Към момента в банковия сектор не се наблюдава структурен системен риск по линия на прилаганите от банките кредитни стандарти, нито пък по линия на задлъжнялостта на домакинствата.

Това се посочва в анализ на Българската народна банка за мерките, приложени във връзка с рисковете пред банковата система.

"Задлъжнялостта на домакинствата остава ниска и е съпътствана от положителни тенденции при доходите. Налице е изразен кредитен растеж, който БНБ наблюдава регулярно на база на широк набор от регулаторни, макроикономически и други индикатори. В контекста на поддържаните високи нива на капиталови буфери, ликвидност и рентабилност от страна на банките, към настоящия момент хипотезата „прегряване“ в сегмента кредитиране, обезпечено с жилищни недвижими имоти, не е подкрепена". 

Показатели на банковата система

От БНБ припомнят, че през 2023 г. банковата система продължава да се характеризира с висока капиталова и ликвидна позиция, с ниско ниво на необслужвани кредити и с растяща доходност и ефективност. 

Съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (CET1) е 20.07% в края на 2023 г., а общата капиталова адекватност (CAR) нараства до 21.65% към 31 декември 2023 г. Това обуславя превишение на капитала над регулаторните изисквания и капиталови буфери в размер на 3.3 млрд. лв. (3.9% от рисковите експозиции), като близо 60% (1.9 млрд. лв.) от обема на капиталовия излишък се определя от значимите институции. 

Показателите за ликвидност коефициент на ликвидно покритие (LCR) и отношение на нетно стабилно финансиране (NSFR) значително надвишават регулаторните изисквания от 100%, като в края на 2023 г. LCR е 242%, а NSFR – 161%. Ликвидният буфер е в размер на 53.0 млрд. лв., като близо 70% (38.1 млрд. лв.) е присъщ на значимите институции. 

Характерно за по-малките банки е поддържането на по-високи съотношения на LCR и NSFR спрямо системните нива.

Същевременно, продължава намаляването на брутните необслужвани кредити и аванси в балансите на банките до 3.9 млрд. лв. и на техния дял в общите кредити и аванси до 3.62%.

Ипотечни кредити

Секторът на кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти, се характеризира с продължителен темп на нарастване, който е особено изразен през последните две години. В края на 2023 г. салдото на това кредитиране достига до 22 млрд. лв., като на годишна база нараства с 19.9%) 

Кредитирането в този сегмент е концентрирано в най-големите банки, които имат пазарен дял от близо 80% (17.9 млрд. лв.).

Делът на ипотечното кредитиране обаче остава на ниско ниво спрямо общите активи и кредитите и авансите на банковата система, като липсва преекспонираност на банките към сегмента. 

"В края на 2023 г. делът на кредитите, обезпечени с жилища, в общите активи е 12.6%, а в общите кредити и аванси – 20.7%.  Изменението на дяловете спрямо 2022 г. е минимално".

Кредитното качество в сегмента остава на добро ниво на фона на дългосрочната тенденция на понижение на необслужваните кредити като обем и дял. В края на 2023 г. брутните необслужвани кредити се свеждат до 332 млн. лв., което представлява съотношение от 1.5%.

Спрямо юни 2015 г., обемът на проблемните ипотечни заеми се е редуцирал над 5 пъти, а съотношението намалява с над 17 процентни пункта. Степента на провизираност остава адекватна на ниво от 50%.

Макроикономически фактори

Търсенето на жилищни кредити е повлияно в значителна степен от процесите на трудовия пазар. Средната брутна работна заплата нараства с темпове, по-високи от изменението на потребителските цени, а коефициентът на безработица е на ниски равнища. 

Недостигът на работна сила формира очаквания за запазване на тези тенденции през следващите години, въпреки че потенциално влошаване на икономическата среда може да се отрази върху заетостта и доходите и да засегне капацитета за обслужване на задълженията, се посочва още в анализа на БНБ. 

В рамките на текущия лихвен цикъл затягането на паричната политика в еврозоната се пренася относително слабо и бавно, особено в сегмента на домакинствата. При ценообразуването на жилищните кредити преобладаващата част от банките използват референтни индекси, базирани на лихвените проценти по междубанковите депозити, които се запазват на ниски равнища в условията на висока ликвидност в банковия сектор. 

"Независимо от повишената активност на кредитния пазар, секторът на домакинствата в България продължава да се характеризира с относително ниска задлъжнялост. Към края на 2023 г. общите задължения на домакинствата по кредити (в това число и небанковите) възлизат на 23.7% от БВП - едно от най-ниските равнища в ЕС".

Предвид високия кредитен растеж, силното потребителско търсене и значителния инфлационен натиск, на 26 април 2023 г. Управителният съвет на БНБ взе решение за увеличаване на процента на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства на две стъпки.

Считано от 1 юни 2023 г., процентът на ЗМР по привлечените от банките средства от нерезиденти беше увеличен от 5% на 10%, а от 1 юли 2023 г., - от 10% на 12%.

"Решението има за цел затягане на монетарните условия в страната чрез изтегляне на част от свръхликвидността в банковата система, като по този начин се намалява свободният ресурс и кредитният капацитет на банките и се създава стимул за по-бързо и силно пренасяне на повишените лихвени проценти в еврозоната върху лихвените проценти в България", припомнят от централната банка.  

Пълният текст на анализа на БНБ можете да прочетете тук

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !