Народното събрание прие окончателно на второ четене промени в Закона за защита на потребителите, с които се въвежда забрана за икономически необоснованото увеличение на потребителските цени. Новите разпоредби задължават големите търговски вериги да публикуват ежедневно продажните си цени в интернет, като за нарушителите са предвидени солени глоби.

Промените ще бъдат в сила за срок от една година – от 9 август 2026 г. до 9 август 2027 г.

Забрана за спекулативно увеличение на цените

Депутатите записаха в закона, че се забранява повишаването на цените на стоки и услуги, когато то не е икономически обосновано. При регистрирано увеличение контролните органи ще имат правомощията да установяват неговия размер, период и обстоятелства.

След констатацията търговецът ще разполага с определен срок, в който трябва да докаже икономическата обоснованост на по-високата цена. Ако не успее да представи убедителни доказателства, ще се счита, че увеличението е неправомерно. Преценката ще се извършва от контролния орган чрез съпоставка между ръста на цената и влиянието на различни фактори върху разходите или дейността на търговеца.

Ежедневна информация за цените онлайн

Една от ключовите мерки засяга търговците на дребно на хранителни и нехранителни стоки, напитки, тютюневи изделия и лекарства с годишен оборот над 25 милиона евро. Те ще бъдат длъжни да публикуват на интернет страниците си актуална информация за индивидуалните продажни цени на стоките от голямата потребителска кошница.

Данните трябва да се качват всеки ден до 7:00 часа сутринта в машинно четим формат. Освен това, до 8:00 часа същата информация трябва да бъде предоставена и на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Предвижда се КЗП да създаде и поддържа публичен интернет портал, където ще се публикуват ежедневно тези цени. Платформата ще показва и цените на едро, както и информация за „справедливата стойност“ на определени стоки, дефинирана с методика на Министерския съвет.

Какви са санкциите за нарушителите?

Парламентът определи и размера на глобите при неспазване на новите правила. Санкциите са разделени в няколко категории:

  • За необосновано вдигане на цените: глоба от 1000 до 10 000 евро за физически лица и имуществена санкция от 10 000 до 100 000 евро за еднолични търговци и юридически лица.
  • За непредоставяне на информация или подаване на неточни данни: имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 евро.
  • За възпрепятстване на проверка: имуществена санкция от 10 000 до 100 000 евро за еднолични търговци и юридически лица.

Дебати и разногласия в парламента

Приемането на законопроекта беше съпътствано от дебати, започнали още в предишния пленарен ден. Мартин Димитров от „Демократична България“ възрази срещу едногодишния срок на мерките, като предложи той да бъде ограничен до края на годината с възможност за последващо удължаване.

„Ако удължим само до края на годината, около коледните и новогодишните празници има опасност от повишаване на цените“, контрира председателят на бюджетната комисия Константин Проданов („Прогресивна България“).

Според него добросъвестните търговци, които не вдигат цените, са малцинство. Един от вносителите, Явор Гечев (ПБ), допълни, че целта на едногодишния срок е „пазарните играчи да разберат, че има държава, която си върши работата“.

От „Продължаваме промяната“ обявиха, че няма да подкрепят текстовете. Според Ивайло Шотев понятията в закона са неясно формулирани, а разширяването на правомощията на КЗП крие риск комисията да се превърне в „бухалка“ в ръцете на Министерския съвет.

Цончо Ганев от „Възраждане“ изрази опасения, че промените ще отворят врата за контрол на цените от големите вериги, което може да доведе до обратен ефект – скок на цените и инфлацията.