Уилфред Гебхард все още помни първото си гмуркане в Apo Reef преди повече от 30 години.

Вече пенсионираният германски географ току-що се е преместил в Саблаян - община на остров Миндоро, югозападно от Манила, за да помогне на жертвите на изригването на вулкана Пинатубо през 1991 г. Докато е там, той чува за магически подводен свят наблизо.

„Имаше 60-метрова видимост – беше невероятно“, казва 68-годишният Гебхард пред CNN Travel, спомняйки си първото си гмуркане. „Видях риби чук, морски костенурки наполеон, плуващи край стена от корали.“

Разположен край бреговете на Саблаян, природният парк Apo Reef се простира на около 33 квадратни километра, което го прави втората по големина система от коралови рифове в света - след Големия бариерен риф в Австралия, според ЮНЕСКО.

Тази водна страна на чудесата гъмжи от морски живот, включително 530 вида риби и 400 вида корали.

„Гмуркал съм се по целия свят, но продължаваме да се връщаме в Apo всяка година“, казва Гебхард, сега пенсиониран в Германия със съпругата си Клаудия. „Все още е изключително.“

История на успешната консервация

Когато Гебхард за първи път започва да се гмурка в Apo Reef в началото на 90-те години, той е красив, но очевидно има проблеми. Въпреки че е морски резерват, рифът е засегнат от риболова с динамит и цианид, причиняващи счупване и избелване на коралите.

Подобни дейности са забранени, но рейнджърите нямат патрулни лодки, което затруднява прилагането на закона. „Докато се гмуркахте, можехте да чуете експлозиите под водата“, казва мъжът. „Очите ви щяха да изгорят от цианида.“

Загрижени за рифа, Гебхард и местните му защитници, включително общинската администрация на Саблаян и собствениците на Pandan Island Resort — пионерски курорт за еко гмуркане източно от рифа, лобират пред Министерството на околната среда и природните ресурси на Филипините за по-адекватна защита.

Apo Reef и заобикалящите го води са надградени до статут на защитен природен парк през 1996 г. През 2007 г. е създадена забранена зона, в която не е разрешено всякакъв вид премахване или унищожаване на природни ресурси. Apo Reef понастоящем е втората по големина забранена зона във Филипините.

Според Кристал Дайн Виланада - началник на защитената зона на природния парк, който се грижи за ежедневните операции, две мерки се открояват като най-успешни: осигуряване на високоскоростни плавателни съдове и разширяване на уменията на рейнджърите.

„С тези плавателни съдове патрулирането в района е по-ефективно“, казва Виланада пред CNN Travel.

„Рейнджърите не само имаха капацитет за правоприлагане, но и за наблюдение на биоразнообразието. С тяхната работа научно приетите данни за преброяването на птиците и мониторинга на рибите, бентоса и мангровите гори сега се използват за формулиране на стратегии за управление.“

Освен това властите приемат насоки за устойчиво гмуркане, забраняват пластмасите за еднократна употреба и определят строг капацитет за посетители, за да сведат до минимум въздействието на туризма върху парка.

Като признание за тези усилия, Apo Reef получава престижната награда Platinum Blue Park на Института за опазване на морската среда през 2022 г. за ефективно управление. Той също така е представен на ЮНЕСКО за разглеждане като обект на световното наследство.

Предизвикателствата остават

И въпреки че опазването на природата се е подобрило, предизвикателствата продължават. Ян Сидни „Сид“ Махусей - майстор на гмуркането в Pandan Island Resort, вижда положителни промени през последните няколко десетилетия, но вярва, че може да се направи повече.

„Те трябва да удвоят или утроят усилията за правоприлагане“, казва Махусей пред CNN Travel, добавяйки, че ниските заплати на рейнджърите може да намалят мотивацията им.

„Все още има незаконен риболов – виждал съм въдица и куки, риболовни мрежи и други“, казва Виланада и допълва, че иска повече подкрепа за рейнджърите.

„Рейнджърите са в основата на функционирането на защитената зона. Извън подходящо заплащане и по-добри условия на живот, те заслужават да имат сигурност. Повечето от тях не са наети на трудов договор, а постоянни работни места няма.”

Махусей се тревожи и за тайфуните - особено около плитките зони, където коралите могат да бъдат обърнати с главата надолу и унищожени. Гебхард се съгласява. „Бурите могат да бъдат опустошителни“, казва той. „Те са най-голямата заплаха в момента.“

Ефектът на просмукване

За филипинците паркът създаде нови възможности, казва Махусай, който го е изпитал от първа ръка. Израснал във ферма за ориз и царевица, той е чувал за рифа, но никога не го е посещавал.

През 2015 г., докато работи във фермата, той научава за свободна позиция майстор по гмуркане на остров Пандан и кандидатства. „Не знаех много за морето“, признава той. „Първоначално беше борба, но се радвам, че успях. Рифът е невероятен – толкова много морски живот и живи корали.“

Сега той води посетителите през чудесата на Apo и се чувства горд да ги покаже на другите.

„Това не е огромна индустрия, но осигурява работа за лодкари, курортен персонал, готвачи и специалисти по гмуркане. Учи хората да защитават рифа, а не да го експлоатират.“

Що се отнася до рибарската общност, Виланада казва, че ефектът е положителен. „Чрез ефекта на преливане Apo Reef доставя риба и коралови ларви в съседни води, които служат като места за риболов на местните общности“, казва тя.

Освен това Виланада подчертава усилията на Samahan ng Matyagang Mangingisda (Организация на усърдните рибари) - група от над 30 рибари, ангажирани от властите за разработване и управление на благоприятни за биологичното разнообразие дейности, включително изграждането на крайбрежна алея в мангровите гори на Саблаян като част от инициатива за екотуризъм.

„Samahan ng Matyagang Mangingisda управлява проекта, който им осигурява алтернативен поминък и по този начин намалява натиска върху морските ресурси“, казва тя.

С благоговение пред природата

И Махусей, и Гебхард имат безброй спомени от гмуркането във водите на Apo Reef. При едно гмуркане Гебхард си спомня скат манта, плъзгащ се отгоре, очертан от слънчева светлина. На друго той е заобиколен от хиляди скумрии.

„Изживяването винаги е отлично“, казва Гебхард, който се връща на Apo Reef всяка зима. „Тези дни предпочитам да се гмуркам около остров Апо, където коралите са най-живи.“

За по-приключенски настроените места, като Ego Wall и Shark Airport, предлагат вълнуващи гмуркания. Ego Wall, наречен така заради отвесното си падане, се спуска на 60 метра и е изпитание за нерви и умения. Той награждава гмуркачите с величествена коралова градина и наблюдения на баракуди.

„Когато се гмуркате тук, забравяте егото си, защото изпитвате страхопочитание към природата“, казва Махусей.

Междувременно, Shark Airport е пясъчен участък от риф, посещаван от акули, които често спират да си починат на слънце. Друг акцент е Mabuti, което означава „добър“ на тагалог. „Добър е – толкова просто, затова го нарекохме Mabuti за нас, за филипинския народ“, обяснява Махусей.

Отвъд гмуркането

Докато гмуркането е звездната атракция, посещението на Apo Reef предлага и други дейности. Гмуркането с шнорхел в плитките коралови градини разкрива дъга от морски живот - от риби папагал до рифови акули.

На остров Апо кратък преход води до исторически фар, откъдето се разкриват панорамни гледки към рифа и откритото море. „Това е страхотно място за правене на снимки на тюркоазените лагуни на рифа и белите пясъчни плажове“, казва Махусей. „Още по-добре с дрон.“

Планиране на посещение

Отдалеченото местоположение на Apo Reef изисква малко усилия, което пък му помага да се  предпази от прекомерния туризъм. Само 2793 души са посетили района през 2023 г., което е спад от пика от 7586 през 2017 г.

Около дузина курорти, хотели и къщи за гости без излишни екстри в района предлагат еднодневни или нощни екскурзии до рифа. Според разпоредбите, туристите не могат да посещават природния парк без акредитиран гид.

Най-доброто време за пътуване е през сухия сезон - от декември до май, когато водите са спокойни и видимостта е на максимум. Сертифицирани водолази от всички нива са добре дошли, въпреки че някои части на рифа изискват повече опит.

„В Apo Reef често има силни течения“, отбелязва Гебхард. „Дори на 20 метра можете да видите много, но кораловите стени падат много по-дълбоко.“

Най-важното е посетителите да се отнасят с уважение към природата. Както казва Махусей: „Запазването на рифа е от съществено значение бъдещите поколения да се насладят на това невероятно място.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !