Мината Кеферщайге в покрайнините на Шварцвалд не работи от 27 години. Нейните богати минерални находища са изоставени, входът ѝ е заключен, а тунелите ѝ са наводнени.

Сега мината е на път да отвори отново, тъй като Германия се опитва да намали зависимостта си от вноса на критични минерали, увеличавайки собствените си добиви, пише Financial Times. 

"Ако наистина искаме революция в транспорта и достъп до ресурсите, необходими за това, няма начин да заобиколим този проект. И ние сме почти готови за работа“, коментира Симон Боденщайнер, главен изпълнителен директор на немската компания Deutsche Flussspat, която планира да реактивира мината. 

Предполага се, че Кеферщайге притежава най-голямото находище на флуорит в Европа. Това е ключов компонент в производството на електромобили, известен като "малкия брат на лития".  

Защо Германия иска да произвежда повече суровини?

В момента Германия внася големи количества от Мексико, но целта е да придобие по-голяма самостоятелност. И то не само в добива на флуорит, но и на други материали и компоненти, от които страната се нуждае за своя зелен преход.

„Трябва да използваме потенциала, който имаме, и да докажем, че екологичният и устойчив добив е възможен. Исторически погледнато, Германия винаги е била страна, която произвежда суровини“, каза Франциска Брантнер, държавен секретар в министерството на икономиката, която оглавява усилията на Берлин да направи веригите си за доставки по-устойчиви.

След пандемията от COVID-19 западните правителства полагат активни усилия да защитят икономиките си, премествайки веригите си за доставка извън Китай и по-близо до основните си производствени мощности.

Опасенията от конфликт заради геополитическото напрежение около Тайван засилиха желанието на САЩ и Европа да намалят зависимостта си от Китай за множество критични материали.

ЕС, например, зависи от Китай за 72% от вноса на редкоземни метали, които са ключови в производството на компютри, мобилни телефони и електрически автомобили.

Сътресенията, причинени от спирането на износа на газ за Европа от Русия след санкциите, наложени заради инвазията ѝ в Украйна, показаха на Германия, че трябва да действа бързо, ако не иска да попадане в същия капан и с Китай.

„Ние вече сме по-зависими от Китай за определени метали, отколкото бяхме от Русия за газ. И това е огромен риск“, коментира пред FT Матиас Вахтер от браншовата организация на бизнеса BDI.

През 2021 г. ЕС е доставил 96% от използвания фелдшпат от Турция, 98% от никеловия оксид от Русия и 83% от галия и германия от Китай.

Освен това, пазарът на флуорит е силно концентриран. Само малък брой държави го изнасят, а вътрешното производство на Европа покрива едва една трета от търсенето на минерала.

"Цените се повишаваха стабилно през последните 20 години, тъй като Китай намали износа, съществуващите мини се изчерпаха и новите, които бяха открити, са много малко“, казва Симон Боденщайнер. 

Какво е бъдещето на местния добив в Германия и ЕС?

В отговор на тези процеси Германия смята да преразгледа стратегията си за суровини и да засили ролята на държавата в осигуряването на критични доставки.

Правителството е на мнение, че недостатъчното снабдяване с критични материали, като литий, мед и редкоземни елементи, представлява значителен риск за постигането на глобалните климатични цели и вижда възможното решение в създаването на публично-частен суровинен фонд, който да подкрепя проектите за добив, преработка и рециклиране в Германия и ЕС с безвъзмездни средства, заеми и инвестиционни гаранции.

Франциска Брантнер, която е един от основните автори на стратегията, предлага и идеи за увеличаване на инвестициите в рециклирането, създаване на държавен запас от стратегически суровини, установяване на партньорства за сигурност с износители, като Канада и Австралия, както и разширяване на местното производство.

Европейският съюз също преоценява своя подход. Общността изготви Закон за критичните суровини, който ще определи квоти за вътрешно производство на минерали и ще намали регулаторните бариери за минните компании. Флуоритът е една от 34-те суровини, определени като критични.

Възраждането на мината Кеферщайге, разположена в близост до град Пфорцхайм - център за производство на бижута и часовници в Югозападна Германия, олицетворява подновения интерес към експлоатацията на минералните богатства на страната.

Мината е пусната в експлоатация за първи път през 1935 г., когато основната употреба на флуорит е в металообработващата промишленост. Материалът понижава температурата на топене при производството на стомана и алуминий и така подобрява енергийната ефективност.

Но през 90-те години на миналия век индустрията изпада в криза, пазарът е залят от евтиния китайски внос, който сваля цените под 100 евро за тон. Тогавашният собственик на Кеферщайге Bayer взима решение да затвори мината през 1996 г.

Оттогава насам цените постепенно се повишават, като достигнаха исторически връх от 700 евро за тон през лятото на 2022 г., тъй като търсенето на минерала, използван в соларните панели и литиево-йонните батерии, скочи драстично.

След това цената падна обратно до около 560 евро на тон, но остава много над средните си исторически нива. 

Според прогнозите на Deutsche Flussspat, търсенето на флуоритен концентрат в ЕС може да нарасне от 755 000 тона годишно през 2020 г. до около 1.1 милиона тона до края на десетилетието, ако производителите на автомобили в Общността използват смеси за батерии, произведени в Европа, за да постигнат целите си за въглеродните емисии.

Кеферщайге ще може да произвежда по 100 000 тона годишно след 2029 г., отговаряйки на 40% от търсенето на Германия и 13% от търсенето на ЕС, според Боденщайнер.

Това не е единственият нов минен проект в Германия.

Листваната на борсата Лондон Zinnwald Lithium планира да разработи огромно находище на литий на германско-чешката граница в Саксония, докато Vulcan Energy Resources има за цел да произвежда литий от термална вода в Oberrheingraben, близо до Карлсруе в Югозападна Германия.

Какви са рисковете?

Някои експерти обаче смятат, че фокусът върху добива на суровини е твърде тесен. 

„Само копаене не е достатъчно. Трябва отново да започнем да мислим в цялостни вериги на стойността, а това означава обработка и добив“, казва Сияменд Ал Барази от Германската агенция за природни ресурси Dera.

По думите му, този подход е в основата на Закона за намаляване на инфлацията в САЩ, който предвижда милиарди долари под формата на субсидии за екологични технологии.

Но бизнес условията в Германия, особено високата цена на електроенергията, не са особено благоприятни за широкомащабни инвестиции. 

„Ако не можем да предложим конкурентни цени на енергията за обработка на минерали, която е много енергоемка, Европа ще бъде изправена пред сериозни трудности“, добави Ал Барази.

Матиас Вахтер BDI твърди, че част от идеите за потенциален вътрешен бум в добива на критични материали са пресилени. 

„Идеята, че Германия може да стане самодостатъчна, е нереалистична. Но някои от суровините, от които се нуждаем, наистина могат да бъдат произведени тук. И това ни дава голямо предимство”, коментира той.

Съпротивата на част от природозащитните организации също може да се окаже препъникамък за плановете на добивната индустрия. Съживяването на част от въглищните електроцентрали в страната, което беше предизвикано от енергийната криза, предизвика масови протести.

Много е вероятно отварянето на някои от изоставените мини да не среще разбирането на част от местните общности. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !