Инвестициите в химическия сектор на Европа са спаднали с над 80% през 2025 г., а затварянията на заводи са се удвоили.

Лидери от индустрията предупреждават, че континентът ще стане зависим от Китай за суровините, необходими за автомобилната, здравната и отбранителната промишленост.

Потвърдените инвестиции са спаднали от 1.9 мегатона капацитет през 2024 г. до 0.3 мегатона миналата година, докато секторът се бори с високите цени на енергията, задушаващата бюрокрация и разширяването на китайския внос, според доклад на Европейския съвет на химическата промишленост (Cefic).

Пряка загуба на 20 000 работни места

Обявените затваряния на заводи са засегнали пряко около 20 000 работни места в цяла Европа от 2022 г. насам и са довели до изчезване на производствен капацитет от 17.2 мегатона миналата година, което е двойно повече от 2024 г. и шесткратно увеличение, в сравнение с 2022 г., посочват от Cefic.

„Ако искате отбранителен сектор или автомобилен сектор, те са изцяло зависими от химикали, доставящи материалите. Това е просто задушаваща хватка, в която останалият свят държи Европа“, каза Марко Менсинк, генерален директор на Cefic.

„В момента сме на 95% зависими от витамини от Китай и Индия“, допълва той. Химическият сектор е „майката на всички индустрии и се разпада в момента“.

През последните четири години компании в цяла Европа обявиха, че ще затварят заводи, произвеждащи химикали, вариращи от хлора, необходим за пречистване на питейна вода, до фенолите, използвани в платките, и парацетамол.

Затварянията са довели до загуба на около 9% от капацитета за производство на химикали в Европа, според Cefic.

Инвеститори са намалили плановете си за инвестиции на континента или са се оттеглили напълно, след като са били засегнати от обременяващите данъци върху въглеродните емисии и евтиния внос от Китай.

Лидери в индустрията, сред които и Джим Ратклиф от Ineos, предупреждават, че без действия Европа ще бъде „зависима от Китай за основните материали, които поддържат отбраната, здравеопазването, храните и производството“. Миналата година Ineos е завела 10 антидъмпингови дела срещу вноса на евтини химически продукти в ЕС и затвори производствени съоръжения в Германия, призовавайки блока за „защита от мита“.

Този месец Vioneo - дъщерно дружество на AP Møller-Maersk, се отказа от плановете си за завод за зелени пластмаси в Антверпен, Белгия, в полза на изграждането на завод в Китай, който, според компанията, е по-близо до доставки на зелен метанол и би бил по-евтин за построяване.

Химическата индустрия стоеше зад междуиндустриално изявление, подписано в Антверпен от около 1300 организации и предприятия през 2024 г., в което се подчертава „спешната нужда от яснота, предвидимост и доверие в Европа и нейната индустриална политика“.

Упадъкът на европейската тежка промишленост

Тя планира трета среща на върха в Антверпен тази година на фона на опасения, че не е направено достатъчно, за да се спре упадъкът на европейската тежка промишленост.

Менсинк от Cefic казва, че политиците в Европа със закъснение са започнали да се справят с предизвикателствата, пред които е изправен секторът, но че напредъкът е твърде бавен.

„Това, което виждате, е, че светът се променя по-бързо, отколкото политиците наваксват в момента. Те трябва да преминат от трета на пета предавка.“

През юли Европейската комисия представи политически документ, в който се очертават действията, които ще предприеме в подкрепа на химическия сектор, включително усилия за определяне на критични химикали и производствени обекти, за да се подпомогне координирането на финансирането, да се ускори издаването на разрешителни за промишлени обекти и да се подобри мониторингът на търговските потоци.

Цените на енергията, които скочиха рязко след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, съставляват около 75% от производствените разходи за нефтохимикали и остават упорито високи.

Постепенното премахване на руския газ, който ЕС се стреми да забрани до 2027 г., означава, че блокът е станал зависим от световните пазари за по-скъп втечнен природен газ.

Компаниите също така се борят с амбициозната зелена програма на блока, която ангажира страните от ЕС да постигнат нулеви нетни емисии до 2050 г., но въведе огромни количества бюрокрация в преследването на тази цел.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !