Производствените цени в промишлеността намаляват с 0.3% в еврозоната и с 0.4% в ЕС през август 2025 г., в сравнение с юли 2025 г., сочат данни Евростат.

За сравнение, през юли 2025 г. производствените цени в промишлеността отчетоха повишение от 0.3% в еврозоната и 0.6% в ЕС.

През август 2025 г., в сравнение с август 2024 г., показателят пада с 0.6% в еврозоната и с 0.4% в ЕС.

Спадове и повишения

България отчита най-рязко годишно увеличение (+9.1%), следвана от Швеция (+4.1%) и Румъния (+3.1%). Страната ни е лидер по ръст в седми пореден месец.

Най-голям спад на годишна база през август е отчетен в Португалия (-4.3%), Люксембург (-4.2%) и Естония (-3.2%).

По отделни пазарни сектори, цените на производител в промишлеността в еврозоната са се понижили с 4.1% при енергията и с 0.3% при междинните стоки.

На противоположния полюс са секторите, като капиталови стоки (+1.8%), дълготрайни стоки (+1.6%) и недълготрайни стоки (+2.0%).

За целия ЕС понижение в цените на годишна база е отчетено при междинните стоки (-0.1%) и енергията (-3.4%), докато ръст има при капиталовите стоки (+1.7%), дълготрайните потребителски стоки (+1.6%) и недълготрайните потребителски стоки (+2.2%).

Последиците от пандемията

В периода между 2015 и 2020 г. цените на промишлените производители бяха относително без изменения. Пандемията от COVID-19 обаче наруши тази тенденция, пише Euronews.

По време на първата вълна цените паднаха с почти 4% само за три месеца (февруари-май 2020 г.) - спад, който Евростат определи като „забележителен“, макар и по-малък от този, наблюдаван по време на финансовата криза от 2008-2009 г.

От май 2020 г. до септември 2022 г. цените скочиха рязко, увеличавайки се с близо две трети. Последва нов спад между септември и юли 2023 г.: „почти толкова динамичен, колкото и увеличението“, посочват от Евростат.

От средата на 2023 г. цените се стабилизират, в сравнение с големите колебания от предишни години, но остават на „исторически високи нива“.

Индексът на цените на производител в промишлеността се изчислява по базисни цени, без ДДС и други данъци. Тъй като често предвижда движенията на цените надолу по веригата, той се използва широко при оформянето на фискалната и паричната политика в целия ЕС.