Исторически Германия винаги е била лидер по отношение на правата на работниците и тяхното здраве.

През 1883 г. канцлерът на Германската империя Ото фон Бисмарк създава първата в света здравноосигурителна система със Закона за здравното осигуряване, който включва платен отпуск по болест. 

Krankenversicherungsgesetz на Бисмарк не е мотивиран толкова от загриженост за благосъстоянието на работниците, колкото от стратегията за политическа победа над социалистите в тяхната собствена "игра".

И все пак то полага основите на германската социална държава и е последвано от серия закони за застраховка при злополука и инвалидност.

Днес обаче германският бизнес предупреждава, че пионерската и щедра осигурителна политика се е превърнала в недостатък. Германия вече е „световен шампион", когато става дума за дните, взети като отпуск по болест, според Оливер Бете, който е директор на най-големия застраховател в Европа Allianz.

В интервю за Handelsblatt Бете призовава за т. нар. „ден на изчакване“ (неплатен първи ден от отпуската по болест), който, според него, може да спести 40 милиарда евро годишно на компаниите.

Германските работници са болни средно 15 дни в годината, в сравнение с 8 за Европейския съюз, като цяло, пише The Economist.

Ола Калениус, шефът на Mercedes, е съгласен със своя колега. Той предупреждава за тежките икономически последици от нивото на "заболеваемост" в Германия, което често е два пъти по-високо, отколкото в други европейски страни. 

Mercedes произвежда автомобили и в Унгария, Румъния, Испания и Полша във фабрики със сравними условия на труд, но с много по-малко болни работници, които си вземат отпуск. 

Проблемът е последното нещо, от което германският бизнес се нуждае в момент, когато икономиката е в рецесия за втора поредна година, а цените на енергията остават високи и се задава търговска война със Съединените щати. 

Щедрост или прахосничество?

Германия има един от най-щедрите режими на отпуск по болест в света, но това струва скъпо на бизнеса. А и едва ли германците са по-болнави от останалите европейци.

Наистина, застаряващото население и пандемията от COVID-19 са част от причините за повишената уязвимост към респираторни заболявания и предизвикателствата пред психичното здраве, но това важи и за повечето от другите страни в Общността. 

„Много е трудно да се контролира този процес“, казва Йохен Пимперц от Германския икономически институт.

Според проучване на института, общите номинални разходи за обезщетения по болест за работодателите са се увеличили от 36.9 милиарда евро до 76.7 милиарда евро в периода между 2010 г. и 2023 г. - увеличение от 57%, коригирано спрямо инфлацията.

Това отчасти е резултат от по-високите заплати и по-голямата работна сила, но и защото все повече хора се регистрират като болни. 

"Има ясна връзка между щедростта на системата и броя на болничните дни", казва Николас Зибарт от Центъра за европейски икономически изследвания Лайбниц. Условията в Германия са доста разточителни, в сравнение с други страни в Европа, а и са по-лесни за манипулиране.

Работниците получават 100% от заплатата си от първия ден на болестта за период до шест седмици. Във Великобритания, например, служителите нямат право на възнаграждение за първите три дни от болничния (т. нар. "изчаквателен период", който правителството в Лондон обеща да премахне), а след това получават по 117 паунда (около 140 евро) на седмица, което е малка част от средната заплата. 

През 2022 г. средният британец е взел само шест болнични дни. През 2023 г. за германците е било дори по-лесно да взимат болнични, тъй като на работниците беше разрешено да получат електронен лекарски сертификат по телефона, вместо да посещават кабинета лично.  

Иновации в трудовото законодателство

Някои експерти смятат, че Германия трябва да възприеме скандинавския подход. В Швеция преди имаше "изчаквателен ден", но той беше премахнат преди няколко години.

Николас Зибарт се противопоставя на въвеждането на такъв в Германия, тъй като, според него, това ще насърчи болните да ходят на работа, като е възможно да заразят други хора или дори да се наранят или да причинят злополуки.  

Шведските работодатели плащат 80% от заплатата на работника в продължение на две седмици, след което здравноосигурителното дружество поема ролята на администратор. Но най-иновативната характеристика на системата е частичният отпуск по болест.

Лекарите могат да установят, че дадено лице не се чувства добре, но все още е в състояние да изпълнява част от задачите си и, следователно, може да работи с намалено работно време или дистанционно.

Има и други по-общи мерки, които Германия може да предприеме, за да намали използваните болнични, като например хигиенни процедури, които предпазват работниците от инфекция, подобрена безопасност на труда и по-добра ергономичност.

Лекарите на компанията могат да предоставят ваксинации срещу грип и съвети както за физическото, така и за психическото здраве. 

Политиците обаче имат най-трудната задача - да намерят точния баланс между осигуряването на време за възстановяване на наистина болните работници, но без да насърчават злоупотребите, които дори и самият Бисмарк почти със сигурност не би одобрил, пише още изданието.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !