Два зъба на човек, живял преди около 4000 години, съдържат изобилие от бактерии, причиняващи кариес и заболяване на венците. Рядката находка може да помогне на учените да разберат как промените в диетата са довели до разпространението на кариесите днес.

Открити по време на разкопки през 1993 и 1996 г., зъбите са намерени във варовикова пещера в ирландското графство Лимерик.

Двете проби от кътниците, датирани между 2280 и 2140 г. пр. н. е., показват, че са от един и същ човек, живял през бронзовата епоха. Това се посочва в статия, публикувана в списание Molecular Biology and Evolution.

В единия от зъбите е открито изненадващо изобилие от Streptococcus mutans (S. mutans) - орална бактерия, която причинява кариес. Това е рядка находка, тъй като бактерията не се запазва добре поради своята киселинна природа, смята старши авторът на статията и асистент в катедрата по генетика в Тринити Колидж в Дъблин Лара Касиди.

Изследователите смятат още, че бактерията не се среща толкова често в древни зъби, тъй като човешката диета е включвала по-малко рафинирана захар и по-малко преработени храни, отколкото се консумират днес, посочва Касиди.

Наблюдава се значителна промяна в храненето с възникването на селското стопанство преди около 10 000 години, но през последните няколко стотици години съществените промени се дължат на популяризирането на захарта, добавя тя.

Връзка между диетата и кариесите

Не е ясно защо бактериите върху новооткрития зъб са толкова добре запазени, но Касиди предполага, че хладните и сухи условия в пещерата вероятно са изиграли роля.

Докато бактерии са регистрирани и при други древни находки на зъби, S. mutans е открита само в много малки количества в малко на брой останки, като например по-стар, неолитен зъб от Югозападна Франция (датиращ между 3400 и 2900 г. пр.н.е.) или сдъвкана смола от скандинавския мезолит (датиращ между 9890 и 9540 г. пр.н.е.).

Бактериите започват да се срещат все по-често след възникването на земеделието и отглеждането на зърнени култури, като пшеница и ечемик.

Анализирайки бактериите, открити върху зъбите от бронзовата епоха, и сравнявайки ги със съвременни проби, изследователите откриват, че древното еволюционно дърво на S. mutans е по-сложно, отколкото се смята първоначално.

Чертите на древните бактерии, като вирулентността (способността да причиняват щети), са се развили заедно с промените в човешката диета, включително популяризирането на захарта и зърнените култури.

Орално здраве от бронзовата епоха

Не са открити признаци на кариес по зъбите от бронзовата епоха, но ако възрастният мъж, на когото са принадлежали, е живял малко по-дълго, изобилието от налични бактерии предполага, че той скоро е щял да го развие, казва Касиди.

Двата зъба съдържат и ДНК доказателства за Tannerella forsythia (T. forsythia) - бактерия, причиняваща заболяване на венците, която се среща по-често в древния геном.

Изследователите обаче откриват два различни щама - днес обикновено се среща само един, което предполага, че древните микробиоми са били много по-разнообразни от съвременните.

Загубата на биоразнообразие е повод за безпокойство, тъй като може да има отрицателно въздействие върху човешкото здраве.

Няколко други зъба, открити в пещерата, показват признаци на кариес, но не е известно дали тези останки са от същия човек или от други членове на общността, тъй като са открити разчленени, отделени от други скелетни останки, казва Касиди.

„Възможно е други зъби от устата му да са имали кухини по тях или други членове на неговата общност да са страдали от зъбно заболяване,“ допълва ученият.

Анализът на древните S. mutans предполага, че бактериите са станали по-разпространени през последните векове поради консумацията на захар, която е създала благоприятно местообитание за вида в човешките уста, добавя Касиди.

Анализът на древния S. Mutans, в сравнение със съвременния S. mutans „разкрива голяма промяна, свързана с увеличената консумация на захар“ и подкрепя предишни изследвания, регистрирали по-високи нива на кариеси, след като рафинираната захар става широко разпространена през 19 век.

Оралният микробиом има значение за много области на човешкото здраве, като древните зъби могат да помогнат на учените да разберат как човешката орална микробиота се е развила с течение на времето и какво е въздействието й върху човешкото здраве в миналото и днес.