Проблемът с четенето на аналогови часовници сред по-младите поколения става все по-очевиден и популярен в социалните мрежи. Видеа от Великобритания, Швейцария и Германия показват как тийнейджъри от Gen Z и Алфа масово не могат да разпознаят часа, когато той не е изписан цифрово.

Преди месеци британски училища замениха аналоговите стенни часовници с цифрови в изпитните зали, защото ученици се оплаквали, че не могат да разчитат стрелките, което им повишавало стреса.

Швейцарското издание 20 Minuten стига до подобни изводи: при тест на кариерно изложение в Оерликон около 70% от младежите не успяват да прочетат циферблат, а някои откровено признават: „Боже, нямам представа“.

Експертите са разделени

Образователният експерт Кристоф Колер е изненадан от резултатите, тъй като четенето на аналогов часовник все още се преподава в началните класове. Според него умението си остава полезно – часовници с механични стрелки все още се срещат на гари, по камбанарии и като класически ръчни модели. А дори да бъде забравено, „се научава бързо отново“.

Младежкият изследовател Симон Шнецер обаче смята обратното: за съвременните тийнейджъри аналоговото време е почти несъществуващо – навсякъде ги заобикалят телефони, смартчасовници и дигитални дисплеи. Според него умението вече не е необходимост: „Полезно е, но младите практически никога не са зависими от него“.

Промяната като културен сблъсък

В социалните мрежи реакции като „Невъзможно!“ и „Загубени сме“ показват изумлението на по-възрастните. Според Шнецер това е класически пример за поколенчески конфликт — негодувание срещу промяната и страх, че традиционни знания губят стойност.

Въпреки масовите затруднения, на местата за проучване винаги се намират и младежи, които успешно посочват точния час. Но тенденцията е ясна: цифровизацията променя не само навиците, но и базови умения, считани доскоро за универсални.