В българската история има много примери, в които държавата се опитва да подпомага и субсидира определени сектори, включително и да ги защитава от външна конкуренция.

Какви са паралелите с днешна дата, на фона на земеделските протести от миналата седмица, и какви са уроците, на които историческите примери могат да ни научат. Темата коментира проф. Пенчо Пенчев от УНСС, който взе участие в рубриката "Портфейл" в ефира на Дарик радио. 

"Веднага след Освобождението на България занаятите изпадат в тежка криза заради евтиния фабричен внос от чужбина. Занаятчиите се оплакват, че вносните вълнени платове са евтини, но некачествени и тогава се чуват първите призиви за защита на родното производство.

Но занаятчиите не разполат със синдикат, не блокират улици и градове и не протестират пред Народното събрание. По един естествен начин, с минимална помощ от държавата, занаятите започват да се трансформират.

Вместо да произвеждат това, което е конкурирано от вноса, се преориентират към други продукти с по-добър пазар", обясни проф. Пенчев. 

Възходът на протекционизма 

В следващите няколко десетилетия обаче протекционизмът започва да "хваща корени" и в българската икономика.

Заради евтиния внос на платове от чужбина, в следосвобожденска България не успява да се развие успешна вълнено-текстилна промишленост. И първата реакция на политиците е да задължат държавните чиновници да носят дрехи, произведени у нас. 

Това е идея, която на пръв прочит звучи добре и би могла да се приложи лесно. За първи път тя е тествана на практика през 1896 г.

Тогава едно от министерствата издава вътрешна заповед за обличане на администрацията в български дрехи. Една година след това е приет и специален закон за обличане на чиновниците в дрехи, произведени от български платове. 

"Любопитно е обаче какво се случва при обсъждането на този закон. Депутати твърдят, че в резултат на мярката цената на дрехите е скочила с между 50% и 100%, качеството е паднало, а самите чиновници се оплакват, че по този начин косвено са обложени с данък, тъй като харчат повече пари за едни и същи стоки.

На въпрос от народен представител защо не се наложи същият стандарт и за армията, военният министър признава, че родното производство не е подходящо за изискванията на войската", припомня проф. Пенчев. 

Въпреки всички тези доводи обаче, законът за задължително носене на местни дрехи все пак е приет и ефектите от него са точно тези, изтъкнати от неговите критици. В резултат на което се създават проблеми на потребителите. 

По думите на Пенчев, това създава проблеми и на самата икономика, защото държавната закрила създава бизнес, виреещ "под похлупак" и силно зависим от държавните поръчки.

Тези практики изкривяват мисленето на предприемачите, защото те започват да мислят не как да задоволят потребностите на потребителя, а как да задоволят интересите на онзи, който "раздава порциите". 

Имат ли паралел съвременните протести на зърнопроизводителите с миналото?

"След Освобождението българската държава насърчава индустрията, водена от една цел - смята се, че индустриалното производство е нещо прогресивно, което ще модернизира икономиката ни. По онова време България е бедна аграрна държава, която има нужда от модернизация.

Днес обаче субсидиите и подкрепата чрез забрана на вноса не бяха за иновативен сектор, който може да задвижи и ускори икономиката. Това е основната разлика. А приликата е, че с държавната намеса по-скоро се създават проблеми, отколкото се решават", смята проф. Пенчо Пенчев. 

Той даде и друг исторически пример, в който не забраната, а разрешаването на свободната търговия, всъщност, се отразява добре на българските търговци. Това става още преди Освобождението, когато през 1838 г. Османската империя дава позволение за износ за зърно от империята.

Това дава възможност за поскъпване на житото, а оттам и за забогатяване на много български търговци. Тогава те започват да спонсорират, училища, читалища, вестници и т.н., давайки началото на българското Възраждане. 

"Всяка забрана на вноса води до повишаване на цените на вътрешния пазар. Дори те да не се повишат пряко за потребителите, ще трябва да бъдат субсидирани от държавата.

По времето на социализма, при който много хора до ден днешен си спомнят за "развитото" селско стопанство, всъщност, секторът е субсидиран постоянно. А ниските цени на вътрешния пазар са били възможни само благодарение на тези субсидии от публичните средства", обяснява проф. Пенчев. 

Защо защитата на местното производство се превръща в политически въпрос? 

"В повечето случаи в българската история решенията за субсидиране на местното производство не вълнуват особено силно обществото. Това е така, защото в началото на своето развитие българската държава е с 80% селско население, което произвежда само голяма част от стоките, които потребява.

И това, че ще се вдигне цената на нещо, което хората, така или иначе, не купуват, не е голям проблем. Но още при приемането на първите закони за насърчаване на индустрията се забелязва огромно "завихряне" на лобизма.

Браншове от всякакъв вид започват да настояват за държавна подкрепа, с аргумента, че става въпрос за "национална сигурност" и "национален просперитет" - от производство на книжни торби до въжета и огледала", казва още проф. Пенчо Пенчев. 

Той припомня, че в историята има и други случаи на масови протести на зърнопроизводители, при които дори се стига до сблъсъци с армията и полицията и до човешки жертви. Това става през 1900 г., когато икономическата криза принуждава правителството да вдигне данъците на земеделците. 

"Вътрешното затваряне на пазара и липсата на търговия носи една много голяма опасност. Не трябва да я забравяме, особено с оглед на това, че близо до нас днес се води война. Опасността е свързана с това, че когато през границите не минават стоки, те започват да се преминават от танкове", казва още проф. Пенчев. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !