Само два месеца след като става президент на Съединените щати и един месец след помилването на Ричард Никсън в резултат на скандала Уотъргейт, Джералд Форд се изправя пред сериозно предизвикателство - високата инфлация. 

Решението на президента републиканец е представено в реч пред Конгреса на 8 октомври 1974 г. под надслова "Да накажем инфлацията" (от англ. - Whip Inflation Now или WIN). Белият дом излиза с ентусиазирана програма за овладяване на ръста на цените, която призовава предприятията да запазят или намалят цените, а гражданите да изпълнят своята роля, като харчат по-малко и пестят енергия.

Планът включва множество законодателни промени, като временен допълнителен данък от 5% за корпорациите и лицата с високи доходи и цел за намаляване на вноса на петрол с 1 милион барела на ден. 

Очакванията на Джералд Форд обаче не се сбъдват и в крайна сметка програмата се оказва пълен провал, пише History.com.  

По онова време дори и длъжностни лица в администрацията на Форд коментират в частни разговори, че мерките ще бъдат „неутрални“, което означава, че няма да окажат значително влияние върху инфлацията. 

Членовете на Комисията за гражданско действие за борба с инфлацията по-късно признват, че кампанията WIN е била твърде фокусирана върху публичността, с което предизвикала много американци открито да ѝ се подиграват. 

Форд представя плана си, като цитира думите на президента на Демократическата партия Франклин Д. Рузвелт по времето на Голямата депресия от 30-те години на 20-и век: „Хората на Съединените щати не са се провалили. Те искат директни, енергични действия и дисциплина под наше ръководство."

Според Джералд Форд, икономическите затруднения през 70-те не се доближават до извънредното положение от 1933 г., но посланието на американския народ е абсолютно същото.

Новият президент, всъщност, наследява проблем, тлеещ още от 60-те години на миналия век, който неговите предшественици също се опитват да овладеят. Президентът Линдън Б. Джонсън, например, притиска компаниите да избягват повишаване на цените, а синдикатите - да ограничават исканията си за по-високи заплати.

Неговият приемник Никсън се опитва да укроти инфлацията с контрол над заплатите и цените в началото на 70-те години, но въпреки това през 1974 г. ръстът на потребителските цени скача до 12%.

Планът на Форд включва и лична молба към американците да помогнат в борбата с инфлацията. Той и съпругата му Бети Форд подписват обещание да дадат своя принос, "като купуват, когато е възможно, само продукти и услуги с цени на или под настоящите нива".

„Нашата инфлация и обществен враг номер 1, който, ако не бъде бичуван, ще унищожи нашата страна, нашите домове, нашата свобода, нашата собственост и накрая нашата национална гордост толкова жестоко, колкото всеки добре въоръжен военновременен враг“, завършва речта си Форд. Неговата администрация дори пуска специални значки с абревиатурата WIN, които символизират усилията в борбата с инфлацията.

Но въпреки патоса и емоциите, с които е представен, планът страда от сериозни недостатъци, като дори и политици на ръководни длъжности в администрацията на Форд изпитват съмнения още от самото начало.

Алън Грийнспан, който впоследствие става председател на Федералния резерв, по това време е един от икономическите съветници на Форд и е ужасен от програмата. В книгата си „Епохата на турбуленцията“ Грийнспан си спомня, че е присъствал на среща в Белия дом, посветена на антиинфлационната програма.

„Авторите на речта бяха поръчали милиони значки Whip Inflation Now, мостри от които ни раздадоха в стаята. Беше сюрреалистично. Бях единственият присъстващ икономист и си казах: „Това е невероятна глупост. Какво правя тук?'"

Той предупредил своите колеги, че не могат да поискат от собствениците на малък бизнес доброволно да се откажат от увеличенията на цените, тъй като те работят с тънки маржове на печалбата и не могат да попречат на доставчиците си да повишават цените.

Грийнспан казва още, че е настоял за смекчаване на някои от разпоредбите на програмата, но въпреки това тя получава "карт бланш" от президента и, според бъдещия управител на Фед, е една от най-ниските точки в историята на икономическата политика на САЩ. 

В началото ентусиазмът, с който е представена програмата, наистина увеличава значително предлагането на огромни количества ръчно изработени и масово произведени пропагандни материали, включително значки, дрехи, стикери и много други аксесоари с логото WIN.

Това става и най-продаваната значка в страната от 1971 г.. Но, за съжаление на президента Форд, еуфорията не трае дълго и пресъхва още през следващата година, тъй като програмата не успява да генерира резултатите, на които обществото се надява. 

Някои американци се подигравали на кампанията, като носели значките си наобратно, като по този начин абревиатурата изглеждала като NIM, или "No Immediate Miracles" ("Няма незабавни чудеса“). Кампанията дава повод и за много шеги със самия президент, включително и в редица телевизионни предавания. 

През декември 1974 г. китаристът на The Beatles Джордж Харисън посещава Белия дом по покана на 22-годишния син на Джералд Форд - Джак Форд. Един от репортерите забелязва, че Харисън носи много значки, но нито една от тях не е с логото на WIN.

„Никоя от тях не е с логото на какво?!“, отговаря недоумяващия Харисън. Джак Форд се намесва в разговора и казва, че в офиса на президента има специално подготвена значка за музиканта и Харисън казва с усмивка, че още не я е получил, но ще си я вземе на излизане. В Белия дом обаче така и не намират значка, която да му подарят. 

Джералд Форд така и не успява да намери работещ начин да ограничи инфлацията, която достига средно равнище от 9% за времето от две години и половина, в които той е президент. През март 1975 г. комисията, назначена да управлява програмата WIN, в крайна сметка я отменя.

„Просто получихме твърде много публичност в началото и не бяхме готови да функционираме“, казва ръководителят на програмата Силвия Портър.

Според Президентската библиотека на Форд, програмата страда от постоянни проблеми с финансирането и персонала и до началото на 1975 г. опасенията за предстоящата икономическа рецесия изтласкват темата за инфлацията. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !