Сърбия изпреварва България и Румъния по ниво на дигитализация, сочат резултатите от новото проучване SEE Digitalization 4.0. Това обяви Ралица Васева, ръководител на проекта в SeeNext Insights, по време на събитието SEE ITS Summit 2025.

Индексът на дигитализацията разкрива конкурентна, но и нюансирана картина в Югоизточна Европа. Сърбия заема водеща позиция с резултат от 65 точки, докато България и Румъния я следват с по 60 точки. Важно е да се отбележи, че тези резултати поставят и трите държави значително под средното за Европейския съюз ниво от 100 точки, което подчертава необходимостта от ускорена дигитална трансформация.

"SEE Digitalization 4.0. е създаден, за да може да превърне раздробения пейзаж, за да се покаже как с добавено усилие в иновациите ще има резултати - кои индикатори да промени бизнеса, за да постигне успех. Това е инструмент, който помага за инвестициите", коментира Васева.

Разпределение на резултатите по стълбове

Съставът на общите резултати разказва история за различни национални стратегии. Равенството между България и Румъния всъщност прикрива два напълно различни дигитални профила. Резултатите по петте основни стълба на индекса са както следва:

  • Дигитална инфраструктура и свързаност: България (10), Румъния (9), Сърбия (8)
  • Човешки капитал и умения: Сърбия (14), България (12), Румъния (11)
  • Бизнес трансформация и автоматизация: Сърбия (15), Румъния (13), България (10)
  • Дигитални обществени услуги и управление: Сърбия (23), България (19), Румъния (18)
  • Иновации и технологична екосистема: България (9), Румъния (9), Сърбия (5)
SEE Digitalization 4.0
SEE Digitalization 4.0

Сърбия: Лидерство, изградено върху човешки капитал

Лидерската позиция на Сърбия се основава на балансирана комбинация от силен човешки капитал и широко възприемане на дигитални технологии от бизнеса. Страната постига отлични резултати в два от най-важните стълба: „Човешки капитал и умения“ и „Бизнес трансформация и автоматизация“.

Успехът е резултат от синергията между предлагането и търсенето на дигитални таланти. Сърбия има значително по-висок дял на завършили ICT (Информационни и комуникационни технологии) специалисти и компании, предлагащи ICT обучения, в сравнение със средното за ЕС. В същото време бизнесът активно внедрява технологии, като по показателя за предприятия с базово ниво на дигитална интензивност страната почти достига максималния праг от 120 точки. Основните предизвикателства пред нея остават в сферата на инфраструктурата и иновациите.

България: Силен потенциал с нужда от реализация

Резултатът на България от 60 точки показва силен, но все още не напълно реализиран потенциал. Страната има солидни предимства в стълбовете „Дигитална инфраструктура и свързаност“ и „Дигитални обществени услуги и управление“.

България разполага със силна инфраструктурна база, включително най-доброто 5G покритие в региона и отлично представяне при дигиталните услуги за бизнеса, което дори надвишава средното за ЕС. Това допринася за динамичен ICT сектор, който генерира 8.2% от националната брутна добавена стойност (при 5.3% средно за ЕС). Страната е и с най-развитата технологична екосистема в региона, благодарение на силното венчърно инвестиране в AI. Тези предимства обаче се подкопават от слабости в бизнес трансформацията, където предприятията изостават във внедряването на технологии.

Румъния: Икономика на резките контрасти

Румъния демонстрира най-поляризирания профил, където показатели над средното за ЕС съществуват заедно с дълбоки структурни слабости. Дигиталната икономика на страната допринася със 7.6% за националната БДС, движена от достъпен интернет, почти пълно покритие с високоскоростни мрежи и добро приемане на технологии в предприятията.

Въпреки това, Румъния изостава драстично в стълба „Човешки капитал и умения“. Базовите дигитални умения сред населението са под половината от средното за ЕС, което е сред най-ниските нива в Европа. Това създава „двускоростна икономика“, в която силният технологичен сектор не може да разпространи ползите си върху цялата икономика поради липсата на широка дигитална грамотност.

Регионални изводи и рискове

И трите държави споделят едно общо предимство – много висок принос на ICT сектора към националната брутна добавена стойност. Това обаче крие и структурен риск. Дигитализацията е резултат от тясна, но дълбока специализация, която създава глобално конкурентни технологични хъбове, но не води до цялостна трансформация на икономиките.

Споделено предимство: Силен ICT сектор, допринасящ значително за БДС.
Структурен риск: Създаване на "двускоростни икономики", в които ползите от дигитализацията не достигат до всички сектори.
Общо предизвикателство: Иновационните екосистеми и в трите страни остават недоразвити и срещат трудности с привличането на рисков капитал и мащабирането на компании.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !