Paysera наскоро организира първично публично предлагане на акции на пазара Beam на Българска фондова борса (БФБ), където набра 1.1 млн. лв.

Едно от нещата, в които искаме да инвестираме, е развитието на отвореното банкиране, което предоставя алтернатива на банковите плащания чрез инициирането на банков трансфер от банковата сметка на потребителя.

Това заяви Филип Мутафис, изпълнителен директор на Paysera България по време на форума "Изкуствен интелект. Дигитализация. Киберсигурност", организиран от Darik Business Review.

Предимства на отвореното банкиране

По негови думи отвореното банкиране има редица предимства и затова в някои държави този вид плащания са по-популярни от картовите, като например в Литва, докато в Полша, Обединеното кралство и скандинавските държави също са доста използвани. Мутафис смята, че рано или късно то ще се развие и в България.

Едно от предимствата му е, че комисионите са значително по-ниски отколкото при картовите плащания от гледна точка на търговеца и че на потребителя не му се налага да си предоставя данни за картата по различни сайтове, откъдето след това те могат да изтекат. Мутафис каза още:

"Дискусии за отворено банкиране имаше още през 2019 г., но четири-пет години на този пазар не се случваше нищо, защото интерефйсите, които банките развиха като отговор на влязлата в сила регулация, не бяха оптимални. ЕЦБ обаче предприе мерки и на практика даде коректив на търговските банки по отношение на това как да развият интерейсите, така че да бъдат приемливи за потребителите, а не да бъдат толкова сложни, че да ги откажат".

Вторият фактор е развитието на инстатните плащания, които от около година навлязоха и в България чрез системата Blink за инстантни плащания в левове.

Тук идеята е, че когато плащанията са инстантни, в електронната търговия търговецът може да получи веднага парите си, а не на следващия ден, както се изпълняваха досега банковите трансфери, и може да стартира логистичната доставка на продукта или услугата веднага, поясни Мутафис.

В електронната търговия има огромно значение дали ще доставиш продукта за два или за един ден и това отключва някои процеси в този сектор през отвореното банкиране, допълни той.

По негови думи електронната търговия със сигурност се възползва от тези решения, но това не важи само за нея. По статистика на Борика за миналата година има 10-11 млн. трансфера през Blink на стойност няколко десетки милиарда лева, като тази година се очаква да са значително повече.

Paysera е първата компания в България, която поддържа системата SEPA Instant за еврови инстанти преводи, посочи Мутафис. Парадоксът през тези години беше, че евровите преводи струваха 20 цента и минаваха инстантно, а левовите струваха значително повече и отнемаха ден-два, каза той.

Сигурността при отвореното банкиране  

По отношение на сигурността при отворено банкиране, Мутафис заяви, че при този процес има банков трансфер, който от мобилно устройство е с двуфакторна аутентикация, а данните за картата не се предоставят никъде.

По негови думи нивото на сигурност е същото като това на банковите трансфери, които практикуват всички в електронното си банкиране, само че са улеснени и дигитализирани до голяма степен.

Повечето банки работят в тази посока и топ 3 на трезорите в България вече предлагат потребителско изживяване, което е аналогично на Revolut, защото половината от отвореното банкиране в България са Wallet плащания от Revolut.

Ще изчезнат ли банките?

Банките имат две основни функции – кредитиране и разплащания, които са вторична функция, каза Мутафис.

Той посочи, че по отношение на разплащанията, през юни ЕЦБ е отворила пътя към това дружества за електронни пари вече да имат възможност да отриват сметки в централните банки, което отваря и пътя за тяхното участие във всички платежни системи, оперирани от централните банки.

От тази гледна точка, банките ще трябва да се фокусират малко повече върх, основния си бизнес - кредитирането. В сферата на разплащанията пък ще се отвори път на конкуренцията от страна на компании, като Paysera и Revolut, смята Мутафис.

Недоверие, регулации и сива икономика

Playsera предлага на компании безплатна сметка с 30 безплатни превода в лева и евро с 3 IBAN-а, но въпреки това хората продължават да ползват банките, каза Мутафис. Според него, компанията има клиенти, но те са твърде малко спрямо разликата в нивото на услугата, която предоставя.

В България услугите на Payasera и Revoluт до голяма степен се припокриват - с тази разлика, че Pаysera има български IBAN-и, плащания към бюджета, съпорт на български от български екип и местно присъствие в София, посочи още Мутафис и допълни:

"Борим се с недоверието на хората и част от средствата, които набрахме, искаме да инвестираме в развитието на бранда Paysera и изграждането на доверие, за да ускорим темпото, с което се развиваме".

По отношение на регулациите, той даде пример с Гърция, където през 2016 г. под натиск от Европа е въведено задължително използване на POS апарати във всички бизнеси с над определен оборот. След това изискването е занижено до средни компании, а сега дори и будка за вестници по закон е задължена да има POS устройство.

В Румъния големите компании също са задължени по закон да имат POS устройства, като преди няколко месеца същото изискване влезе и за средните компании, а според него, след година-две ще последва задължение за дигитализация на плащанията и за най-малките компании.

Това пък е доказано математически, че води до свиване на сивата икономика, защото тези трансакции са проследими, заяви Мутафис.

Той посочи, че в България не само малките магазинчета, но и услуги, като нотариус, ЧСИ, адвокати и много бизнеси, не разполагат с POS терминали. Според него, проблемът не е цената, защото комисионите на търговците са под 1%, а в сивата икономика.

Това е една от причините, поради които страната ни остава в „сивия списък“ на рисковите държави за пране на пари на FATF, което пък затруднява всички банкови трансфери или инвестиции, по които България е страна.

Мутафис заяви, че не вижда голяма политическа воля за истинско намаляване на сивия сектор.

Една от другите цели на Paysera е да създаде дъщерно дружество за споделено финансиране (crowdfunding). В Литва има дружества за споделено финансиране от четири години.

В България законът се прие скоро и има три лицензирани компании, но все още нито една не предоставя услуги. Дори и да започнат, те ще стартират с 3-4 години закъснение спрямо други европейски конкуренти, завърши той.

Форумът "Изкуствен интелект. Дигитализация. Киберсигурност" се проведе с подкрепата на Летище София, ОББ, Булстрад Виена Иншурънс Груп, Paysera, Neo Ventures, AIBEST и Gomba.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !