Държавните разходи се увеличават, но без яснота за възможните икономически последствия от това. Ситуацията се усложнява допълнително и от факта, че не е ясно кога страната ще има стабилно правителство и кога ще бъде приет нов бюджет за 2023 г.

Това стана ясно по време на дискусията за т. нар. "алтернативен" бюджет, който Институтът за пазарна икономика представя за 19-а поредна година.

"Тази година се казва (Без)Алтернативен бюджет. Това е така, защото ситуацията е по-сложна - досега винаги е имало приет държавен бюджет, който сме надграждали с наши идеи и сме демонстирали един различен поглед към държавните финанси. За втора поредна година обаче ние нямаме приет бюджет и отново ще имаме забавяне.

И докато миналата година все пак се знаеше кога ще бъде приет бюджетът, макар и със закъснение, и имаше работещ кабинет, сега проблемът е по-сериозен, тъй като нито знаем кой ще е финансовият министър, който ще разработва този бюджет, нито кога ще бъде приет", заяви Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, по време на представянето на алтернативната финансова рамка. 

Драматична ли е ситуацията с бюджета?

"Ситуацията, свързана с фискалната политика и с бюджета, е изключително драматична, не защото нямаме бюджет, а защото нямаме перспектива какво ще се случи с правителството.

А липсата на правителство означава, че липсва и отговорност за това, което се случва с фискалната политика в страната", заяви Петя Георгиева от ИПИ.

По думите ѝ, разходите в държавната хазна растат неконтролируемо, като само за 2023 г. има 16 предложения в т. нар. "удължителен" закон за бюджета между първо и второ четене, които са с пряк бюджетен ефект от над 5% от брутния вътрешен продукт на страната, включително ръста на минималната заплата до 850 лв., увеличаването на помощите за отглеждане на дете, повишението на максималния осигурителен доход, актуализацията на пенсиите и др. 

"В България се наблюдава размиване на законодателната и изпълнителната власт, тъй като парламентът започва да "изземва" функциите, присъщи на изпълнителната власт. Наблюдава се концентрация върху разходите, без яснота по отношение на приходите", обясни Георгиева. 

Тя каза още, че страната ни в момента не изпълнява повечето фискални правила, заложени в Закона за публичните финанси - до 0.5% от БВП структурен дефицит, годишен дефицит не повече от 3%, разходи по консолидираната фискална програма до 40% от БВП и ръст на държавните разходи, който не надвишава референтния потенциален икономически растеж.

Единственото правило, което все още се изпълнява, е за задържане на държавния дълг под 60% от БВП. 

Кои са правилните политики?

"Когато има смислени политики, те са смислени и във времена на политическа несигурност. Това са мерките за насърчаване на инвестициите, заетостта и конкурентоспособността, защо да не ги поддържаме и сега? Ако има политики, свързани с по-предвидима данъчна среда, това също би трябвало да е нещо, което трябва да продължим да правим.

Но трябва да се обединим около простата теза, че няма как да натрупаме 50 млрд. лв. дълг за три години с натрупване на дефицити и пазарите да продължат да ни финансират. Това няма как да стане, освен ако не искаме лихвите ни да се вдигнат с 15-20%", коментира Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. 

Според него, вече има натиск - както вътрешен, така и външен, че трябва се върнем към някакви разбираеми и ясни финансови котви, които действат вече 25 години, независимо кое правителство или политическо мнозинство е на власт. 

"В икономика, в която имаме рекорд на индустриалното производство, рекорд на износа и рекордно ниска безработица плюс инфлация, твърдението, че не можем да "вържем" бюджета и ще изпаднем в най-лошия дефицит от 90-те години насам, просто не звучи сериозно", коментира още Богданов. 

В дискусията, организирана от Института за пазарна икономика, взе участие служебният заместник-министър предстедател по европейските фондове Атанас Пеканов. 

Той коментира, че Международният валутен фонд и Световната банка препоръчват и фискалната, и паричната политика към момента да бъдат насочени към успокояване на инфлационния натиск.

По думите му, правилният подход в момента е "изтегляне" на част от стимулите, но запазване на компенсациите за най-уязвимите домакинства и бизнеси, така че да понесат по-леко ударите от нарастващите разходи за живот. 

"Всички мерки обаче трябва да бъдат таргетирани и приложени навреме", заяви Пеканов. 

"Правителствата на България от последните две години и половина върнаха страната в начина на управление на фиска отпреди Закона за публичните финанси. Аз не разбирам как може в тази ситуация да се постъпва толкова аморално по отношение на минималната работна заплата. Особено с оглед на инфлацията", коментира основателят на ИПИ доц. Красен Станчев. 

Той посочи и други рискове, свързани с икономическата и енергийната политика на България - отношенията с Лукойл, въглищните централи и атомната електроцентрала.

Според Станчев тези теми са свързани и има опасност Русия да постъпи с доставките на петрол за Лукойл така, както постъпи и с природния газ, като опит да "изпробва" реакцията на Европейския съюз. 

Кои са най-спешните фискални проблеми?

"Сегашната ситуация, като комбинация от политика и икономика, е най-сложната от доста време насам, защото има последствия от две кризи - пандемията от COVID-19 и войната в Украйна, комбинирани с политическата нестабилност и честите избори в страната.

Това води до положение, в което чрез удължаването на миналогодишния бюджет трябваше да се избегне увеличаването на разходите, но то, всъщност, не беше избегнато", коментира икономистът Мартин Димитров. 

По думите му, в момента е поставено под въпрос запазването на 10-процентния корпоративен данък и на 10-процентния данък върху доходите. Той допълни, че когато хората, настояващи за допълнителни разходи, бъдат притиснати да обяснят как те ще бъдат финансирани, те твърдят, че в краен случай може да се стигне и до повишаване на данъците. 

Според икономиста на Отворено общество Георги Ангелов, един от най-големите проблеми в държавния бюджет са разходите за компенсации на бизнеса, въведени по време на пандемията от COVID-19. 

"Миналата година компенсациите за бизнеса бяха в размер на 100 млн. лв. месечно. Сега вече достигат по над 1 милиард лева. Една програма, която доскоро не съществуваше, вече гони размер от 15 милиарда лева годишно и е най-голямото перо в бюджета. Те са "слонът" в стъкларския магазин", заяви Ангелов. 

Той припомни, че при пазарна цена на тока от 900 лева за мегаватчас и таван за бизнеса от 250 лева, държавата покрива 80% от цената на тока. 

Експертът даде пример с програмата "60 на 40", която беше таргетирана само към най-засегнатите бизнеси и която успя да свърши работа по време на пандемията. 

"Тя успя с малко пари да постигне добър ефект. Сегашната програма е точно обратната и важи за всички - тези, които страдат от кризата, получават пари от държавата, но тези, които печелят от нея, също ги получават. Лукойл, който получава милиарди долари печалба, получава компенсации от българската държава", коментира още икономистът на Отворено общество. 

Той каза още, че ако тези компенсации бъдат съкратени наполовина и бъдат таргетирани само към нуждаещите се фирми, бюджетните проблеми до голяма степен ще бъдат решени или поне облекчени. 

"Идеята на ниските данъци е да са ниски, но за всички. А не някои да смятат, че за тях законът не важи. Това убива цялата данъчна дисциплина. Не може най-голямата компания да не плаща данък. Само от облагането на Лукойл може да се добавят приходи от 1 милиард лева", обясни Георги Ангелов. 

"Има една стара поговорка, че пътят към ада е постлан с добри намерения и това се вижда от всичко, което ни заобикаля в момента - и липсата на достатъчно експертен разговор, и недостатъчната заинтересованост на обществото от сериозните теми.

Големият проблем е, че взимането на правилните решения стана без значение. Като общество, като политики и като професионалисти приемаме, че правенето на точно обратното на това, което трябва да правим, е нещо нормално.

Всички международни институции говорят в един глас, че фискалната и монетарната политика трябва да работят за ограничаване на инфлацията, но тук в България това изглежда не се разбира", коментира Любомир Дацов, който е член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите. 

По думите му, съществува някаква "скрита война" между парламента и служебното правителство, но сметката за нея ще се плаща от данъкоплатците. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !