Един работещ ще издържа двама пенсионери до 2040 г., ако не вдигнем здравната вноска?

Ако България продължи да поддържа една от най-ниските здравноосигурителни вноски в ЕС, страната може да се изправи пред най-дълбоката криза в модерната си здравна история. Това стана ясно от нов анализ на Health Metrics „Цената на бездействието: Икономически анализ на последиците от неувеличение на здравноосигурителната вноска“. 

По думи на здравния икономист Аркади Шарков запазването на сегашното  ниво на вноската от 8% води до остър недостиг на кадри, затваряне на болници, все по-високи доплащания от джоба на пациентите и опасно ограничаване на достъпа до лечение до 2040 г.

“В момента домографската пирамида е обърната надолу. Това я прави трапец, което значи, че все по-малко хора издържат повече пенсионери. По този начин коефициента на възрастовата зависимост до 2040 година се очаква да бъде около 41%. Още малко и ще стане така че един работещ отговаря за двама пенсионери”, каза Аркади Шарков.

Фалшив Ozempic – глобален проблем с растящ риск за здравето

Според икономиста здравната вноска в страната трябва да бъде вдигната от 8% на 10%, като за последно у нас тя е била повишена преди 17 години през 2008 година. 

Той допълни, че ако здравната вноска не бъде увеличена едната опция е да бъде вдигната още възрастта за пенсиониране, (което има своя предел), или линията на работещите да падне под 18 години (забранено от Международната организация на труда). И давата варианта не са опция. 

Анализа повдигна и въпроса относно възможността държавните служители да започнат да плащат здравни осигуровки, т.к. тези 8% в момента се начисляват само на работниците в частния бизнес - около 1.7 млн. души. 

Липса на кадри и ограничен достъп

Според анализа страната рискува да загуби между 5 и 10% от лекарите и до 20% от медицинските сестри – професии, които и днес са в критичен недостиг. В най-тежко засегнатите региони това означава затваряне или сливане на между 10-20 болници и до 80 отделения. За населението това се превръща в по-дълги пътувания до лечебни заведения, по-труден достъп до специалисти и реален риск от липса на навременно лечение.

Паралелно с това времето за чакане за прегледи, операции и диагностични изследвания може да се увеличи с 30% до 80%. В някои райони един и същ апарат ще трябва да обслужва двойно повече пациенти, тъй като модернизацията на техниката ще бъде изоставена. Това означава повече късни диагнози, повече усложнения и по-висока смъртност от заболявания, които при навременна намеса са предотвратими.

Българските семейства също ще понесат тежък удар. Директните плащания за здраве могат да достигнат 40% от общите разходи до 2040 г., а само разходите за лекарства може да нараснат с между 20 и 40%. Това поставя все повече домакинства под риск от т.нар. „финансова катастрофа“ – ситуация, в която здравните разходи ги изтласкват под прага на бедността. Профилактиката, и без това недостатъчно развита и финансирана, ще намалее с още 20-30%, което означава хиляди пропуснати шансове за ранна диагностика.

Колко губи икономиката?

Последиците за икономиката са също драматични. Ако достъпът до лечение се влоши, до 70 хиляди души могат да отпаднат от пазара на труда до 2040 г. Загубата на продуктивност от нетретирани заболявания и болнични може да достигне до 1.5% от БВП годишно – двуцифрен процент от националната икономика за целия период. „Цената на бездействието“ ще надхвърли 50 млрд. лв. до 2040 г., измерена в загубена производителност, растящи лични разходи, недостиг на кадри, пропуснати ползи от превенция и ранна диагностика, и обща тежест на заболяванията.

Алтернативният сценарий

Алтернативният сценарий показва, че увеличаването на здравноосигурителната вноска до 10% дава възможност системата не само да избегне кризата, но и да се модернизира трайно. Допълнителните приходи позволяват покриване на дефицита на НЗОК, стабилизиране на болниците, привличане и задържане на лекари и сестри, обновяване на техниката и развитие на дигитализацията. Част от средствата могат да бъдат насочени към профилактика и скрининг – инвестиции, които спасяват живот и спестяват разходи.

„Увеличението на вноската е инвестиция - всеки 1 лв. води до 3 лв. социална възвръщаемост и устойчивост на системата. Когато се отчита стойността на парите във времето, обществото реализира кумулативни ползи от над 6 млрд. лв. в допълнителни приходи и инвестиции в превенция и ефективност. Доходите на системата стават предвидими, достъпът до лечение – равнопоставен, а времето за чакане – значително по-кратко. Най-важното е, че се осигуряват повече години живот в добро здраве, по-дълга трудоспособност и по-малко лични разходи за здравеопазване. Вместо риск от разпад на системата, България получава шанс за устойчиво, модерно и справедливо здравеопазване.”, сподели г-н Аркади Шарков, здравен икономист и управляващ партньор в Health Metrics.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !