Европейската централна банка (ЕЦБ) намали депозитната си лихва днес с 25 базисни пункта и занижи очакванията си за инфлацията - на фона на по-скъпото евро и по-ниските цени на енергийните продукти.

Така след осем понижения депозитната лихва на ЕЦБ става 2%, след като в средата на 2023 г. беше 4%.

За сравнение, основният лихвен процент, обявен от Българска народна банка (БНБ) от 1 юни, е 2.07%.

Преди изявлението на финансовата институция пазари очакваха почти 99% вероятност за понижение на лихвата с четвърт процентен пункта, според данни на LSEG.

Другите две водещи лихви на ЕЦБ - основната лихва по рефинансирането и лихвата по пределното кредитно улеснение, също намаляват с по 0.25 процентни пункта до 2.15% и 2.40%, респективно.

В изявлението на ЕЦБ се посочва:

“По-конкретно, решението за понижението на депозитната лихва, посредством която Управителният съвет направлява паричната политика, е базирано на обновената оценка на перспективите за инфлацията, динамиката на базовата инфлация и силата на ефекта от паричната политика.”

Инфлацията в еврозоната падна под целевото ниво от 2% на ЕЦБ през май, като достигна 1.9%, според публикувано по-рано през седмицата предварителни данни.

Икономическият растеж обаче продължава да бъде слаб, въпреки понижението на лихвените проценти. Последните оценки показват, че през първото тримесечие на 2025 г. икономиката на еврозоната нараства с 0.3%.

Решението на централната банка идва в критичен момент за икономиката на еврозоната, тъй като бизнесът и политиците са изправени пред нарастваща несигурност на фона на засилващото се геополитическо напрежение.

Митническата политика на президента на САЩ Доналд Тръмп е основен проблем, като се очаква митата да окажат силно влияние върху икономическия растеж. Някои от специфичните за отделни сектори мита биха могли да ударят силно Европа, тъй като ключови индустрии, като стоманата и автомобилната промишленост, са засегнати.

Въздействието на митата върху инфлацията е не толкова ясно и може да зависи от това дали и как Европейският съюз ще отвърне на удара. Ответните мерки от страна на ЕС в момента са поставени на пауза, но лидерите на блока заявиха, че са готови да ги приложат, ако е необходимо.

Остават и въпросителни относно това как плановете за увеличаване на разходите за отбрана в цяла Европа биха могли да повлияят на икономиката.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google