Производителят на самолети Boeing е една от най-големите и важни компании в Съединените щати. Много често за нея се използва определението "твърде голяма, за да бъде оставена да фалира". Може ли тя да се окаже и "твърде голяма, за да ѝ бъде държана сметка"? 

Компанията е един от двата основни световни производители на големи търговски самолети и се нарежда сред петте най-големи изпълнители на поръчки в областта на отбраната на САЩ.

В Boeing работят над 170 000 души в световен мащаб, включително 150 000 в САЩ. Компанията генерира приходи от близо 78 милиарда долара миналата година и има жизненоважен принос за икономиката на страната.

Нейният ангажимент за гарантиране на безопасността обаче многократно е поставян под въпрос, като последният подобен случай беше след инцидента по-рано тази година, при който дефектна врата падна от Boeing 737 Max минути след излитането му от пистата.

Оттогава насам бяха подадени много сигнали за предполагаеми опасни практики във фабриките на Boeing, както и в тези на основния му доставчик Spirit Aerosystems. Критиците казват, че компанията не е приела проблемите си сериозно и че регулаторите, уплашени от огромното ѝ икономическо влияние, не предприемат необходимите стъпки, за да я принудят да ги реши.

Тази седмица компанията се съгласи да се признае за виновна по съществуващо обвинение за престъпна измама, повдигнато след две почти идентични катастрофи с чисто новия 737 Max на Boeing, които се случиха преди повече от пет години и убиха 346 души. Но съдебното споразумение само засили аргументите на критиците, пише BBC. 

Сделка или не?

Членове на семействата на много от загиналите в катастрофите смятат, че споразумението, което предстои да бъде представено на съдия за одобрение, е твърде снизходително. Техният адвокат Пол Касел пише в писмено възражение срещу сделката:

"Споразумението с Boeing несправедливо прави отстъпки за компанията, които други обвиняеми никога не биха получили. То не успява да потърси отговорност от Boeing за смъртта на 346 души“.

Самото споразумение произтича от разследване, започнало през 2019 г., след втората катастрофа. Разследващите стигат до извода, че Boeing е измамила регулаторите по време на проектирането на своя 737 Max. Компанията е обвинена, че поставя печалбите пред безопасността на пътниците.

През 2021 г. Boeing се съгласи да плати обезщетение от 2.5 милиарда долара, но избегна съдебно преследване по обвинение в заговор за престъпна измама. Но през май тази година Министерството на правосъдието в САЩ установи, че Boeing е нарушила условията на това споразумение, като не е приложила подходяща програма за съответствие и етика.

Като част от признанието си за виновност, Boeing се съгласява да плати неустойка от 243.6 милиона долара и да се подложи на независим мониторинг в продължение на три години.

Освен това компанията се съгласи бордът на директорите да се срещне със семействата на жертвите и обеща да инвестира около 455 милиона долара в подобряване на безопасността. 

Ерин Апълбаум е адвокат на 34 семейства, загубили близки в полет 302 на Ethiopian Airlines. Тя казва, че сделката не е „нищо повече от плясване по китката и няма да направи нищо, за да осъществи значима промяна в компанията“.

Какво ще е справeдливото наказание?

Министерството на правосъдието твърди, че споразумението не изключва действия срещу отделни ръководители или срещу компанията за поведение, настъпило след катастрофите през 2018 и 2019 г.

Но длъжностните лица оставят някои ключови въпроси без отговор - като например как признанието за виновност ще се отрази на способността на Boeing да участва в търгове за държавни поръчки, например. 

Сенатор Ричард Блументал - демократ, който ръководи няколко изслушвания, фокусирани върху отмъщението на Boeing срещу лицата, подаващи сигнали срещу компанията, напиша в социалните мрежи:

„Това споразумение за признаване на вина не може да бъде краят на отговорността на Boeing. Необходимостта от продължаващи агресивни усилия за разследване и други действия е очевидна“. 

Преди сделката да бъде обявена, някои експерти изразиха опасения, че Boeing е твърде важна и по тази причина търсенето на отговорност е ограничено. Сенаторът републиканец Рон Джонсън заяви на изслушване през април:

„Ще се върна към реалността на факта, че всички искаме Boeing да успее. Не искаме да мислим, че има условия в тези самолети, които биха принудили регулаторите да ги забранят изцяло. Какво би причинило това на нашата икономика, какво би причинило това на живота на хората?“.

Статутът на Boeing като основен изпълнител на американската армия би бил ключов фактор при вземането на решение какви действия да се предприемат срещу компанията. Само през 2022 г. концернът има сключени договори на стойност над 14 милиарда долара с Министерството на отбраната.

Твърде голяма, за да е виновна

Позицията на Boeing на пазара на търговската авиация също е от значение. Кризите и пандемията от COVID-19 вече нанесоха тежък удар върху компанията, която губи пари всяка година от 2019 г. насам, като общата сума на загубите вече надхвърля 30 милиарда долара.

Но пазарът в момента се нуждае от Boeing, ако авиокомпаниите искат да получат самолетите, които им трябват.

Аерокосмическият гигант в момента има поръчки за повече от 6000 самолета, които биха отнели години за производство. Неговият голям съперник Airbus в Европа има още по-голямо изоставане и се затруднява да произведе достатъчно самолети, за да отговори на търсенето.

Роналд Епщайн, управляващ директор в Bank of America, посочва:

„Boeing е твърде голям, за да се провали, но не е твърде голям, за да бъде посредствен“.

Китайският държавен производител Comac вече произвежда пътническия самолет C919 - потенциален конкурент на 737 Max и Airbus A320 neo. Той започна търговски полети през май. Неговият портфейл с поръчки е малък, в сравнение с тези на Airbus и Boeing, но в дългосрочен план може да спечели от всяка слабост на американския гигант.

Бразилската Embraer, която е успешен доставчик на по-малки регионални авиокомпании, също има потенциал за растеж, който да ѝ позволи да се "премести" в пространството, заето от Boeing и Airbus.

Всичко това може да обясни защо американското правосъдно министерство до този момент не е наложило по-строги санкции на Boeing, въпреки признатите от самата компания сериозни престъпления.

Въпросът сега е дали съдебната власт е направила достатъчно, за да възпре бъдещи злоупотреби и инциденти, пише още изданието.