Древен, потопен мост в пещера на Майорка помага на изследователите да определят кога хората за първи път са се заселили на островите в западната част на Средиземно море.

Нов анализ на дългия 7.6 метра мост в пещерата Дженовеза разкрива, че хората са живели на Майорка - един от най-големите острови в Средиземно море, много по-рано, отколкото се смяташе досега.

Констатациите биха могли да намалят разликата между времето, в което хората са се заселили в източните и западните средиземноморски региони. Проучването е публикувано в списание Communications Earth & Environment.

Липсата на писмени записи и ограничените археологически доказателства затрудняват изчисляването на точното време, в което хората са се заселили на средиземноморските острови.

Но издайническият „пръстен“, заедно с минералните образувания, открити на моста, позволяват на учените да преценят, че структурата е построена преди близо 6000 години, казва водещият автор на изследването Богдан Онак, който е професор в Училището по геонауки към Университета на Южна Флорида.

„Наличието на този потопен мост и други артефакти показва сложно ниво на активност, което предполага, че ранните заселници са разпознали водните ресурси на пещерата и стратегически изградената инфраструктура за навигация в нея“, според Онак.

Мистериозна пещера

Мостът е направен от големи, тежки варовикови блокове, някои от които се простират на 1.3 метра, като остава неясно какви механизми са позволили на древните хора да го построят.

Изследователите смятат, че тези, които са го изградили, се целяли създаването на суха, непрекъсната пътека, която да свързва входа на пещерата с камера отвъд езерото в нея.

Мостът в пещерата е открит за първи път през 2000 г. Няколко години по-късно проучване го оценява на 3500 години въз основа на керамика, открита в една от камерите на пещерата.

Оттогава изследванията предполагат, че човешко присъствие на острова може да е имало преди 9000 години, но лошото съхранение на материалите кара изследователите да поставят под въпрос тази времева линия. По-нови изследвания, изучаващи пепел, кости и дървени въглища, показват, че хората са се заселили на острова преди около 4440 години.

Но след като проучват покачването на морското равнище на други острови и геоложките отпечатъци, които то може да остави след себе си, Онак и колегите му предприемат различен подход. „Едва през последните четири години най-накрая събрахме данните, необходими за решаване на този дългогодишен изследователски въпрос“, казва той.

Днес проходите на пещерата Дженовеза остават наводнени, тъй като глобалното морско ниво се покачва.

Онак и колегите му проучват оцветена лента върху потопения мост в пещерата, както и калцитни инкрустации, които се образуват върху моста по времето, когато морското ниво е по-високо и изпълва пещерата.

Инкрустациите са speleothems - или геоложки образувания, които са резултат от минерални отлагания, натрупващи се с течение на времето в пещерите.

Чрез реконструкция на местните морски нива в исторически план и анализиране на цветната лента на моста, както и на минералните находища, екипът установява, че той е сглобен преди около 6000 години.

Цветната лента съответства на същото ниво, на което са се образували минерални находища, когато морското равнище е било в застой, което показва, че трябва да е било построено преди 5600 години, казва Онак.

Обратно по древни следи

Мостът вероятно е бил използван от 400 до 500 години, преди повишаването на морското равнище да накара езерото в пещерата да го покрие, според Онак. Екипът няма ясни доказателства за това как древните хора са използвали пещерата, но работи по няколко сценария.

Пещерни водолази са открили фосилни останки от вече изчезнал вид кози, някога живели на острова, известен като Myotragus balearicus. Те също така са намерили керамика в камера, свързана с входа на пещерата от моста. Според Онак:

„Това предполага, че хората може да са използвали зоната близо до входа на пещерата за живот. Целта на пресичането на езерото за достъп до тази камера остава неясна - може да е служило като убежище, за ритуали или като място за съхранение на храна в горещите дни на Майорка“.

Има доказателства за малки каменни домове и структури, направени от големи камъни в Майорка преди между 2000 и 4500 години. Така че е вероятно пещерният мост да е предшественик на по-големите, по-сложни каменни конструкции, открити на острова, предполага Онак.

Палеонтолозите все още се опитват да определят защо Майорка е била заселена по-късно от източните средиземноморски острови. Въпреки че е голям и сравнително близо до континенталната част на Испания, островът има горещ и сух климат с тънка почва за земеделие. И освен риба и местни кози, на Майорка липсват природни ресурси.

„За разлика от него, други острови имат по-благоприятни условия на околната среда и изобилие от ресурси, като минерали и добитък, което ги направи по-привлекателни за ранните заселници“, завършва Онак.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !