и подведе много земеделци, тъй като сметката за това подвеждане беше платена от всички потребители - първо през бюджета, а след това и в магазините, защото тези продуки можеше да бъдат много по-евтини, отколкото са в момента", каза още Райков. 

По думите му, забраната на вноса от Украйна не може да бъде устойчиво решение, защото украинският износ, под една или друга форма, ще продължи да съществува и дори да се увеличава на европейските пазари. 

"По-добрият вариант беше България да използва тази суровина, да я преработва и да създаде добавена стойност от нея. Държавата обаче демонстрира тотално неразбиране за това как работи пазара и какви са нуждите на преработвателите", завърши Райков. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !