Ларс Баумгюртел иска германските политици да извадят чековите си книжки.

58-годишният ръководител управлява един от последните оцелели производители в Гелзенкирхен, бивш въгледобивен град в индустриализираната долина на реката Рур.

Неговата компания обаче, подобно на много от т. нар. гръбнак на германската икономика, известни като Mittelstand, се бори с високите цени на енергийните продукти след като войната в Украйна сложи край на доставките на евтин руски газ.

Най-голямата европейска икономика отчете свиване във втора поредна година през 2024 г., което бе най-слабото ѝ представяне от две десетилетия. А Гелзенкирхен е сред най-тежко засегнатите градове – той има най-високата безработица в Германия, което пък подхранва драстичното нарастване на популярността на крайнодясната партия Алтернатива за Германия (AfD).

Преди предстоящите в неделя парламентарни избори в страната се води дебат за това как да бъде възстановена икономиката на Германия.

Баумгюртел се надява, че новото правителство ще осигури отдавна закъснели инфраструктурни инвестиции, които са необходими за възстановяването на енергийната система на Германия и за прехода към по-зелена и по-модерна икономика. Германия е поела ангажимент да постигне въглеродна неутралност до 2045 г.

"Целият Рурски регион и Гелзенкирхен по-конкретно, са пример за това как са необходими постоянни промени, за да се поддържа икономическия растеж," казва той пред Reuters. Семейната му компания, основана през 1889 г., все още има около 2 000 служители, които произвеждат покрития за поцинковане на стомана.

Конституционната дългова спирачка на Германия обаче попречи на няколко поредни правителства да направят жизнено важни инвестиции, вариращи от публична инфраструктура до обучения на служители, които са необходими за обновяването на боледуващия германски икономически модел, казват икономисти.

Спирачката, която бе част от отговора на Германия на финансовата криза от 2009 г. при бившия канцлер Ангела Меркел, ограничава бюджетния дефицита на германското правителство до едва 0.35% от БВП. За сравнение, миналата година бюджетният дефицит на САЩ е бил над 6% от БВП.

От Reuters са разговаряли с жители на Гелзенкирхен, както и с високопоставени политици и икономисти, които казват, че новото правителство трябва да обмисли фундаментални промени в пестеливия, ориентиран към износ икономически модел, в това число и по отношение на дълговата спирачка, за да съживи икономиката.

Фридрих Мерц, консервативният политик, който се очертава като фаворит да оглави коалиционно правителство след изборите, тихомълком оставя вратата отворена за реформи, според източници от неговата партия.

Неговата официална позиция обаче е, че дълговата спирачка трябва да остане и че няма планове за реформи.

Жителите искат промяна

В Гелзенкирхен признаците на икономическия спад са видими навсякъде. Градът играе важна роля в следвоенното "икономическо чудо" на Германия, но проблемите започват с упадъка на въгледобива и тежката индустрия през 60-те години. Населението на града пада от 390 000 тогава до едва 260 000 сега със срива на местната икономика.

Градът в момента има едни от най-ниските доходи на глава от население и най-високите нива на детска бедност, според официалните данни.

Много жители смятат, че икономиката вече не работи за тях и искат промяна.

Клаус Херцманатус, четвърто поколение миньор, е принуден да се пенсионира рано през 2000 г. на 40-годишна възраст. Той наблюдавал с ужас как промишленият спад в Гелзенкирхен се разпространява и на други места в Германия.

"Ние сме индустриална нация. Не можем да създаваме хаос в индустрията," казва той пред Reuters. "Трябва да има предлагане на енергия на достъпни цени за компаниите."

В отчаянието си много жители се обръщат към екстремистки партии.

След като някога бе крепост на Социалдемократическата партия (SPD), долината на Рур отчита възход на крайнодясната AfD, която в момента е втората най-популярна партия в национален мащаб след Християндемократическия съюз (CDU), според социологическите проучвания. В Гелзенкирхен партията получи 22% от гласовете при изборите за европейски парламент през юни, което бе най-силният ѝ резултат в Германия.

От AfD гледат на въпроса с цените на енергията като на нещо, което печели гласове. От партията обвиняват продължилото с години поетапно спиране на атомната енергия, което започна в началото на новия век и бе подкрепено от всички основни партии.

"Ние затворихме електроцентралите тук, които бяха едни от най-безопасните атомни централи в света, за да внасяме електроенергия от атомните централи на Франция", казва местният представител на AfD Кристиян Луузе.

Когато Германия „дръпна шалтера“ на последния си три атомни електроцентрали през април 2023 г., тя се превърна в нетен вносител на електроенергия от Франция, която произвежда 70% от електроенергията си чрез атомни централи. Енергийният внос от Франция обаче представлява едва 3% от енергийното потребление на Германия.

CDU, която се очаква да оглави коалиционно правителство след изборите, остави вратата отворена за повторното отваряне на атомни електроцентрали. Нейният лидер Мерц е определял тяхното затваряне като "фатално решение."

И докато някои подкрепящи бизнеса гласове призовават Германия да отложи целите си за нулеви въглеродни емисии, политическият консенсус все още е в полза на енергийния преход, които би запазил климатичните амбиции на страната и би насърчил ново поколение от зелени работни места и икономически растеж.

Проблемът е къде да са парите за това?

Справянето със структурните предизвикателства на Германия, които варират от енергийните ѝ нужди и климатични задължения до закъснелите подобрения в жилищния сектор, транспорта и квалификацията на служители, би струвало 600 млрд. евро само в следващото десетилетие, според оценки на икономическия институт IW.

С дълг в размер на около 63% от БВП за миналата година, Германия има по-голяма свобода за действие от повечето държави. За сравнение, съотношението дълг към БВП на САЩ е 123%.

За германската десница, по-специално, запазването на дълговата спирачка се бе превърнало в нещо свещено, досега.

Една от евентуалните реформи би било вдигането на ограничението за разходите на 16-те германски провинции, чиито регионални бюджети покриват всичко от социални жилища до зеления преход. Спирачката е още по-строга за тях като не позволява никакъв годишен бюджетен дефицит.

Малко увеличение на дефицита би освободило 6 млрд. евро годишно, според института Ifo, което не са малко пари, но и няма да променят играта за икономиката.

По-голяма стъпка би било, ако клонящите вляво Социалдемократи и Зелени поставят като условие за влизането си в коалиция с Мерц той да се съгласи да премахне определени разходни позиции, по-конкретно във връзка с дългосрочните инвестиции, изцяло от спирачката.

Мерц изключва сътрудничество с AfD.

"Сега е времето, в което Германия трябва да инвестира. Всички други го правят с изключение на Германия," казва пред Reuters Николаус Волф, директор на Института за икономическа история към Хумболтовия университет в Берлин. "Това наистина донякъде е самоубийствено."

Мащабите на всяка реформа ще зависят от резултатите от изборите. Близък до Мерц източник обаче заяви пред Reuters през ноември, че когато той заявява публично, че няма планове за реформа на дълговата спирачка, трябва да се възприема, че няма такива планове засега.

Много грешки

Жители на Гелзенкирхен казват, че грешките там отразяват по-общото нежелание на германските лидери за промяна, докато развитите икономики по света постепенно преминават от индустриални към базирани на знанията модели.

Съседен Бохум, който също е бивш въгледобивен и стоманодобивен център, забелязва тенденцията отрано и основава първия университет в Рурска област през 1965 г., докато месните лидери в Гелзенкирхен избират да не тръгнат по този път.

Безработицата от 10% в Бохум в момента е с три процентни пункта по-ниска от тази в Гелзенкирхен.

"Нагласите бяха, ' ние разполагаме с въглища и стомана за какво са ни тези откачени академици?'," казва Карл-Мартин Обермайер, преподавател в Университета по приложни науки на Вестфалия, който градът отваря около 27 години по-късно през 1992 г.

"Фокусирахме се единствено върху мащабната промишленост, класическите въглища и стомана," казва той пред Reuters. "Бяха направени много грешки."

Кметът на Гелзенкирхен Карин Велге, член на управляващата Социалдемократическа партия (SPD), казва, че допълнителната финансова свобода е щяла да помогне при структурната трансформация на града, по-конкретно при реконструкцията на квартали и инвестициите в образование.

"Тук разчитаме на подкрепата на държавата", казва тя. "Реформа на дълговата спирачка би могла също така да проправи пътя за погасяване на стари задължения, което от своя страна би ни предоставило възможност за инвестиции."

Без бързо решение

Следящи отблизо германската икономика наблюдатели не очакват тези избори да доведат до драстични промени. Два водещи икономически института вече прогнозират свиване на икономиката в трета поредна година през 2025 г., което би бил най-дългият подобен период в следвоенната история на Германия.

Франциска Палмас, старши икономист за Европа в Capital Economics, казва, че е малко вероятно приоритет на следващото правителство да са сериозните дългосрочни структурни промени, не на последно място и предвид настоящата несигурност около световната икономика.

Политиците биха оказали по-голям ефект върху дългосрочните перспективи пред Германия като се фокусират върху бизнес средата за новите сектори на растеж, повишавайки цифровизацията и подобрявайки средата за стартъп компаниите, казва Палмас.

"Въпреки че тези въпроси са включени в икономическите програми на повечето партии, ние се съмняваме, че те ще бъдат приоритет на следващото правителство", допълва тя.

Обратно в Гелзенкирхен, бившият миньор Хецманатус е убеден, че "можем да излезем от тази дупка отново". Той е бивш поддръжник на Социалдемократите, но отдавна е пренасочил подкрепата си към CDU.

Той поздравява посетители на минния музей, който ръководи като доброволец, с обичайния за миньорите поздрав за безопасно излизане от мината в края на работния ден – „късмет“.

Същото би могло да се каже и за германската икономика.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !