Корекцията при златото е възможност, а не край на възходящия тренд, смята експертът по управление на природни ресурси Боян Рашев. Според него недоверието във финансовата система, покупките на централните банки и растящото търсене на стратегически метали ще продължат да подкрепят сектора.

След силния ръст през последните години златото премина през период на корекция, но това не променя дългосрочната картина за благородния метал. Това коментира Боян Рашев в съвместния подкаст на Darik Business Review и Expat Capital, посветен на движението на цените на суровините, инвестициите в метали и перспективите пред минната индустрия.

Прогнозите на големите инвестиционни банки за златото претърпяват сериозни промени през последните месеци.

Goldman Sachs понижиха прогнозата си за цената на златото през декември. Първоначално очакванията им бяха за около 5400 долара за тройунция, а сега прогнозата им стига до 4900 долара. Това означава около 25% спад спрямо началото на януари.

"Много е интересно как се променят прогнозите на големите институции – Goldman Sachs, JPMorgan и други. В началото на годината те също говореха за цени от 6500–7000 долара за тройунция, дори над 6000 долара. След това настъпи войната. В началото всички очакваха цената на златото да скочи, но всъщност се случи обратното – тя падна и продължи да намалява и през март."

Според него обаче краткосрочните движения не трябва да се бъркат с дългосрочния тренд.

„Цената на златото в момента е около 4000–4200 долара за унция. Да, стигна за кратко до над 5000 долара, но това беше за ден-два. Настоящото движение е нормална корекция в рамките на един дългосрочен възходящ тренд“, посочи той.

Централните банки отново купуват злато

Един от най-важните фактори за пазара на злато остават действията на централните банки.

През март централните банки за първи път от много време насам се превърнаха в нетни продавачи на злато. Основна роля за това имат Турция и Русия, които според Рашев са използвали продажбите, за да финансират текущи нужди.

„Русия продаваше, за да финансира войната, а Турция – заради нуждата от внос на енергийни ресурси“, коментира той.

След това обаче тенденцията се обръща. През април и май централните банки отново започват активно да купуват злато.

Сред най-големите купувачи са Китай, Полша и Казахстан. Особено интересна е ролята на Полша, която се превръща в един от най-активните инвеститори в злато.

„Забележително е присъствието на Полша, Чехия и други източноевропейски държави сред купувачите“, посочи Рашев.

Доверието във финансовата система намалява

Според него основната причина за интереса към златото е свързана с намаляващото доверие във финансовата система.

„Дългосрочният тренд е много ясен – цената на златото расте, защото доверието във финансовата система намалява“, каза той.

По думите му източните държави все по-активно увеличават златните си резерви, а населението в Китай и Индия е сред най-големите частни инвеститори в злато в света.

В същото време според него предстои да се види дали западните централни банки ще започнат отново да увеличават златните си покупки.

„Аз лично смятам, че до края на годината можем да видим началото на такъв процес“, прогнозира Рашев.

Той посочи и друг интересен фактор – потенциална преоценка на златните резерви на Федералния резерв на САЩ.

В момента американското злато е счетоводно оценено на цена от около 42 долара за тройунция – стойност, определена през 70-те години.

„Ако бъде оценено на реалната пазарна цена, говорим за трилиони долари разлика. Това е фундаментално различна ситуация“, каза експертът.

Среброто следва златото, но с по-голяма волатилност

Среброто също премина през силно движение през последната година. След като достигна около 120 долара за унция за кратък период, металът се върна към нива около 60–63 долара.

Според Рашев това е естествена корекция след прекалено бързия ръст.

„Среброто се движи със златото. Когато златото тръгне нагоре, среброто вероятно отново ще прави по-бързи движения“, коментира той.

Прогнози на големи финансови институции като BlackRock и JPMorgan сочат потенциал за цена над 80 долара за унция и достигане на 100 долара до 2030 г.

Минните компании – най-подцененият сектор

Според Рашев най-интересното движение в момента не е само при металите, а при компаниите, които ги добиват.

Акциите на много минни компании са паднали значително, въпреки че цените на металите остават високи.

„Ако погледнете печалбите им и ги сравните с цените на акциите, ще видите, че по-подценен бизнес на тази планета няма“, каза той.

По думите му тези компании буквално „вадят пари от земята“, но инвеститорите често подценяват сектора заради спецификата на бизнеса.

При минните компании обаче изборът е сложен, защото представянето зависи от множество фактори – качество на находищата, управление, разширяване на производството и достъп до капитал.

Медта, алуминият и волфрамът – металите на новата геополитика

Сред най-интересните движения през последните месеци са тези при медта, алуминия и волфрама.

„Цената на медта и алуминия се вдигнаха много съществено. Цената на волфрама излетя в небето“, каза Рашев.

Сред най-интересните движения на пазара е това при волфрама, който често е наричан „металът на войната“ заради широкото му приложение във военната индустрия – включително при производството на боеприпаси и високоустойчиви материали.

„Цената на волфрама излетя в небето. Той е металът на войната и се използва широко във военната индустрия“, коментира Боян Рашев.

По думите му ръстът при волфрама е бил значителен, като една от основните причини е решението на Китай да ограничи износа на метала. Страната има водеща роля в световното производство и контролира голяма част от този пазар.

„Цената се увеличи в пъти. Китайците веднага спряха износа на волфрам, а те контролират до голяма степен подобни стратегически пазари“, посочи той.

Интересен детайл е, че в Австралия предстои да бъде отворена отново волфрамова мина, която има любопитна история – тя е била активирана два пъти досега, преди началото на Първата и Втората световна война.

„Сега отваря за трети път“, отбеляза Рашев, без да прави директни прогнози за възможни геополитически паралели.

Волфрамът, свръхплътен материал, който е ключов компонент в сондажното оборудване и бронебойните оръжия, се е повишил повече от два пъти по стойност тази година, според европейския бенчмарк APT от Fastmarkets.

При цена от 2250 долара за метричен тон, цените са се повишили с 557%, откакто Пекин добави определени волфрамови продукти към списъка си за контрол на износа през февруари миналата година на фона на търговски спор със САЩ.

Уранът остава подценен

Друга суровина, която според Рашев представлява интерес, е уранът.

Въпреки че цената на урана се задържа на високи нива, акциите на много компании за добив са спаднали.

„Недостигът на уран продължава да расте на глобално ниво, а компаниите, които го добиват, паднаха без реален фундаментален аргумент“, посочи той.

Затова според него урановите компании представляват възможност за инвеститорите с по-дългосрочен хоризонт.

Петролът остава подценен заради геополитическите рискове

Рашев коментира и пазара на петрол, който според него в момента е подценен.

Преди началото на войната очакванията му са били за относително стабилни цени заради голямото предлагане.

„Точно това изобилие на нефт спаси света след началото на войната“, каза той.

Въпреки това според него проблемите около енергийната сигурност не са решени.

Особено интересни могат да бъдат компаниите, свързани с енергийна инфраструктура – тръбопроводи, услуги и проекти в Близкия изток.

Европа търси нови минни проекти

Според Рашев Европа все още изостава в развитието на собствен добив на стратегически суровини.

„В Европа има много разговори и новини за проекти, но все още няма значими материални потоци“, каза той.

Като пример той посочи големия проект за злато и мед на Халкидики, където се разширява съществуваща мина. В региона се развиват и редица проекти в Сърбия.

За България той отбеляза потенциала около Челопеч, където има новини за развитие, но остава въпросът дали те ще доведат до нови инвестиции.

Инвеститорите влизат при спад

Интересна тенденция се наблюдава сред инвеститорите в злато и суровини.

Докато през миналата година част от инвеститорите са излизали с печалба при силния ръст на цените, през тази година повече хора използват спада като възможност за вход.

„Когато цените започнаха да падат, повече хора започнаха да влизат, защото виждат по-ниски нива“, каза Рашев.

Той подчерта, че стратегията му е свързана не с краткосрочни движения, а с дългосрочния тренд при суровините.

„За мен моментът е възможност да се инвестира на по-ниски нива с хоризонт за следващите години“, заключи той.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !