Около 13 милиона работници в 21 страни от ЕС получават минималната работна заплата или по-малко, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.

В кои страни обаче делът на работещите на минимална работна заплата е най-висок и къде тези работници се радват на най-голяма покупателна способност?

Евростат изчислява, че през 2022 г. делът на служителите, получаващи по-малко от 105% от минималната работна заплата, е варирал от 2.6% в Чехия до 13.0% в България*.

Тъй като концепцията за доходи в определението за минимална работна заплата и в проучването на доходите се различава, Евростат определя прага на 105% от минималната работна заплата (надценка от 5%), за да изчисли приблизително дела на лицата, получаващи минимална работна заплата.

Въпреки че данните отразяват ситуацията през 2022 г., те бяха публикувани едва в края на 2025 г., тъй като Евростат прави тези оценки на всеки четири години, за да проследи дългосрочните тенденции и да предостави по-ясна представа за ситуацията.

Поне един на всеки десет работници е на минимална заплата в седем страни от ЕС 

Делът на работниците, получаващи минимална работна заплата или по-малко, е 10% или по-висок в седем страни от ЕС. Освен България, която е на първо място, сред тях са Франция (12.7%), Словения (12.6%), Румъния (10,5%), Гърция (10.2%), Полша (10.1%) и Унгария (10%).

В другия край на скалата са Чехия (2.6%), Португалия (3.1%), Естония (3.3%), Нидерландия (3.5%), Малта (3.5%) и Испания (3.6%), които отчитат най-ниските дялове — всички под 4%.

Сред най-големите икономики в Европа, Франция има най-висок дял на лицата, получаващи минимална работна заплата (12.7%), в сравнение с 8% в Германия, 6.5% във Великобритания и 3.6% в Испания. 

Според ОИСР, колективното договаряне играе ключова роля за оформянето на тези цифри.

„В страните с по-силни трудови институции и колективни споразумения е по-вероятно да има по-малко случаи на работници, получаващи заплащане под минималната работна заплата“, казва пред Euronews д-р Стефано Филауро от университета Сапиенца в Рим.

Той допълва, че в развитите икономики с по-висококвалифицирани и високоплатени сектори е по-вероятно да има по-малко нископлатени работници, докато слабите трудови инспекции и ограничените санкции за неспазване често позволяват недостатъчното заплащане да продължава.

В Италия, Австрия, Швеция, Дания или Финландия няма законово установена минимална работна заплата.

Турция се откроява

Турция се откроява с много по-голям дял от работещите на или под минималната работна заплата. Конфедерацията на прогресивните синдикати на Турция (DİSK) съобщава, че 37.5% от турските работници са получавали минималната работна заплата или по-малко през 2022 г.

Данните за Обединеното кралство и Турция идват от национални източници, а не от Евростат, така че те не са пряко сравними с данните на ЕС.

В средата на миналото десетилетие Евростат изчисли, че около 43% от турските работници са получавали минималната работна заплата, като подобни данни са отчетени и през 2020 г.

„В Турция минималната работна заплата отдавна престана да бъде праг и се превърна в средна работна заплата“, заявиха от DİSK в свое изявление през октомври 2025 г.

„На фона на постоянния натиск върху правата на синдикатите, милиони работници са принудени да оцеляват с или около минималната работна заплата.“

Колко хора получават минимална работна заплата?

Точният брой на получаващите минимална работна заплата е труден за определяне и често варира в различните източници на данни, според ОИСР. Евростат предоставя свои собствени оценки, но малките фирми често са изключени, което означава, че истинският брой вероятно е по-висок.

Според данни от 2022 г., Франция е имала най-голям брой получаващи минимална работна заплата през 2024 г. - около 3.5 милиона души, следвана от Германия с 3.2 милиона.

В 21 държави от ЕС общият брой е бил 12.8 милиона. Обединеното кралство е имало около 1.9 милиона, докато Турция е регистрирала 11.2 милиона - - само с 1.6 милиона по-малко от общия брой на тези 21 държави от ЕС.

Минималната работна заплата и неравенството в доходите

Докладът „Въздействието на минималните работна заплата върху неравенството в доходите в ЕС“, публикуван от Съвместния изследователски център на ЕК, посочва, че политиките за минимална работна заплата оказват влияние върху разпределението на националния доход в страните от ЕС и по този начин те също имат потенциал да повлияят на разпределението на доходите сред цялото население на ЕС.

Покупателната способност на минималната работна заплата варира значително в различните части на Европа. Петте държави с най-високи минимални заплати по стандарти на покупателната способност (СПС) са Люксембург (2035), Германия (1989), Нидерландия (1937), Белгия (1812) и Ирландия (1653).

Най-ниските стойности са регистрирани в Естония (886), Латвия (905), България (922), Чехия (936) и Словакия (963).

Страните кандидатки за ЕС Северна Македония (1069), Турция (1062) и Черна гора (1058) имат по-високи минимални заплати по СПС от няколко държави членки на ЕС.

През октомври 2022 г. Европейската комисия прие директива относно адекватните минимални заплати в ЕС, с цел да се гарантира, че доходите на работниците са достатъчни за осигуряване на достоен стандарт на живот в целия Съюз.

* Според проектобюджета за следващата година, минималната работна заплата в България ще бъде 620.20 евро (1213 лв.) от 1 януари 2026 г., което представлява увеличение от 12.6% спрямо настоящото ниво (1 077 лв.).

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !