49 бивши работници на фалиралия завод "Химко" във Враца се издирват, за да получат неизплатените си заплати. Преди близо 15 години торовият гигант беше обявен в несъстоятелност заради дългове, възлизащи на десетки милиони.

Дългогодишната сага с фалита на "Химко"

Химическият комбинат спря работа преди повече от двадесет години, а производството по несъстоятелност на дружеството се проточи близо десетилетие. В хода на съдебната сага стотици работници бяха присъединени като кредитори с искове за неизплатени трудови възнаграждения.

Към днешна дата на около 650 бивши химици са изплатени дължимите суми. Все още обаче 49 души, чиито искове са приети, не са получили парите си. Синдикът на "Химко" Росица Томова поясни, че десет от тях са починали, но техните законни наследници имат право да получат дължимото.

За улеснение на издирваните лица, в Окръжния съд във Враца е поставен на видно място списък с имената им. Те трябва да се свържат по телефона със синдика, за да получат разяснения какви документи да подготвят за изплащането на сумите.

Какво представляваше "Химко"?

"Химко" е една от най-емблематичните и същевременно най-тежките истории на българската индустрия след 1989 г. Фабриката, разположена във Враца, в продължение на дълги години е била ключов производител на торове в България и региона.

Съкращение от "Химически комбинат", заводът е създаден по време на социализма, като основната му продукция са били азотни торове като амоняк, карбамид и други препарати за селското стопанство. В годините на своя разцвет – през 70-те, 80-те и началото на 90-те години – "Химко" е бил огромен индустриален комплекс с хиляди работници и стратегически обект, който е захранвал не само вътрешния пазар, но и е изнасял продукция за други страни. Развитието на град Враца е било тясно свързано със завода, около който са изградени жилища, инфраструктура и цели квартали.

Сривът след 1989 г.

След политическите промени заводът изпада в тежка ситуация, която води до бавния му срив. Основните причини за това са няколко:

  • Загуба на традиционните пазари;
  • Работа с остарели технологии;
  • Натрупване на огромни дългове;
  • Зависимост от скъпи енергийни ресурси, най-вече природен газ.

През 90-те и 2000-те години "Химко" многократно спира и подновява работа, но така и не успява да се стабилизира напълно, което в крайна сметка води до обявяването му в несъстоятелност.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google