Инфлацията в Турция скочи до почти 50% през юли, прекъсвайки осеммесечната поредица от забавяния на ръста на потребителските цени. Слабата турска лира, прегряващата икономика и по-високите данъци поставят потребителите под напрежение, пише Financial Times. 

Потребителските цени са се повишили с 47.8% през юли в сравнение със същия месец на 2022 г., което представлява ускоряване спрямо годишния темп от 38.2%, регистриран през юни, съобщи Турският статистически институт. 

Икономистите, анкетирани от FactSet, прогнозираха малко по-ниско ниво от 45.8 процента.

По-силното от очакваното увеличение на инфлацията е поредното доказателство, че Турция все още е в разгара на кризата, свързана с разходите за живот. Междувременно, новият икономически екип, който президентът Реджеп Тайип Ердоган назначи през юни, продължава да променя нетрадиционните финансови политики, които значително допринесоха за инфлационния натиск. 

Под ръководството на новия финансов министър Мехмет Шимшек Турция изостави скъпоструващата защита на лирата и позволи на валутата да поевтинее с една четвърт спрямо еврото от края на месец май насам. 

Слабата местна валута прави вноса по-скъп, което обикновено се предава на потребителите и бизнеса чрез по-високите цени.

В същото време програмата за стимулиране, която Ердоган стартира преди изборната победа през май, все още оказва влияние върху икономиката на Турция, чиято стойност е 900 милиарда долара. Големите увеличения на минималната заплата и заплатите в публичния сектор се очаква да продължат да подкрепят инфлацията през по-голямата част от тази година, предупреди управителката на централната банка Хафизе Гайе Еркан.

Финансовото министерство увеличи данъците върху широка гама от стоки и услуги, включително и с налагането на 200-процентно увеличение на данъците върху бензина. Тези мерки, които са насочени както към охлаждане на търсенето, така и към презареждане на държавната хазна след предизборното харчене, се очаква да бъдат проинфлационни.

„Намираме се в преходен период, в който се цели намаляване на инфлацията и стабилност на цените. Основната цел на нашите политики е трайно да намалим инфлацията до едноцифрено число в средносрочен план“, каза Мехмет Шимшек след публикуването на данните за инфлацията в страната. 

Кафенетата, ресторантите и хотелите отчетоха най-голямо годишно покачване на цените през юли, когота е и пикът на летния туристически сезон. Поскъпването в сектора е средно с 82.6%. Цената на стоките от първа необходимост също продължава да се покачва бързо - разходите за храна скачат с 60,7%, докато тези за облекла и жилища нарастват с около 20%.

Централната банка увеличи повече от два пъти лихвените проценти от юни насам, като през следващите месеци се очакват допълнителни повишения в опит да се укроти ръста на потребителските цени. 

Политиците предприеха и други стъпки, които се надяват да забавят растежа на кредитирането като част от „холистичния“ подход за затягане на паричната политика.

Миналата седмица Еркан прогнозира, че инфлацията ще достигне 58% до края на годината, преди да падне до 33% до края на 2024 г. и 15% през следващата година. Много икономисти обаче се притесняват, че Ердоган, който е дългосрочен противник на високите разходи за заеми, няма да позволи на централната банка да повиши лихвите до достатъчно високо ниво, за да охлади инфлацията.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !