Да положиш стотици километри оптични кабели за една година вероятно не звучи като най-вълнуващия проект по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Но когато трасетата минават през десетки села, в които частният сектор никога не е виждал икономически смисъл да инвестира, историята започва да изглежда по-различно.

С 69 млн. евро европейско финансиране и още 15 млн. евро собствен ресурс, А1 изгражда високоскоростна телекомуникационна инфраструктура в Северозападния и Северния централен район – две части на страната, които години наред остават встрани както от големите инвестиции, така и от най-бързия интернет.

Проектът е насочен към т.нар. бели зони – населени места, където няма достатъчно потребители, за да оправдаят инвестиция на телеком оператор, и където пазарната логика обикновено приключва.

Средставата по ПВУ обаче позволяват на операторите у нас да прекарат оптичната връзка в населени места с над 500 души. Днес според екипа на A1 над 40% от тези населени места вече са свързани към мрежата. 

"През 2011 година си поставяхме срок от 10 години, след това станаха 20 за извършване на този план. Истината е, че без ПВУ това е много скъпа инвестиция, която не можехме да оправдаем", каза по време на годишната среща на А1 с журналисти Валентина Иванова, старши мениджър планиране и развитие на оптичната мрежа. 

Средствата по ПВУ тук изграждат това, което експертите наричат базова цифрова инфраструктура – оптични трасета, транспортна мрежа, модернизирани базови станции и системи за наблюдение, които трябва да гарантират работата на мрежата поне през следващите две десетилетия.

До момента компанията е изградила 950 километра нова оптична инфраструктура и е модернизирала още 1280 километра съществуваща мрежа.

В двата региона, които А1 избира заради вече изградената си мрежа са покрити 105 населени места в 64 общински центъра. 168 000 души ще имат достъп до новата мрежа. Изградени са и 271 базови станции с оптична свързаност. 

До момента компанията е реализирала 92% от проекта като се очаква краят му да бъде поставен на 10.08.2026 година. Точно година и два месеца след подписването на договора за финансиране и изпълнение на проектите на 10.06.2025 година. 

Северозападът: инвестиция в най-трудната география

Най-голямата част от усилията изглежда е насочена към Северозападна България – регион, който е сред най-слабо населените в Европейския съюз и който от години е символ на икономическо изоставане.

Тук проектът обхваща 37 общини и 58 бели зони. В региона има 137 населени места с над 500 жители, а до момента свързаност е осигурена до 58 от тях – близо половината от всички малки населени места.

А1 България
А1 България

Сред тях са Вълчитрън, Якимово, Арчар, Кула, Грамада, Славяново, Угърчин и Рибарица – места, които трудно попадат във фокуса на големите инвестиционни програми.

В Северозападна България вече са изградени над 560 километра нова оптична мрежа и повече от 721 километра модернизирана инфраструктура. Свързани са 139 от планираните 150 базови станции, а над 170 технически центъра са оборудвани така, че да могат да активират новите връзки.

Практически това означава, че около 62 хил. души вече могат да получат достъп до високоскоростни услуги.

Северният централен район: повече хора, по-различен профил

Северният централен район изглежда сходен на картата – и той включва пет области. Но според А1 различията са съществени.

Докато Северозападът е по-разпръснат и с по-голям брой малки населени места, тук населението е по-концентрирано. Инвестициите също следват различна структура.

А1 България
А1 България

В региона са изградени 381 километра нова оптична инфраструктура и са модернизирани 521 километра съществуващи трасета. Осигурена е свързаност към технически центрове и базови станции, а зад видимите оптични линии е изградена и т.нар. транспортна мрежа – невидимият слой, който всъщност пренася капацитета и позволява предоставянето на гигабитови услуги.

Регионът има 116 населени места с над 500 жители, като в проекта участват 47 места. 

Проект за три години, изпълнен за една

По думите на участниците в проекта истинското предизвикателство не е било строителството, а административната координация.

Работата е включвала многократни посещения в общински администрации, съгласуване с експлоатационни дружества, разрешения за строителство, процедури за работа в републиканската пътна мрежа, планове за безопасност и управление на отпадъците.

Според Стефан Цеков, старши мениджър „Управление на проекти и процеси“ в А1 България, подобен проект обичайно би отнел между три и три години и половина. В случая той е трябвало да бъде реализиран в рамките на една година.

Това обяснява и една от репликите, с които участниците описват процеса: „Денонощието има 24 часа, което на практика са три работни дни. Реално работихме три години в рамките на една.“ Документацията за отчет по ПВУ пък се побира в 5 тира. 

Най-важният въпрос обаче остава дали след изграждането на мрежата Северна България ще успее да превърне по-бързия интернет в повече икономическа активност. Защото оптичният кабел сам по себе си не създава работни места.

Но без него все по-трудно могат да се развиват бизнес, дистанционна работа, дигитални услуги или нови инвестиции. А според телекома остават и бели петна на картата без мобилна свързаност, с под 500 души население, които не отговарят на изискванията на програмата. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !