Когато базираният във Великобритания разработчик на чипове Arm излезе на борсата през миналия месец, набирайки 65 млрд. долара на Nasdaq в рамките на часове, сред инвеститорите се развихриха надежди, че глобалният пазар на първични публични предлагания на акции (IPO) може би се завръща към живот след 18-месечен спад.

Оттогава не може да се каже, че акциите на Arm се изстреляха нагоре. След първоначалния скок те се търгуват отново на около 54 долара за брой, близо до цената от 51 долара от IPO-то.

Дни след предлагането на Arm, компанията за доставка на храна Instacart също излезе на борсата. Листваните на Nasdaq акции на компанията също поскъпнаха след началото на търговията, но сега се търгуват близо до нивото от 30 долара от IPO-то.

Хладният прием на тези сделки предполага, че Уолстрийт все още се възстановява от махмурлука от спукването на следпандемичния IPO балон през 2022 г.

Не толкова популярни пазари по света се справят по-добре, тъй като предлагат все повече алтернативи на местни или регионални компании, които за първи път се опитват да наберат средства от продажбата на акции.

Щатският IPO пазар все още е най-големият в света. Фондовите борси в развиващи се икономики обаче допринасят с три четвърти от парите, набрани от IPO-та на компании през тази година.

За сравнение, този дял е средно 66% в предходните пет години, според доклад на EY. Те също така са привлекли 77% от IPO-та, в сравнение с 61% преди това.

Новите играчи Турция и Румъния се присъединиха към “процъфтяващата” IPO сцена на Индонезия, Малайзия и Индия. Седем от деветте мега IPO-та, които са набрали поне по 1 млрд. долара, са осъществени на развиващите се пазари, отбелязват от EY.

За това има просто обяснение. “Икономическият растеж е тук,” казва пред CNN Джордж Чан, глобален IPO ръководител в компанията.

Индонезия е забележителен пример в това отношение. През тази година страната от Югоизточна Азия с население от 274 милиона души изпревари за първи път от близо три десетилетия Хонконг, който отдавна е водеща дестинация за IPO-та.

Индонезия в момента е четвъртият най-голям пазар на IPO-та в света по стойност на предлаганията, която възлиза на 3.2 млрд. долара от началото на годината, според данни на Dealogic. Преди нея се нареждат единствено САЩ, ОАЕ и Китай.

Индонезия надскача възможностите си, защото разполага с нещо, което всички искат: огромни залежи на металите, които са необходими за производството на батерии за електромобили и други минерали, които са съществено важни за енергийния преход, като никел, мед и кобалт.

Металната, стоманодобивната и миннодобивната индустрии съставляват близо две трети от стойността на IPO-тата в страната през 2023 г., според Dealogic. Чан смята, че трансформацията на Индонезия в IPO сила ще започне да привлича компании от чужбина.

“След като сте създали пазарни нагласи за определена индустрия, други пазарни играчи, дори и да не са от Индонезия, вероятно биха се листвали в Джакарта, защото инвеститорите там разбират бизнеса,” казва той.

По-малки борси в други държави също получават своя момент под светлината на прожекторите.

Най-голямото IPO в Европа тази година не е нито на борсата във Франкфурт, нито на тази в Париж. Тази чест се пада на Букурещката фондова борса, където местната компания за производство на електроенергия Hidroelectrica се листна през юли в сделка на стойност 2 млрд. долара.

Засега това е и четвъртото най-голямо първично публично предлагане в света от началото на годината.

Още по на юг стойността на IPO-тата на Истанбулската фондова борса възлиза на 2.3 млрд. долара за годината, което е над два пъти повече от стойността на първичните публични предлагания на Лондонската фондова борса за периода.

В основата на това представяне, според Чан, е скокът в активността на турските инвеститори на дребно, които търсят доходност от акции на фона на инфлацията, която подкопава покупателната им мощ.

По-големите IPO пазари не успяха да се проявят тази година по редица причини. Хонконг е възпиран от ниските пазарни оценки, казва Чан, докато “редица добри компании” не могат да се листнат на борсите в континентален Китай, основно поради регулаторни ограничения.

Те трябва да бъдат вдигнати в следващите 6 – 12 месеца, допълва той.

Листванията в Европа и САЩ са възпирани от високите лихвени проценти, които повишиха възвръщаемостта от активи, като държавни ценни книжа, и намалиха апетита на инвеститорите към по-рискови залози.

Технологичните компании, които съставляват близо 40% от общата стойност на щатския IPO пазар тази година, са особено чувствителни на повишенията на лихвите, тъй като инвеститорите нямат толкова стимули да рискуват с компании, на които може да са им необходими години, за да излязат на печалба.

Листванията на Уолстрийт са на стойност 18 млрд. долара от началото на годината, което е с 64% повече, в сравнение с 2022 г., но все още представлява само малка част от 289-те млрд. долара, отчетени през 2021 г. и 203-те млрд. долара през 2020 г., показват данните на Dealogic.

В световен мащаб 2021 г. беше рекордна година за IPO-та по брой на предлаганията и по обща стойност, според Dealogic. Комбинацията от ниски лихви и пазар, потопен в следпандемични стимули, беше в основата на това представяне.

“Нещата все още се проясняват” след спукването на балона през миналата година, смята Кевин Гордън, старши инвестиционен анализатор в Charles Schwab.  

Сривът отчасти беше отражение на това колко високо беше полетял пазарът, но и на не толкова голямото желание на инвеститорите да финансират закупуването на акции, което беше оскъпено значително от по-високите лихви.

Инвеститорите се подготвят за това лихвите “да останат по-високи за по-дълго време”, след като Федералният резерв на САЩ даде индикации през миналия месец, че може да ги повиши отново до края на годината и се очаква да направи по-малко понижения през 2024 г.

“Желанието на Фед да се върне към лихви, близки до нулата, е много малко,” казва Гордън. “Това по същество променя играта и пейзажа на IPO пазара.”

Въпреки това инвеститорските нагласи се подобряват във водещите западни икономики, посочват от EY в своя доклад, отбелязвайки, че тази година щатските борси са привлекли повече IPO-та на чуждестранни компании от която и да било друга държава.

Германската Birkenstock е една от тези компании. Компанията обяви, че планира да набере до 1.58 млрд. долара, когато се листва на Нюйоркската фондова борса, без обаче да посочва дата.

Британският IPO пазар има по-сериозни проблеми, а загубата на предлагането на Arm в полза на Ню Йорк беше болезнено. През 2022 г. страната изпадна от топ 10 на глобалните IPO дестинации и остава извън челото и тази година, казва Самюел Кър от Dealogic.

В последните 20 г. това се случвало само веднъж преди това – през 2009 г., веднага след световната финансова криза.

Британските капиталови пазари изпитват затруднения, тъй като големите технологични компании привлякоха цяло поколение инвеститори към Уолстрийт, а собствените пенсионни фондове на страната намали експозицията си към местни акции.

Брекзит и годините на политически сътресения също подкопаха статута на Лондон на европейски финансов център и навредиха на репутацията на Обединеното кралство сред инвеститорите.

Кър отдава спада на IPO-тата във Великобритания отчасти на брекзит, но и на нарастващата сила на борсите на развиващите се пазари. “В исторически план компании, които сега избират да се листват на своите местни борси, преди време избираха Лондон,” казва той.

Данните за IPO-тата във Великобритания със сигурност “не представят една красива картина,” допълва той.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !