Абсолютно недостъпни: Градовете, в които имотите са невъзможно скъпи

Всеки, който е следил жилищния пазар през последните две десетилетия, знае, че в много страни вече е много по-трудно да се купи имот.

Нов доклад обобщава усещането на много потенциални купувачи на жилища, като създава категория, която определя някои големи градове като „невъзможно недостъпни“.

Американските населени места на Западното крайбрежие и Хаваите заемат 5 от позиците в топ 10 на най-недостъпните места за покупка на дом, според годишния доклад за демографската международна достъпност на жилищата, който проследява цените им от 20 години.

Може би не е изненадващо, че най-скъпите американски градове за купуване на жилище са в Калифорния, като Сан Хосе, Лос Анджелис, Сан Франциско и Сан Диего са в топ 10. Хавайската столица Хонолулу заема шесто място от 94 основни пазара, изследвани в осем страни.

Австралия е единствената друга държава - освен САЩ, която доминира в класацията с „невъзможно недостъпни цени“ със Сидни и южните градове Мелбърн във Виктория и Аделаида в Южна Австралия.

Но начело на глобалната класация е Хонконг - компактният азиатски финансов център, известен със своите малки апартаменти и високи наеми. Трябва да се отбележи, че това е единственият китайски пазар, обхванат от доклада.

Редовен участник в класациите за „най-скъпи“ имоти, Хонконг има най-нисък процент на притежавани жилища от всички изследвани градове. Той е само 51%, в сравнение с неговия азиатски съперник Сингапур, където притежаваните имоти надхвърлят 89% заради десетилетния ангажимент на правителството да изгражда обществени жилища.

Хонконг може да е най-недостъпният град в света, но потенциалните купувачи на жилища е хубаво да знаят, че ситуацията не е толкова лоша, колкото беше преди, посочва CNN.

Цените на жилищата паднаха по време на пандемията през 2020 г., когато правителството затвори града и наложи политика за нулев COVID – в допълнение към новите закони за национална сигурност, които имаха смразяващ ефект върху населеното място.

Инж. Деян Рачев, Артекс инженеринг: Не очаквайте цените на имотите да паднат

Защо имотите са толкова скъпи?

Докладът измерва достъпността, като използва съотношението цена/доход на базата на средностатистическа стойност на къща, разделена на брутния среден доход на домакинството.

Той свързва ръста на работещите от вкъщи по време на пандемията с „шок от търсенето“ на къщи извън градските центрове, които дават повече външно пространство.

Но също така обвинява за рязкото нарастване на цените на жилищата политиките за използване на земя, включително „задържане на градовете“ - вид планиране, предназначено да спре разрастването им.

„Средната класа е под обсада главно поради ескалацията на цената на земята. Тъй като тя е разпределена в опит да се ограничи разрастването на градовете, превишението на търсенето над предлагането доведе до повишаване на цените“.

Цените скочиха още повече, тъй като инвеститорите се насочиха към имотния пазар в търсене на печалба.

Едно решение, пише авторът на доклада, е да се последва примерът на Нова Зеландия.

В статия за канадския Financial Post Уендъл Кокс, старши сътрудник в Frontier Center for Public Policy, се застъпва за идеята Канада да последва примера на Нова Зеландия и да освободи повече земя за незабавно развитие. И Ванкувър, и Торонто са в класацията на недостъпните градове.

Кокс посочва политиката, въведена от коалиционното правителство на Нова Зеландия, която изисква от местните власти незабавно да създадат зони за развитие на жилищното строителство за следващите 30 години.

„Торонто и Ванкувър показват, че цената за укротяване на експанзията е неприемливо висока: завишени цени на жилищата, по-високи наеми и бедност за нарастващ брой хора“, пише Кокс.

За тези, които нямат търпение да се промени политиката или търсенето да спадне, докладът идентифицира и най-достъпните градове от 94-те изследвани.

Това са:

Питсбърг, Рочестър и Сейнт Луис в САЩ;
Едмънтън и Калгари в Канада;
Блекпул, Ланкашир и Глазгоу в Обединеното кралство;
Пърт и Бризбейн в Австралия.

Докладът е съставен от изследователи от Центъра за демография и политика към Chapman University в Калифорния и Frontier Center for Public Policy - независим мозъчен тръст за обществена политика в Канада.