• Киберсигурността вече не зависи само от защитата на една компания, а от цялата екосистема от доставчици около нея.
  • Инциденти като този с японския телеком KDDI Corporation показват как уязвимост в софтуер на трета страна може да компрометира данните на милиони потребители и да засегне няколко големи организации едновременно.
  • Тези атаки по веригата на доставки са все по-честа заплаха, която изисква нов поглед върху оценката на риска и методите за защита.

Когато говорим за киберсигурност, обикновено си представяме директна атака срещу дадена компания – пробив в собствената ѝ инфраструктура, компрометирани сървъри или служител, който е станал жертва на фишинг.

Все по-често обаче инцидентите започват другаде. Не в организацията, която използваме като клиент, а в някой от десетките външни доставчици, на чиито технологии тя разчита всеки ден.

Трудни за предвиждане атаки

Това прави подобни атаки особено трудни за предвиждане. Компанията може да инвестира в защита, да следва добри практики и въпреки това да се окаже засегната заради слабост в софтуер или услуга, разработени от трета страна.

Днес сигурността вече не зависи само от една организация. Тя зависи от цялата екосистема около нея.

Историята на KDDI Corporation

Именно такъв е случаят с KDDI Corporation – един от най-големите телекомуникационни оператори в Япония. През 2026 г. компанията съобщи за пробив, при който атакуващите са получили достъп до имейл система, използвана не само от KDDI, но и от още пет интернет доставчика.

Причината не е компрометирана вътрешна инфраструктура, а уязвимост в софтуер на външен доставчик.

Потенциално засегнати са имейл адреси и пароли на до 14.22 милиона потребители, включително на акаунти, които отдавна не се използват. На пръв поглед това изглежда като поредния голям пробив.

Всъщност случаят показва нещо по-съществено – една единствена слабост в общ компонент може едновременно да засегне няколко големи доставчика и милиони техни клиенти.

Киберсигурност; ©Shutterstock
Киберсигурност; ©Shutterstock

Една от най-бързо растящите киберзаплахи

Именно затова атаките по веригата на доставки се превърнаха в една от най-бързо развиващите се категории киберзаплахи. Според ENISA Threat Landscape 2025 нападателите все по-често избират да атакуват по-малък доставчик вместо да нападнат директно добре защитена организация.

Причината е проста – една успешна атака срещу обща платформа може да отвори достъп до множество компании наведнъж.

Този модел променя начина, по който мислим за риска. Когато избираме доставчик, рядко се питаме какви външни системи използва той за управление на потребителските акаунти, имейл услугите, фактурирането или поддръжката.

А именно през тези системи ежедневно преминава информацията на милиони потребители. Сигурността вече не е характеристика само на доставчика, а на цялата технологична верига зад него.

Забравените акаунти

Още един детайл в случая с KDDI заслужава внимание. Сред компрометираните данни попадат и акаунти на потребители, които отдавна не използват услугата. Това е риск, който лесно остава незабелязан.

Забравеният акаунт рядко изглежда като проблем. Но ако неговата парола е използвана повторно и в други услуги, компрометирането му може да отвори достъп до съвсем активни профили.

Данните от Verizon DBIR 2025 показват, че повторното използване на пароли продължава да бъде широко разпространена практика. Така един стар акаунт може да се превърне в отправна точка към банкиране, здравни платформи или корпоративни системи, които нямат нищо общо с първоначалния пробив.

Допълнително внимание привлече и формулировката на KDDI, че част от паролите са били „частично криптирани". Независимо от конкретния технически механизъм, подобно съобщение напомня колко важен остава начинът, по който организациите съхраняват потребителските идентификационни данни.

За крайния потребител това има едно практическо следствие – всяка услуга трябва да използва собствена, уникална парола, независимо колко маловажен изглежда конкретният акаунт.

Подобни инциденти поставят и по-широк въпрос. Доколко организациите познават собствената си верига от доставчици и разбират какви данни преминават през всяка външна система?

Разширена оценка на риска

В повечето случаи отговорът не е еднозначен. Това не означава, че всеки пробив е причина за смяна на доставчик. Означава, че оценката на риска вече трябва да обхваща не само преките партньори, но и технологиите, от които те зависят.

След един подобен пробив обаче възниква още по-важен въпрос. Какво се случва, ако нападателят вече разполага с напълно легитимни потребителски данни?

Тогава традиционните механизми за защита невинаги са достатъчни. Входът изглежда нормален, защото използваните идентификационни данни са валидни.

Разликата се вижда едва в поведението след това – необичайно копиране на файлове, достъп до системи, които конкретният потребител никога не е използвал, или изпълнение на процеси, несъвместими с ежедневната му работа.

Допълване на класическата защита

Именно затова все повече организации допълват класическата защита с решения за поведенчески анализ на крайните устройства. Такъв е и подходът на A1 Endpoint Protect услугата, която А1 предлага на корпоративните клиенти.

Решението предпазва крайните устройства, използвани от служителите в организациите, като бързо открива атаки, включително 0-day, и дава възможност за връщане на засегнатата система в състоянието от преди инцидента. Така потенциалната атака може да бъде разпозната дори когато компрометираните идентификационни данни изглеждат напълно легитимни.

Случаят с KDDI показва, че в съвременната дигитална среда сигурността рядко зависи само от една организация. Тя е резултат от десетки взаимосвързани технологии, услуги и доставчици, които работят зад кулисите.

Когато едно от тези звена се окаже уязвимо, последствията могат да се разпространят далеч отвъд първоначалната атака. А здравината на веригата, както винаги, се мери по най-слабото ѝ звено.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !