На днешната дата 12 февруари (30 януари по стар стил) е роден Атанас Буров - една от най-ярките фигури на българската политика през първата половина на миналия век. 

Атанас Буров е роден в Горна Оряховица през 1875 г., когато България все още е част от Османската империя. Неговият баща Димитър Буров е един от първите крупни предприемачи и банкери в страната след Освобождението.

През 1879 г. той е избран за представител в Учредителното събрание, което изработва Търновската конституция. Не е случайно, че и неговият син Атанас по-късно запазва това влечение към политиката и не губи интерес към държавните дела на своята родина. 

Атанас Буров учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, откъдето е изключен заради организирана от социалистите стачка.

Той обаче успява да вземе изпитите си като частен ученик с много добри оценки, което му позволява да продължи образованието си в престижни висши учебни заведения в чужбина. Буров завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж.

След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София – Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия. 

Още в ранна възраст Буров се включва в дейността на Народната партия, в която баща му е един от основателите. От 1899 г. Атанас Буров многократно е избиран за народен представител, а в периода 1911 – 1912 г. е подпредседател на Народното събрание.

След обявяването на Балканската война през 1912 г. крупният предприемач и банкер ускорено завършва Школата за запасни офицери и е единственият действащ депутат, записал се доброволец за фронта.

При Чаталджа поручик Буров повежда атака „на нож“ и на косъм се разминава с фаталния край, когато един турски куршум се забива в метална запалка, поставена в горния джоб на униформата му. Впоследствие Атанас Буров е награден с Орден за храброст. 

Любопитен детайл е, че заради участието си във войната на Буров му се налага да отложи и сватбата си със своята годеница Смарайда Салабашева. Двамата сключват брак през 1913 г. 

През същата година Буров е назначен за министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев, а през 1919 – 1920 г. оглавява същото министерство в първия кабинет на Александър Стамболийски.

Впоследствие обаче отношенията на банкера със земеделския режим се изострят и той преминава на страната на опозицията.

След Деветоюнския преврат през 1923 г. Буров се включва в Демократическия сговор и заедно с Андрей Ляпчев оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев в периода от 1926 до 1931 г. 

В тази своя роля, заедно с финансовия министър Владимир Моллов, Буров успява да постигне редица успехи, сред които е и договарянето на т. нар. "Стабилизационен заем" през 1928 г., който има за цел да стабилизира курса на националната валута.

Едно от най-големите предизвикателства е уреждането на репарационния проблем в годините след Първата световна война. Международната обстановка е сложна, а натискът върху България от страна на съседните държави е изключително силен.

Благодарение на личните усилия и контакти на Буров и Моллов с представителите на Великите сили, те успяват да продължат наложения мораториум върху репарационния дълг и значително да намалят вноските по неговото изплащане.

След преврата от 19 май 1934 г. Атанас Буров пише поредица от статии в защита на парламентаризма, отпечатани във вестник „Мир”.

Политикът предвижда и избухването на Втората световна война, като настоява за създаването на консервативен антифашистки фронт, но до консолидиране на дясно ориентираните политически сили така и не се стига. 

Атанас Буров приема предложението да се включи като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев, образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.

Кабинетът на Муравиев обаче остава на власт в продължение само на 6 дни (от 2 до 9 септември 1944 година). 

Заради участието си в този кабинет Буров е осъден на една година затвор от т. нар. Народен съд. Той е помилван и освободен през 1945 г., но не се отказва от участието си политиката и застава на страната на политическите партии, които се обявяват в опозиция на комунистите. 

През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на земеделския лидер Никола Петков. На 25 октомври същата година е интерниран в Дряново, а през 1949 г. е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. е арестуван и на 13 ноември 1952 г. е осъден на 20 години затвор. 

Атанас Буров умира на 15 май 1954 г. в затвора в Пазарджик. Присъдата му от Народния съд е отменена посмъртно от Върховния съд през 1996 г., а през 2000 г. Атанас Буров е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !