Европейската банка за възстановяване и развитие ревизира прогнозата си за икономическия растеж в низходяща посока с 0.3 проценти пункта до 3.2 на сто. Докладът обхваща регионите, в които банката инвестира, включително Европа, Средиземноморието и Централна Азия.

Глобалните икономически сътресения, търговската несигурност, геополитическото напрежение и постоянната инфлация променят перспективите пред икономиките в тези региони, отчита ЕБВР. От банката посочват като аргументи за понижаването на очакванията по-слабото външно търсене в Централна Европа, балтийските държави и страните от Югоизточна Европа, както и продължаващите конфликти и бавните реформи в южната и източната част на Средиземноморието.

Докато инфлацията се понижи от пика си през 2022 г., фискалните дисбаланси и смущенията в търговията подхранват нови несигурности, според институцията.

Къде икономическият растеж се забавя?

ЕБВР преразгледа надолу прогнозата си за растежа за 2025 г. в повечето региони, отразявайки по-слабото външно търсене, забавящите се инвестиции и несигурността в търговията.

Съвкупният растеж на икономиките на ЕБВР сега се очаква да достигне 3.2% през 2025 г., което е спад от прогнозата за 3.5% през септември 2024 г.

В Централна Европа и балтийските държави сега се очаква БВП да нарасне с 2.7%, или с 0.5 пункта под предишната прогноза, тъй като по-бавното от очакваното възстановяване в развитите европейски икономики намалява производството, износа и инвестициите.

Държавите от югоизточната част на ЕС, сред които е и България, са изправени пред слабо външно търсене и по-ниски инвестиции през 2024 г. Сега се очаква икономиките от региона да нараснат с 2.1%, което е рязко понижение с 0.6 пункта спрямо предишната прогноза.

Конкретно за България се очаква икономически растеж от 2.4% през 2025 година, който е по-нисък с 0.5 процентни пункта спрямо предишната ревизия. За 2026 година се предвижда ръст от 2.8 на сто.

Западните Балкани са изправени пред по-мека корекция, като очакваният растеж там сега е 3.6%, или с 0.1 пункта по-нисък от преди. 

Централна Азия остава най-бързо развиващият се регион на ЕБВР, въпреки че прогнозата на банката за 2025 г. е намалена с 0.2 пункта до 5,7%, отразявайки по-бавната активност в Казахстан и Узбекистан. В рамките на региона Киргизката република и Таджикистан се очаква да се разширят със 7%, оставайки водещите двигатели на растежа.

В Източна Европа и Кавказ бумът на търговията след пандемията и войната избледнява, което води до намаление с 0.5 пункта в прогнозата за 2025 г. до 3.6%. Южното и източното Средиземноморие, притиснато от геополитическа нестабилност и бавен напредък на реформите, сега се очаква да нарасне с 3.7%, което е спад от 0.2 пункта.

Прогнозата за растеж на Турция за 2025 г. остава непроменена от 3%, с очаквания за възстановяване до 3.5% през 2026 г., тъй като инфлацията се забавя и реалните заплати се повишават. 

Търговските мита променят глобалните инвестиционни потоци

Търговската несигурност е централен риск в доклада на ЕБВР. Сценарий, при който Вашингтон повишава митата върху целия внос с 10 процентни пункта, може да намали с 0.1 до 0.2% от БВП в регионите на ЕБВР в краткосрочен план, изчислява банката.

Икономиките със силни търговски връзки със САЩ - включително Йордания, Словакия, Унгария и Литва - могат да бъдат изправени пред незабавен икономически натиск, докато Грузия, Албания, Египет и България са особено уязвими от по-високите мита на САЩ върху стоманата и алуминия.

Докладът също така отбелязва, че някои икономики с преференциален достъп до американския пазар могат да се възползват, ако тарифите се прилагат избирателно. Отклоняването на търговията може да насочи капитали към тези страни, стимулирайки преките чуждестранни инвестиции, тъй като предприятията се стремят да избегнат по-високи разходи.

В същото време геополитическото напрежение рязко намали търговията и инвестициите между водения от САЩ Запад и водения от Китай и Русия Изток, ускорявайки фрагментацията на глобалните икономически връзки. Както САЩ, така и Китай пренасочват капитали към така наречените „свързващи“ икономики – държави, които поддържат търговски и инвестиционни връзки и с двата блока.

Узбекистан, Виетнам, Мексико, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия се очертават като ключови печеливши в този променящ се пейзаж, привличайки нарастващи нива на чуждестранни инвестиции, докато глобалните вериги за доставки се пренареждат.

Инфлацията намалява, но не изчезва

След като скочи до 17.5% в края на 2022 г., инфлацията в регионите на ЕБВР се охлади до 5.9% към декември 2024 г. Въпреки това тя остава с над един процентен пункт над нивата отпреди пандемията.

 По-бавните от очакваното понижения на лихвените проценти, особено в Съединените щати, усложняват икономическите перспективи за развиващите се пазари.

Много икономики в регионите на ЕБВР се възползваха от предишните ниски лихви, за да удължат падежа на дълга и да увеличат заемите в местна валута. Все пак някои остават силно уязвими на външни шокове, особено Ливан, Монголия, Таджикистан и Узбекистан, които все още държат значителни части от краткосрочния и деноминиран в щатски долари дълг.

Фискални предизвикателства и нарастващи разходи за отбрана

Фискалните дисбаланси са друг сериозен проблем. Съвкупният фискален баланс в икономиките на ЕБВР се е влошил с 2 процентни пункта от периода преди пандемията, като дефицитите се очаква да се стабилизират на високи нива през 2025 г.

Напрежението идва от множество източници - нарастващите държавни разходи за индустриални политики, фискалната тежест на застаряващото население и рязкото увеличение на разходите за отбрана.

Военните разходи в регионите на ЕБВР почти са се удвоили през последното десетилетие, като се покачват от 1.8% от БВП през 2014 г. до 3.5% през 2023 г., с вероятни допълнителни увеличения в бъдеще.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !