Бизнесът ще получи компенсациите за електроенергията по новата схема еднократно след края на 10-месечния ценови период, а окончателният им размер ще стане ясен едва след неговото приключване. Това е една от съществените промени спрямо досегашния механизъм, при който компенсациите се изчисляваха и предоставяха месец за месец.

Новата програма обхваща периода от 1 септември 2026 г. до 30 юни 2027 г. и е с бюджет около 140 млн. евро. Последните промени в механизма са приети с постановление от 10 септември.

Според Евелина Обретенова, мениджър „Връзки с бизнес партньори и институции“ в българската компания за търговия и доставка на енергия „Токи“, компенсацията ще се изчислява на база средната аритметична цена на електроенергията за целия 10-месечен период.

Прагът, над който се изчислява компенсацията, е 122.71 евро/MWh. При средна цена от например 140 евро/MWh разликата е близо 18 евро, но компенсацията няма да покрива цялата разлика, а 80% от нея.

Колко ще бъде компенсацията?

Точно тук остава един от големите въпроси пред бизнеса.

Обретенова посочи, че към момента фючърсните очаквания показват средна цена за следващия 10-месечен период от около 158 евро/MWh. При такава цена разликата спрямо прага от 122.71 евро е приблизително 35 евро/MWh, от които при 80% компенсация биха се получили около 28 евро/MWh.

Това обаче е само ориентировъчна сметка. Освен че крайната цена на електроенергията ще стане известна едва след изтичането на периода, окончателният процент на компенсацията също не е гарантиран.

След края на ценовия период Министерският съвет ще определи процента в зависимост от наличните средства във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Така той може да бъде различен от заложените в механизма 80%. Именно това създава несигурност за компаниите, които се опитват да прогнозират разходите си за електроенергия за следващите месеци.

Как ще получава компенсацията малкият бизнес?

За бизнеса няма да има отделно кандидатстване за компенсацията.

"Механизмът е организиран така, че търговецът на електроенергия да изчислява съответната сума и тя да бъде отразена във фактурата на клиента. Това е нашата работа", каза Евелина Обретенова. 

След приключването на ценовия период търговците ще трябва да подадат необходимите документи към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, а клиентите би трябвало да получат компенсацията чрез фактурите си.

Това означава, че ако компанията междувременно смени търговеца си, механизмът трябва да отчете и тази промяна.

Според Евелина Обретенова именно търговците поемат значителна административна тежест по управлението на схемата, включително промени в системите за фактуриране и проследяване на компенсациите.

За август 2026 г. бизнесът все още трябва да получи компенсация по предходния механизъм, при който сумите се изчисляваха месец за месец.

"И тук ще добавя нещо важно: за август беше предоставена компенсация по старата програма. Така че, ако някой не е получил компенсацията във фактурата си за август, нека я потърси, защото тя му се дължи", каза още Евелина Обретенова.

Кои компании попадат в схемата?

Новата програма е предназначена за бизнеса, но не включва предприятията, които попадат в отделния механизъм за енергоемки потребители. За енергоемките предприятия има друга програма, при която се прилагат допълнителни изисквания. Сред тях е част от получените средства да бъде насочена към определени дейности, свързани с енергийна ефективност.

При тази схема има и изисквания, свързани с кода на икономическата дейност на предприятието. Той се удостоверява чрез данни от Националния статистически институт.

Програмата за енергоемките потребители е предвидена да продължи и през следващите ценови периоди до 2028 г.

Какво се случва, ако цената на тока скочи рязко?

Новият механизъм предвижда отделна защита при много високи цени.

Ако през някой месец цената на електроенергията надхвърли 180 евро/MWh, компенсацията за този месец ще се изчислява върху разликата над 180 евро, а не над основния праг от 122.71 евро/MWh. Например, ако цената достигне 190 евро/MWh, потребителят ще получи още в същия месец 80% от разликата от 10 евро, или 8 евро/MWh.

"Получената по този начин сума няма да бъде допълнителен бонус. Тя ще бъде приспадната при окончателното изчисляване на компенсацията за целия 10-месечен период", добави Обретенова. 

Фиксирана или борсова цена?

Според Обретенова новата схема не трябва да бъде единственият фактор, по който бизнесът избира своя договор за доставка на електроенергия.

За част от малките компании по-подходящ може да бъде договор с фиксирана цена, особено когато разходът за електроенергия е част от себестойността на продукта или услугата и бизнесът има нужда от предвидимост.

Такъв пример са хлебопекарни, фризьорски салони и други малки предприятия, при които потреблението е трудно да бъде изместено към часовете с по-ниски борсови цени. При други компании, например бизнеси, които могат да променят часовете на работа на част от оборудването си, борсово обвързаната цена може да позволява по-голяма гъвкавост. Затова според Обретлинова изборът на ценови план трябва да бъде съобразен с конкретния профил на потребление.

"Да кажем, че сте фризьорски салон и вашият търговец ви е дал цена, която е обвързана с борсата. И какво става? Отивам аз на фризьор, а тя ми казва: „Чакай малко, защото в момента цената на тока е много висока. След 15 минути ще те изсуша, когато цените паднат.“ Нали, това не е окей."

"По-добре е да говори с търговеца си и да си вземе фиксирана цена. Да каже: „Ето, независимо от това дали ще получа компенсации или не, аз искам да си фиксирам една цена, която да мога да заложа в себестойността си.“ Ако например 10% от разходите ми са за електроенергия, аз трябва да знам какъв ще бъде този разход, за да мога да си калкулирам цената на услугата."

Компенсацията не трябва да заменя оптимизацията на разходите

Според нея основният риск при продължителното използване на компенсационни механизми е бизнесът да започне да разчита на помощта, вместо да оптимизира собственото си потребление.

Компаниите могат да търсят начини за намаляване на разходите чрез по-ефективно оборудване, автоматизация, управление на потреблението и собствени енергийни източници. При някои бизнеси част от потреблението може да бъде изместено към часовете, в които борсовите цени са по-ниски. Затова, вместо да следи постоянно цената на електроенергията и да променя работата си според нея, бизнесът трябва да избере модел на доставка, който съответства на неговия профил на потребление.

Какво да гледат компаниите във фактурите си?

Първото нещо, което бизнесът трябва да следи, е цената на активната електрическа енергия. Останалите мрежови такси са определени от Комисията за енергийно и водно регулиране и не зависят от избрания търговец. При договор, обвързан с борсовата цена, компанията може да сравни плащаната цена със средната цена за базов товар, която е публично достъпна. Ако разликата е значителна, това е сигнал да се провери дали избраният ценови план е подходящ за конкретния профил на потребление.

За малкия бизнес това може да означава сравнително проста стъпка: разговор с търговеца на електроенергия и анализ на това кога и колко ток се потребява.

Целта е компанията да може да прогнозира по-добре разходите си за електроенергия, вместо да разчита единствено на бъдещата компенсация.

Добави в предпочитани в Google