Когато една торта поскъпне, производителят има няколко възможности: да промени рецептата, да намали грамажа или да промени цената. В „Сладкарници Неделя“ казват, че са избрали третия вариант. Това не е просто ценова политика, а принцип, който според Здравко Минчев, изпълнителен директор на компанията, идва още от основателите на бизнеса – неговите родители.
„Ние никога не пипваме качеството на продуктите и никога не пипваме грамажите. Съответно ни остава единствено да променим цената. Смятаме, че това е най-честно“, казва той пред Darik Business Review.
Този подход звучи сравнително просто, но поставя компанията пред сериозно предизвикателство в последните години. Производителите на сладкарски изделия са изложени на колебанията в цените на какаото, шоколада и редица други суровини, а понякога проблемът не е само колко струва дадена съставка, а дали изобщо може да бъде намерена в необходимите количества.

Когато една бисквитка се превърне в проблем за производството
В сладкарския бизнес зависимостта от доставчиците невинаги е очевидна за крайния потребител. Зад една нова торта може да стои месеци работа по намирането на конкретна съставка и осигуряването на достатъчно големи количества от нея.
Такъв е случаят с една от последните разработки на „Неделя“. Основният продукт в нея са бисквитки Biscoff, които се оказват изненадващо трудни за осигуряване. След първоначалните разговори с български дистрибутори компанията разбира, че не може да разчита на устойчиви доставки. Започва търсене в Испания, Чехия, Гърция и Румъния.
Причината се оказва по-голямото търсене на продукта в Европа и недостатъчният производствен капацитет на фабриката в Нидерландия.
„Когато направихме груба сметка колко бисквитки ще ни трябват за един месец, се оказа, че количеството е по-голямо от потреблението на някои европейски пазари в региона“, разказва Минчев.
Компанията решава да отложи старта на продукта, докато намери надеждно решение с местен партньор. Случаят показва един от по-малко видимите рискове за производителите на храни: дори когато търсенето е налице, веригата на доставки може да се окаже ограничението пред растежа.
При какаото проблемът е различен. След резките движения на международните пазари през последните години производителите следят с известно закъснение какво ще се случи с разходите им. Между промяната на световните котировки и отражението ѝ върху крайната цена има време, но посоката рано или късно стига до производството. Вместо да променя рецептите, „Неделя“ предпочита да прехвърля увеличените разходи в цената. Така решението дали даден продукт все още си заслужава парите остава на потребителя.

По-малките торти печелят
Промените в потребителското поведение се виждат и в размерите на тортите, които клиентите купуват.
По думите на Минчев тенденцията към по-малки торти се наблюдава през цялата му 15-17-годишна кариера в компанията. Делът на големите торти, които при „Неделя“ са за 16 парчета, постепенно намалява за сметка на тези за осем.
Обяснението му е свързано не толкова с цената, колкото с промяната в начина на живот. Преди семействата по-често са се събирали в домовете си за рождени дни и други поводи. Днес срещите и празненствата все по-често се организират навън – в ресторанти и други заведения, където десертът може да бъде поръчан отделно.
Това променя и икономиката на продукта. По-малките формати отговарят на домакинства, които нямат нужда от голяма торта, а и на по-малки събирания.
Същевременно асортиментът не може да расте безкрайно. Всяка нова торта заема място във витрината и производствения капацитет, а компанията държи продуктите да бъдат пресни. Затова, когато въвежда нов продукт, обикновено трябва да извади друг – този с най-слаби продажби.
Така например, за да освободи място за новата торта, компанията е спряла мача десерта. Неуспешни са се оказали и няколко опита за въвеждане на вегански торти. Въпреки положителните отзиви за вкуса им, продажбите не са били достатъчни, за да оправдаят постоянното им присъствие в менюто, добавя Здравко Минчев.
"Шегуваме се с опитите ни през годините да създадем веган торта. Досега сме пускали такива продукти може би четири-пет пъти. Според мен бяха много добри като вкус – приятелите ми, включително и веганите сред тях, ги харесваха. Аз също ги харесвах, както и семейството ми. Но продажбите така и не достигаха необходимото ниво. На всеки няколко години отново тестваме пазара. Имало е и доста забавни случаи – спираме някоя веган торта и получаваме имейл: „Вашата веган торта беше най-хубавата! Как можахте да я спрете?“. Само че този имейл идва две години след като сме я извадили от асортимента. И когато човекът ми обяснява, че е бил редовен клиент на тази торта, се оказва, че за него „редовно“ означава веднъж на две години.“
Това е един от разрезите между личното предпочитание и бизнес решението: продуктът може да бъде харесван, но ако клиентите не го купуват достатъчно често, той няма икономическо основание да остане.

Румъния се оказва по-труден пазар
Преди около десет години „Неделя“ започва експанзията си в Румъния. Пазарът привлича компанията с по-големия си размер и с потребители, които според Минчев имат по-голяма покупателна способност и готовност да плащат за качествени продукти.
Първоначално всички торти се произвеждат в България и се транспортират до северната съседка. С времето обаче става ясно, че този модел не е достатъчно гъвкав за местния пазар. Едно от най-големите подценени предизвикателства се оказва конкуренцията.
„Когато влязохме преди 10 години, ние бяхме най-модерният участник на пазара. Това ме подведе да повярвам, че пазарът ще бъде като българския“, казва Минчев.
Според него румънските предприемачи са склонни да поемат повече риск, да инвестират и да експериментират, включително с цената на неуспешни начинания. През годините в сектора навлизат нови компании и се появяват нови тенденции, на които участниците трябва да реагират бързо. Това е и причината през последните две години „Неделя“ постепенно да увеличава дела на местното производство в Румъния. Така компанията може по-бързо да адаптира асортимента си към предпочитанията на клиентите, вместо да разчита единствено на продуктите, разработени за България.
Междувременно и българският пазар продължава да предлага възможности за растеж. Компанията вече не смята, че добрите локации са изчерпани. Пример за това са новите обекти в Добрич и Радомир, където преди десетилетие вероятно не би потърсила възможност за развитие.
По-високите доходи и променящата се покупателна способност постепенно правят възможни бизнес модели и на места, които доскоро не са изглеждали достатъчно перспективни.

Най-трудното решение: къде да отвориш следващия обект
В бизнес, който разчита на физически обекти, изборът на локация може да бъде също толкова важен, колкото и качеството на продукта. Минчев признава, че именно там компанията допуска част от грешките си. Понякога дадено място изглежда идеално на пръв поглед – има пешеходен поток, семейства с деца, автомобили и активен квартал. След отварянето обаче очакваните обороти не се реализират.
При избора на нови локации компанията следи пешеходния и автомобилния трафик, както и гъстотата на населението. В по-развитите европейски пазари съществуват специализирани компании, които продават детайлни данни за броя домакинства и населението в отделни райони.
В България този процес все още е по-скоро теренна работа.
„Трябва да разчиташ на очите си. Отиваш, обикаляш квартала, виждаш дали апартаментите изглеждат празни или пълни, какви коли са паркирани на улицата и преценяваш дали тук ще се получат нещата“, обяснява Минчев.
Минчев посочва, че в София има стотици сладкарници и „Неделя“ далеч не е доминиращ играч, когато става дума за самия пазар на торти. Конкуренцията в този сегмент идва основно от по-малки производители с по един до няколко обекта.
При кафенетата картината е различна. Там компанията се конкурира и с международни вериги като Starbucks и Costa, както и с нови участници на пазара. Причината е, че конкуренцията вече не е само за покупката на торта, а за ежедневното посещение на клиент, който иска кафе, десерт или място за среща.

Семейният бизнес като дългосрочен проект
Здравко Минчев е част от компанията от близо две десетилетия, но управлението ѝ остава семейно начинание. Родителите му са основателите, а той и сестра му постепенно поемат все по-голяма част от оперативните решения. Той не описва този преход като еднократен момент, в който предишното поколение предава властта на следващото. По-скоро става дума за постепенен процес, в който родителите се отдръпват от отделни задачи, наблюдават резултатите и се намесват, когато преценят, че е необходимо.
„Титлата се дава много по-лесно от реалната власт“, казва Минчев.
Според него успешното предаване на семейния бизнес изисква и двете поколения да оставят егото си настрана. Основателите трябва да приемат, че децата им ще вземат различни решения, а наследниците – че опитът на хората, изградили компанията, не може да бъде пренебрегнат.

Това е особено важно в компания, в която работата не приключва с края на работния ден. По думите му разширеното семейство, свързано с бизнеса, включва 15 души, от които 13 работят в него. Затова разговорите за работа на семейните вечери са почти неизбежни. Минчев обаче гледа на семейната собственост и като на нещо, което трябва да има хоризонт отвъд настоящото поколение.
„Когато бях дете, баба ми много обичаше да ме води на екзотични дестинации. С нея обиколихме цяла Индия например. Веднъж влязохме в магазин на семейство, което се занимаваше с бижута и диаманти. Ние бяхме туристи, нямахме възможност да купим нищо, но един от индийците явно усети, че идвам от предприемаческо семейство, и започна да ми разказва за бизнеса им. Попита ме какво искам да правя, когато порасна. Казах му, че още не знам, но може би ще замина за Англия и ще се занимавам с нещо там. Тогава той ме попита: „Защо не продължиш бизнеса на баща си?“. Отговорих му, че това е бизнесът на баща ми и майка ми, който те сами са създали. А той ми разказа, че техният бизнес е започнат от бащата на неговия баща и се предава вече четири-пет поколения. Обясни ми какво са постигнали и как са успели да го съхранят през всички тези години."
Тогава в главата на Здравко Минчев се посява семето да разглежда семейния бизнес в дългосрочен план – дори отвъд собствения си живот.
"Първото поколение го е създало, аз съм второто и моята задача е да го продължа. А ако имаме късмет и здраве, някой ден ще можем да го предадем на децата си, ако те поискат да се занимават с него.“
Когато става дума за бъдещето на семейните компании, Минчев вижда два по-ясни сценария: следващото поколение да поеме управлението или бизнесът да бъде продаден на инвестиционен фонд или друга институция, която може да го развива професионално.
Междинният модел, при който семейството запазва активна роля, а оперативното управление се поверява на професионални мениджъри, според него е по-труден за реализиране. Причината е в намирането на подходящи кадри и изграждането на достатъчно доверие между тях и собствениците.

Растеж без план за безкрайна експанзия
За разлика от компании, които планират растежа си през агресивни цели за всяко следващо тримесечие, „Неделя“ не следва експанзивна стратегия на всяка цена. Вместо това приоритетът е да поддържа съществуващата мрежа от обекти, да инвестира в ремонти и качество и да продължава да разработва продукти, които клиентите харесват. Минчев описва това с една ежедневна трудност: докато приключи ремонтът на последния обект, вече идва време да започне отново с първия.
В крайна сметка амбицията на компанията не е да расте безкрайно, а да запази мястото си на пазара и да остане актуална за клиентите.
„Ще направим това, което е нужно, за да продължим да сме полезни на клиентите си. Ще направим необходимото в продуктите, за да продължим да сме вкусни и, доколкото е възможно, здравословни в контекста на сладкото“, казва Минчев.
За бизнес, който продава торти, това може да звучи като скромна цел. Но зад нея стоят сложни решения за доставки, цени, производство, конкуренция, локации и приемственост – все въпроси, които определят дали една семейна компания ще остане успешна и следващите десетилетия.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Калкулатори
Най-ново
$238 000 за 23 дни: Four Seasons организира луксозно пътешествие около света
преди 1 минIKEA отваря първия си магазин в региона от нов, по-малък формат
преди 11 минКак една бисквитка забави новата торта на „Неделя“: Проблемът се оказал в цяла Европа
преди 11 минСофия е номинирана за дестинацията с най-добър коледен базар в Европа: Как да гласуваме?
21.11.2026Рекорден развод: Бившата съпруга на руски олигарх иска 719 млн. евро за „разумни нужди“
21.11.2026Космическият апарат, който напусна Земята преди близо 50 г. и все още кръстосва Космоса
21.11.2026Прочети още
21 ноември - честит Ден на християнското семейство!
9meseca.bg