Европейската централна банка (ЕЦБ) е на път да понижи лихвите за последен път преди все по-сложните изгледи за инфлацията да изведат на преден план вътрешни разделения в ръководството на финансовата институция.

С намаляването на ценовите рискове, ръководителите на банката понижиха лихвите на седем пъти през последната година, като в 26-членния Управителен съвет почти липсваха разногласия. В четвъртък се очаква осми подобен ход, който ще понижи основната лихва до 2%.

И докато на някои би им се искало това да бъде дъното заради прекомерните разходи, които предстоят на европейските правителства, други искат повече подкрепа за крехкия икономически растеж.

Основният препъникамък са митата на Доналд Тръмп и по-конкретно тяхното въздействие върху цените в еврозоната. От ЕЦБ са начертали различни сценарии, за да опитат да разберат по-добре какво предстои, но доверието във всеки един от тях е ограничено.

Според един от централните банкери, шансът основният сценарий да се материализира е по-малък от 50%.

Резултатът е, че ЕЦБ се отдалечава от справянето с високата инфлация и навлиза във фаза, която се характеризира с непредсказуемост, наблюдавана по време на пандемията от COVID-19 и войната на Русия в Украйна.

Това означава, че тя трябва да е настроена към риска от покачване на цените в рамките на 2%, казва пред Bloomberg Катрин Найс, главен икономист за Европа в PGIM Fixed Income.

„Много възможно е макроикономическата картина да наложи краткосрочни съкращения, за да се подкрепи икономиката през този период на несигурност, но по-високите лихвени проценти са необходими в по-късен план, ако приемем, че други политически лостове, като например фискалните, влязат в действие. Ще бъде важно обаче ЕЦБ да продължи да бъде наясно с риска от завръщане към твърде ниска инфлация, както беше в десетилетието преди 2020 г.“

С наближаването на целевото ниво от 2% на инфлацията, инвеститори все още смятат, че ще има още едно понижение на лихвите след тази седмица, но не са сигурни кога.

Анализатори в анкета на Bloomberg са по-уверени, като прогнозират действия от страна на ЕЦБ през юни и септември за крайна лихва от 1.75%.

Действията на Тръмп по отношение на търговията обаче биха могли да преобърнат тези възгледи. Повечето стоки от Европейския съюз в момента подлежат на 10% мито в САЩ, но тази ставка може да скочи до 50% през юли.

Анализът на сценариите на ЕЦБ, който трябва да бъде публикуван като част от тримесечните ѝ перспективи, подчертава несигурността.

Към момента картината на инфлацията в краткосрочен план изглежда благоприятна: цените на енергийните продукти се сринаха, а еврото поскъпна, откакто САЩ за първи път обявиха „реципрочни тарифи“ през април.

Данните на Евростат за май ще излязат във вторник, като вероятно ще покажат инфлация при целевото ниво от 2%.

Какво ще се случи с цените обаче, ще зависи от евентуалните ответни мерки от Брюксел и от това как ще се развият отношенията между САЩ и Китай.

В дългосрочен план европейските разходи за отбрана и инфраструктура, нарушените вериги за доставки и застаряващата работна сила биха могли да подхранят инфлационния натиск.

На фона на всичко това, членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел се изказа срещу по-нататъшно облекчаване на паричната политика, заявявайки, че ЕЦБ е „в добра позиция да оцени вероятното бъдещо развитие на икономиката“ и да действа според нуждите.

Управителят на Централната банка на Нидерландия Клаас Кнот и президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел също предупредиха, че средносрочните перспективи относно инфлацията са неясни.

За Холгер Шмидинг, старши икономист в Berenberg, бъдещето ще бъде доминирано от заплахите за покачването на цените.

„Основните причини са демографията и структурният недостиг на работна ръка. „В момента много неща са засенчени от политиките на Тръмп. Паричната политика обаче вече работи и няма нужда да се добавят значително повече стимули на този етап.“

Някои членове на Управителния съвет са отворени към по-решителни действия. Управителят на Централната банка на Белгия Пиер Вунш заяви, че може да се наложи ЕЦБ да подкрепи икономиката „малко“, за да гарантира, че инфлацията няма да падне под целевата стойност.

Гедиминас Симкус от Литва пък заяви, че има нарастващ риск от понижение на цените.

Не е ясно каква би била оптималната стратегия, ако перспективите започнат да сочат в тази посока. Някои може да подкрепят по-нататъшни понижения на лихвите, за да се предпазят от прекалено голям спад в ценовите очаквания, други вероятно биха избрали подхода на Шнабел със „стабилна ръка“.

Инвеститорите може да не получат много повече насоки от президента на ЕЦБ Кристин Лагард в четвъртък. Вместо да намеква какво може да се случи, напоследък ЕЦБ предпочита да очертава факторите, на които ще се основават решенията ѝ.

„Пътят напред е осеян с огромни несигурности и ЕЦБ ще се погрижи много да не поема предварително ангажименти по време на следващата пресконференция“, казва Соня Мартен, ръководител на отдела за валутни и парични политики в DZ Bank.

Тя прогнозира още две понижения на лихвите тази година, като няма много причини политиката на ЕЦБ да става стимулираща, тъй като икономическият растеж би трябвало да изглежда отново по-оптимистично през 2026 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google