80 000 души следват инфлуенсър, който не съществува. Стихотворения, написани от AI, стигат до топ 10 на престижни конкурси. А 90% от хората не успяват да разпознаят текст, написан от машина, дори когато познават автора му лично.

Това са само част от експериментите на журналиста и програмист Георги Караманев, които показват колко бързо изчезва границата между човешкото и машинно творчество.

Изкуственият интелект вече не е просто инструмент за автоматизация. Той може да създава съдържание, което хората не успяват да отличат от човешкото, да решава сложни задачи и да променя цели индустрии. Големият въпрос вече не е дали AI ще бъде част от бизнеса, а къде трябва да му поставим граници.

Само преди няколко години разговорът за изкуствения интелект беше свързан най-вече с неговите ограничения – грешни отговори, т.нар. халюцинации и посредствени текстове и изображения. Днес ситуацията е коренно различна.

„Вече не виждам какво мога да проверявам, за да докажа, че той не е способен на нещо“, казва журналистът, писател и програмист Георги Караманев, създател на проекта „Дигитални истории“, в ефира на "Портфейл".

В продължение на пет години Караманев прави експерименти с AI, за да проверява не само какво могат моделите, но и къде са границите им. Според него резултатите показват, че сме навлезли в качествено нов етап.

AI написа текст „като“ Караманев – и 90% не разбраха

Един от експериментите, който най-силно го е впечатлил, е свързан със способността на AI да имитира човешки авторски стил.

Караманев публикува текст за самосъзнанието на изкуствения интелект, в който се говори за това как AI постепенно излиза извън контрол и дори създава свои социални мрежи. В края на текста става ясно, че той не е написан от самия журналист, а от Claude, обучен върху негови текстове.

Резултатът е показателен – около 90% от хората не разпознават, че текстът не е негов, включително хора, които го познават добре и са запознати с начина му на писане.

„Когато хората и дори най-близките ми, които познават текстовете ми, не могат да различат изцяло генериран текст от моя, съм убеден, че вече сме в един много различен момент“, коментира той.

Според него това трябва да доведе до много по-сериозен обществен разговор – къде AI трябва да се използва, къде не трябва да бъде допускан и кой носи отговорност за резултатите.

AI вече се състезава с хората – и печели

Друг от експериментите му е още по-показателен. В продължение на две години изкуственият интелект е поставян в състезания срещу едни от най-добрите участници в куизи в България, включително победители в популярни телевизионни формати.

Изкуственият интелект се изправя в куиз състезание срещу Димо Падалски, Пламен Младенов – Професора и още 120 от най-изявените майстори в тази игра. ChatGPT повежда бика срещу личности, които са спечелили общо над 1000 битки в игри като The Floor, „Последният печели“, „Минута е много“, „Стани богат“, „Голямото преследване“.

В първия експеримент AI завършва трети. След това не успява да изпревари отборите, но се представя достойно. Тази година обаче картината се променя – изкуственият интелект печели с огромна разлика и практически не допуска грешки.

Подобен резултат Караманев наблюдава и в поезията.

Генерирани от AI стихотворения, изпратени от него в два престижни български конкурса, стигат до топ 10. Журитата не успяват да ги разпознаят като създадени от машина.

Това вече не е просто въпросът дали една машина може да напише стихотворение. Според Караманев резултатите показват, че AI може да създава произведения, които се оценяват по-високо от голяма част от човешките участници.

„Това вече е малко страшно“

Особено притеснителни са случаите, в които моделите започват да предприемат действия, които не са били директно зададени от хората.

Караманев коментира и нашумелите случаи с AI модели, които при определени тестове се опитват да заобикалят ограниченията си или да намерят решения чрез действия, които са извън зададените им правила.

Той обаче предупреждава, че около тези случаи трябва да има критичност, тъй като зад тях стоят и огромни бизнес интереси.

„В тази надпревара е много трудно да отличим къде минава маркетингът“, посочва той, като отбелязва, че зад развитието на моделите стоят огромни инвестиции.

Въпреки това според него експериментите са необходими именно за да разберем реалните възможности и ограничения на технологията.

Най-голямата грешка на бизнеса: AI без ясна цел

Именно тук според Караманев се намира един от големите проблеми пред компаниите.

В момента почти всеки сектор търси начин да използва изкуствен интелект. Рискът е бизнесът да започне да инвестира в технологията просто защото „трябва да има AI“, без да е ясно какъв конкретен проблем решава.

Особено видимо това се случва в софтуерната индустрия.

„Почти всеки един програмист на тази планета мина през момента, в който видя, че изкуственият интелект може да пише много по-добър код“, казва Караманев.

AI вече може да решава сложни задачи и да върши значителна част от работата на програмистите. Това поставя пред компаниите много по-трудния въпрос – коя работа трябва да бъде делегирана на машината и къде задължително трябва да остане човекът.

Според него това е процес, който в момента протича стихийно в различните компании.

Бизнесът трябва едновременно да търси по-висока ефективност, да контролира рисковете и да не допуска хората да бъдат изцяло извадени от процесите там, където човешката отговорност е критична.

AI вече променя пазара на труда

Промяната не е бъдещ сценарий. Тя вече се случва.

„Той вече променя пазара“, посочва Караманев и допълва, че това е особено важно за България заради ролята на софтуерната индустрия в икономиката.

Сега секторът трябва да преосмисли начина, по който организира работата, какви умения търси и как обучава хората си.

Това обаче е само първата вълна.

Ако AI навлиза в програмирането, писането и анализа на данни, следващият въпрос е какво ще се случи, когато същите процеси започнат масово да се автоматизират в други индустрии.

AI може да даде шанс на малкия бизнес

От другата страна на риска стои огромна възможност.

Изкуственият интелект сваля бариерата пред малките компании, които досега не са могли да си позволят големи екипи от програмисти, анализатори или специалисти по съдържание.

„По-лесно от всякога е да създадеш свой собствен софтуерен продукт“, казва Караманев.

При добра идея, правилна ниша и подход един човек вече може да разработи продукт, който потенциално да достигне голям пазар.

Това е и една от големите промени, които AI носи в предприемачеството – капиталът и големият екип вече не са единственият начин да създадеш технологичен бизнес.

Но има и обратна страна.

„Допуснахме същата грешка като със социалните мрежи“

Според Караманев AI поставя и въпроса за концентрацията на власт.

Само няколко големи компании разработват най-мощните модели и контролират огромна част от инфраструктурата и технологиите зад тях.

„Допуснахме вече и може би необратимо грешката, която направихме и със социалните мрежи – да делегираме на 3-4 огромни компании да взимат всъщност най-важните решения и да не сме способни да ги контролираме на ниво държави или общности“, предупреждава той.

Това е проблем, който излиза извън рамките на отделната компания. Колкото повече икономиката, образованието, медиите и публичният сектор зависят от AI, толкова по-важен става въпросът кой контролира технологията.

AI ще стане като електричеството?

Следващата голяма битка ще бъде и за инфраструктурата. Развитието на изкуствения интелект изисква все повече изчислителна мощ, центрове за данни и електроенергия. В същото време общественият натиск срещу изграждането на нови центрове за данни вече се увеличава на някои пазари.

Според Караманев обаче технологичният прогрес продължава с изключително висока скорост.

Само за няколко години моделите са преминали от системи, които често дават очевидно грешни отговори, до такива, които могат да решават изключително сложни задачи.

И докато хардуерът става по-ефективен, достъпът до AI постепенно се демократизира.

Това създава възможност дори малки компании да използват технологии, които доскоро са били достъпни основно за най-големите играчи.

Няма „един най-добър AI“

Ако трябва да избере само едно AI приложение за телефона си, Караманев има неочакван отговор:

Не би избрал.

Причината е, че според него няма един модел, който да е най-добрият за всички.

Първата стъпка е човек да реши какво точно иска да автоматизира – писането на имейли, анализа на данни, програмирането или друга задача.

След това идва експериментът с различни модели, докато се намери най-подходящият за конкретната цел.

„Не мисля, че е добра идея да се привързваме прекалено към него“, казва той.

Причината е проста – пазарът се променя толкова бързо, че моделът, който днес е най-добрият за дадена задача, утре може да бъде изпреварен от нов.

И може би именно това е най-важният урок от експериментите с AI: въпросът вече не е дали машината може да направи нещо. Все по-често въпросът е дали ние знаем какво да ѝ позволим да направи.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !