На много места по света екстремните метеорологични явления се засилват и зачестяват вследствие на климатичните промени.

Тази тенденция вероятно ще продължи, освен ако страните на ограничат значително емисиите си от парникови газове, като въглеродния диоксид, които затоплят планетата.

1. По-горещи и по-продължителни топлинни вълни

Дори и малко увеличение на средните температури е от голямо значение за екстремните горещини.

С приближаването на диапазона от дневни температури към по-високи нива, по-горещите дни става по-вероятни и по-интензивни.

Учени използват компютърни модели, за да симулират как се развиват отделни екстремни метеорологични явления при два сценария:

  • Днешният свят с 1.2°C затопляне, причинено от хората
  • Хипотетичен сеят без човешко влияние върху климата

По този начин те могат да изчислят в каква степен конкретна топлинна вълна, суша или буря е била повлияна от климатичните промени.

През април 2024 г. температурите в Мали нараснаха до над 48C по време на екстремна топлинна вълна в африканския регион Сахел, която бе свързана с увеличен брой хоспитализции и смъртни случаи.

Това ниво на горещините нямаше да е възможно без причинените от хората климатични промени, твърдят учени от World Weather Attribution (WWA).

Подобни температурни скокове ще зачестяват на много места, докато планетата продължава да се затопля.

Във Великобритания, температурите надхвърлиха 40°C за първи път през юли 2022 г., причинявайки значително неудобство. Това щеше да е изключително малко вероятно без климатичните промени, казват от WWA.

Топлинните вълни може да бъдат в резултат от топлинни куполи, които се създават, когато високо атмосферно налягане се задържи в дадена зона в продължение на дни или седмици, “хващайки в капан“ горещ въздух под себе си.

Според една от теориите, по-високите температури в Арктика, която се затопля близо четири пъти по-бързо от средното за Земята, засягат бързите ветрове високо в атмосферата, което може да увеличава вероятността от формирането на топлинни куполи.

2. Повече екстремни дъждове

За всяко увеличение на средната температура с 1°C, атмосферата може да поема с до около 7% повече влага.

При наличието на повече влага валежите могат да станат по-тежки.

През септември 2024 г. смъртноносни валежи засегнаха голяма част от Централна Европа, в това число Полша, Чехия, Румъния, Австрия и Италия.

Вероятността за подобна интензивност на валежите в 4-дневен период в средата на септември се е удвоила от ефекта от климатичните промени, според WWA.

В периода октомври 2023 – март 2024 г. Великобритания преживя втория най-влажен подобен период в историята. Нивото на валежите е нараснало вероятно четири пъти заради причиненото от хората глобално затопляне, казват от WWA.

В световен мащаб обилните валежи са станали по-чести и интензивни в повечето сухоземни райони вследствие на човешката дейност, според Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC).

От органа на ООН казват, че този модел ще продължи с по-нататъшното затопляне на планетата.

3. По-дълги засушавания

Обвързването на климатичните промени с конкретни отделни засушавания може да бъде трудно, защото има много различни фактори, които влияят на наличието на вода.

Естествените климатични системи могат да играят ключова роля за това, както бе в случая със сушата в южна Африка в началото на 2024 г.

Климатичните промени обаче променят глобалните модели за валежите. Докато някои части от света стават по-мокри, други стават по-сухи, което ги прави по-податливи на суша.

Топлинните вълни, подсилвани от климатичните промени, могат да влошат сухите условия, като увеличат изпаренията от почвата. Това затопля въздуха отгоре по-бързо и води до по-интензивни горещини.

По време на периоди от горещо време, нарасналото търсене на вода, най-вече от селскостопански производители, подлага на още по-голям натиск водоснабдяването.

В части от Източна Африка имаше пет неуспешни дъждовни сезона поред в периода 2020 - 2022 г., а регионът отчете най-тежката си суша от 40 години. Това принуди 1.2 милиона души да напуснат домовете си само в Сомалия.

Климатичните промени са направи засушавания като това най-малко 100 пъти по-вероятни, според WWA.

Причиненото от хората затопляне също така е било в основата на сушата в екваториалните гори на Амазония през втората половина на 2023 г. Това бе и най-тежката суша в региона откакто започва да се води подобна статистика.

4. Повече гориво за горските пожари

В много части от света избухват пожари по естествен път. Трудно е да се разбере дали климатичните промени са причинили или влошили конкретен пожар, защото има замесени и други фактори, като промяна на начина, по който се използва земята.

Климатичните промени обаче правят по-вероятни метеорологичните условия, необходими за разпространението на пожарите, казват от IPCC.

Екстремните, продължителни горещини извличат повече влага от почвата и растенията.

Тези сухи условия осигуряват гориво за пожари, които могат да се разпространяват с невероятни скорости, особено, ако има силни ветрове.

През 2023 г. Канада преживя най-тежкия си сезон на горските пожари в историята.

Климатичните промени са увеличи над два пъти вероятността за екстремни условия, "способстващи пожари" в Канада през май и юни 2023 г., което е помогнало на пожарите да се разпространяват, казват от WWA.

Нарастващите температури може също така да увеличат вероятността от светкавици в най-северните гори по света, което от своя страна да предизвика още пожари.

Комбинираните ефекти от променящото се земеползване и климатичните промени, означават, че се очаква екстремните пожари да стават по-чести и интензивни в световен мащаб, според Програмата на ООН за околната среда (UNEP).

Броят на най-екстремните пожари може да нарасне с до 50% до 2100 г., прогнозират от UNEP.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !