Огромен град на маите беше открит векове, след като е погълнат от джунглата в Мексико. Археолозите намират пирамиди, спортни игрища, пътеки, свързващи отделни райони и амфитеатри в южния щат Кампече.

Те са открили скрития комплекс, който кръщават Валериана, посредством Lidar технология, която използва сензори, за да картографира структури, скрити под растителност.

Археолозите смятат, че градът е отстъпвал по гъстота на сградите само на Калакмул, който се смята, че е най-големият древен град на маите в Латинска Америка.

Екипът е открил общо три обекта, които са с размерите на шотландската столица Единбург - “случайно”, когато един от тях разглеждал данни в интернет.

“Бях стигнал до 16 страница от резултатите от търсене в Google и попаднах на лазерно проучване, изготвено от мексиканска организация за следене на околната среда,” обяснява Люк Аулд-Томас, докторант в университета Тюлейн в САЩ. Изследването било направено с технологията Lidar.

Когато обаче Аулд-Томас обработил данните с методи, използвани от археолозите, той видял нещо, които други били пропуснали – огромен древен град, в който може би са живели между 30 000 и 50 000 души в разцвета му в периода 750 – 850 сл. н. е.

Това е повече от броя на хората, които живеят в района днес, казват учените.

Аулд-Томас и неговите колеги кръщават града Валериана - на името на намираща се наблизо лагуна.

Находката помага за промяната на идеята в западното мислене, че тропиците са били мястото, където “цивилизации отивали, за да умрат ”, казва професор Марсело Кануто, съавтор на проучването. Вместо това, тази част от света е била дом на богати и сложни култури, обяснява той.

Не можем да бъдем сигурни какво е довело до упадъка и в крайна сметка - до изоставянето на града, но археолози твърдят, че климатичните промени са били основен фактор.

Валериана има “отличителните черти на столичен град” и отстъпва по гъстота на сградите само на впечатляващия обект Калакмул, който се намира на около 100 км от него.

Той е “скрит пред очите ни”, казват археолозои, тъй като се намира само на 15 минути пеша от основен път в района, в който повечето потомци на маите живеят днес.

Няма известни снимки на изгубения град, защото “никой не е бил там”, казват учените, въпреки че местни хора може би са подозирали, че под могилите от пръст има руини.

Градът, който е с площ от около 16.6 кв. км, е имал два основни центъра с големи сгради на около 2 км една от друга, свързани с гъсто разположени къщи и пътеки.

Той има два площада с пирамидални храмове, както и площадка, където хората са играели древна игра с топка. Има също така доказателства за водоем, което показва, че хората са използвали заобикалящата ги среда, за да поддържат голямо население.

Общо Аулд-Томас и професор Кануто са изследвали три различни обекта в джунглата. Те установяват наличието на 6 764 сгради с различни размери.

Професор Елизабет Греъм от University College London, която не участва в проучването, казва, че неговите резултати подкрепят твърденията, че маите са живели в сложни по-големи или по-малки градове, а не в изолирани села.

Проучването предполага, че когато цивилизациите на маите се разпадат след 800 сл. н. е., това отчасти се е дължало на това, че били толкова гъстонаселени, че не могли да оцелеят при климатичните проблеми.

Войните и завладяването на региона от испанските нашественици през 16-и век също допринасят за изкореняването на градовете-държави на маите.

Може да бъдат открити още много градове

Lidar технологията революционизира начина, по който археолозите изследват райони, покрити от растителност, като Тропиците, отваряйки един свят на изгубени цивилизации, обяснява професор Кануто.

Аулд-Томас казва, че неговата работа предполага, че има много други обекти, за чието съществуване археолозите нямат представа. Всъщност, в последно време са открити толкова много обекти, че учените не могат да се надяват да разкопаят всичките.

"Надявам се някога да посетя Валериана, тъй като е толкова близо до пътя. Не мога да кажа обаче, че ще реализираме проект там," казва Аулд-Томас. "Един от недостатъците на многото находки в ерата на Lidar е, че има повече от тях, отколкото можем някога да се надяваме да изследваме".