Облагането с данък на хората в Европа, които ползват често самолети, би могло да забави глобалното затопляне и да набере 64 млрд. евро годишно без допълнителни разходи за повечето хора, сочи нов доклад.

Замърсяването с въглеродни емисии от самолетите може да падне с 21%, ако хората бъдат накарани да плащат повече за всеки допълнителен полет след първото си двупосочно пътуване, според анализ на New Economics Foundation (NEF) и нейни партньорски организации.

Малко над половината от евентуалните средства всяка година биха идвали от онези 5%, които летят най-много, докато 72% от хората биха избегнали таксите, ако летят по веднъж или не летят въобще.

Средствата от данъка върху онези, които летят често, може да се инвестират във влакове и автобуси, докато в същото време бъдат намалени “прекомерните” полети на най-богатите, казва Магдалена Хойвизер от организацията Stay Grounded, която е съавтор на доклада.

“В момента няма значение дали летите, за да посетите семейството си за първи път от години или пък вземате десетия полет за годината до луксозната си вила на брега, плащате един и същи данък за този полет.”

Докладът е първият, който разглежда въпроса за облагане с данък в Европа на хората, които летят често.

Изследователи от CE Delft са изготвили модели на въздействието върху климата от разпределения данък върху полетите и са установили, че предложението би намалило броя на пътниците през 2028 г. с 26%, а емисиите с 21%.

Данъкът ще започва от нула за първия двупосочен полет в рамките на 12 месеца и ще нараства със 100 евро за всяко следващо пътуване, с доплащания за по-дълги полети и пътуване в първа класа.

От AdaStone Law са проучили правните последици и заключават, че предложението е приложимо съгласно законите на ЕС и националните закони, въпреки че строгите правила за неприкосновеността на данните биха могли да създадат проблем, когато продавачите на билети показват цените на клиентите.

Богатите хора ще бъдат засегнати най-много, защото те летят по-често, сочи анализът на More in Common. В него се установява, че само 15% от домакинствата с годишни доходи под 20 000 евро летят достатъчно, за да плащат предложения данък, като процентът се увеличава до 63% от домакинствата с доходи над 100 000 евро.

Емисиите от авиацията се увеличават, но полетите остават силно субсидирани на континента. Реактивното гориво е освободено от мита, самолетните билети обикновено са освободени от ДДС, а повечето емисии от полетите остават извън програмата за търговия с емисии на ЕС, която поставя цена на замърсяването, затоплящо планетата.

Докладът установява, че налагането на подобен данък в ЕС би бил идеален инструмент за борба с нарастващото замърсяване от страна на сектора, въпреки че ще е необходимо единодушие сред страните членки, което е особено трудно за постигане, когато става въпрос за данъчните политики.

В доклада се казва, че отделни държави или малки съюзи от държави биха могли да предприемат първата стъпка, но не се посочва кои биха могли да го направят или как подобни действия биха изкривили пазара.

Енергийни експерти считат синтетичните горива, електрическите самолети и по-ефективните дейности за обещаващи решения за декарбонизиране на авиацията, но казват, че технологичните препятствия са много по-големи, отколкото в повечето други сектори от икономиката.

Те предлагат мерки за справяне с нарастващото търсене на полети и подчертават несъответствието при емисиите на авиацията, които се простират далече извън частните самолети на супербогатите и бизнес пътуванията на корпоративния елит.

Сола Жанг, авиационен експерт в Международния съвет за чист транспорт, казва: 

“Онези, които летят по повече от веднъж или два пъти в година, трябва да осъзнаят, че са много малка част от световното население и потребяват бюджета за климата за сметка на други”.

“Летенето по-малко или промяната в режимите очевидно е най-ефективното решение,” казва тя. “За полетите, които продължават да се изпълняват, втората най-добра опция е подкрепа за прехода към авиация с нулеви емисии.”