През 1973 година DTH-nul-energihus (неутрално енергийна къща) в предградията на Копенхаген, която днес вече е демонтирана, предлага визия за бъдеще, което никога не се е случило.

Построена по време на петролния шок от 70-те години от Техническия университет на Дания, ниската бяла сграда, състояща се от две жилищни пространства, разделени от стъклен атриум и покрита с гръбнак от слънчеви панели, представлява един от първите опити за създаване на енергийно неутрален дом, който може да се самоподдържа. 

Концепцията обаче така и не успява да постигне масово разпространение. Влияние за това оказват няколко фактора, които са напълно валидни и в наши дни, пише The Economist.

Nul-energihus не е напълно независима, но въпреки това показателите ѝ са впечатляващи. Сградата се нуждае само от 2300 киловатчаса енергия годишно, или приблизително колкото шест модерни хладилника. Модерната за онова време изолация и слънчевата отоплителна система поддържат дома топъл дори в студените датски зими. 

Когато едно семейство решава да се премести да живее в къщата, нещата се оказват малко по-сложни от очакваното. Косата, която попада в канализацията, задръства филтриращата система, рециклираща топлината от отпадъчните води, а обитателите имат неприятния навик да оставят прозорците отворени.

Но все пак това са проблеми, които биха могли да бъдат преодолени. Къщата не била чак толкова далеч от това да бъде готова за пазарна реализация. В годините след това учените демонстрират, че добре насочените разходи за научноизследователска и развойна дейност могат бързо да повишат качеството и да намалят разходите.

Един от типичните примери са съвременните подобрения и разработки, свързани с електрическите автомобили и слънчевите панели. 

Защо обаче концептуалното жилище, съществуващо изцяла на базата на чистата и възобновяема енергия, не успява да се наложи през 70-те години на 20-и век? И тъй като светът е изправен пред нов енергиен шок, какви поуки могат да бъдат извлечени от неговия провал?

Икономистите обясняват, че технологичният прогрес е основна движеща сила на растежа. Ключовият въпрос е какво определя посоката на този прогрес. През 1932 г. Джон Хикс започва дебата за „насочената техническа промяна“ в книгата си „Теорияна заплатите“.

Той твърди, че повишаването на цената на определен производствен фактор, например труда, стимулира иновации, които да намалят цената му. През века преди публикуването на книгата му заплатите са нараствали стабилно, което означава, че е имало стимул за работодателите да инвестират в трудоспестяващи технологии, а не в такива, които спестяват капитал.

Следвайки тази логика, скокът в цените на изкопаемите горива би трябвало да помогне за ускоряване на декарбонизацията.

Този "зелен растеж" обаче не е безалтернативен и неизбежен. Дарон Аджемоглу от Масачузетския технологичен институт коментира пред The Economist, че разходите за научни изследвания могат да бъдат насочени или към нови чисти заместители (като слънчевата енергия), или към усъвършенстване на конвенционалните "мръсни" технологии (например по-ефективни двигатели с вътрешно горене).

За една фирма изборът къде да насочи парите зависи от понякога конкуриращите се сили на цената и размера на пазара. 

Петролният шок, който повишава цената на горивото, прави зелените технологии, като слънчевата енергия, по-привлекателни. Но все още масовото използване на въглеводороди може да направи инвестициите в по-добра ефективност на изкопаемите горива, известни като "сиви" технологии, по-доходоносни за бизнеса.

Коста Рика - страната на вулканите и столетниците

До голяма степен точно това се случва и през 70-те години. Въпреки че се правят солидни инвестиции в иновативни проекти, като датската къща с нулево потребление на енергия и във все още прохождащия по онова време пазар на възобновяеми енергийни източници, много повече капиталовложения се насочват към "сивите" технологии.

Според изследване на Валери Рами от Калифорнийския университет в Сан Диего и Даниел Вайн от Федералния резерв, основният начин, по който петролните шокове в историята са повлияли на американската икономика, е чрез насърчаване на потребителите да купуват по-икономични превозни средства.

Разходът на гориво на една средностатистическа американска кола се подобрява от 18 литра бензин на 100 километра през 1975 г. до 11.8 литра на 100 километра през 1980 г.

Но вместо да приберат спестяванията от тази икономия и да ги насочат към други стоки и услуги, американците започват да си купуват още по-големи автомобили и в още по-големи количества. По този начин петролният шок не само, че не успява да убие автомобилната култура в страната, но и "бетонира" позициите на двигателите с вътрешно горене още по-дълбоко в американския живот.

До средата на 80-те години потреблението на петрол вече е по-високо, в сравнение с предходното десетилетие, въпреки че много от електроцентралите в страната преминават на природен газ.

Икономисти наричат това явление, при което мерките за пестене на гориво, всъщност, повишават търсенето, „ефект на отскока“. Нещо подобно се случва и с датските жилища. По-добрата изолация подобрява енергийната им ефективност, в резултат на което къщите станават по-големи и собствениците им свикват да поддържат по-високи температури.

Носенето на тениски на закрито през зимата, например, се превръща в обичайна практика. Според официалната статистика общото потребление на енергия в жилищата в Дания остава непроменено през последните три десетилетия.

Според Дарон Аджемоглу, в техонологичния прогрес има известна зависимост от траекторията - енергийната ефективност може да затрудни други технологии да се конкурират една с друга. 

Една добре изолирана къща с модерен газов котел използва по-малко гориво, но това прави първоначалната инвестиция в електрическа термопомпа по-малко привлекателна. или друг пример - ако европейската промишленост успее да поддържа производството тази зима, като същевременно използва по-малко газ, в бъдеще може да има по-малко стимули да премине към алтернативни и по-екологични енергийни източници.

Днес обаче се наблюдават и някои разлики спрямо предишните енергийни сътресения, което дава някои поводи за оптимизъм, пише още изданието. Икономичестите посочват т. нар. „еластичност на заместването“ като критична мярка за това дали скъпите изкопаеми горива ускоряват приемането на "зелени" или "сиви" технологии.

Окуражаващо е, че тази еластичност се е увеличила от 70-те години на миналия век, което означава, че днес покачването на цената би трябвало да насърчи по-активно заместване на изкопаемите горива, отколкото в миналото, благодарение на по-масовата наличност и по-ниската цена на екологичните алтернативи.

Освен това цената на въглеродните емисии вкарва и тежестта на държавните регулации в уравнението. Очакванията се, че в бъдеще тя ще върви основно нагоре, тъй като таванът на допустимите емисии във всяка индустрия пада все по-ниско. Този фактор би могъл да ограничи "ефекта на отскока" през следващите години. 

Но някои от водещите икономики следват различен път. The Economist дава пример със САЩ, където субсидирането на "чисти" технологии вместо облагането на "мръсните" не прави кой знае колко за изместването на изкопаемите горива.

Едно семейство може да закупи субсидирано превозно средство, задвижвано от батерии, но да го използва само като допълнение към стария си бензинов пикап, който може да продължи да се движи без никакви санкции. 

Дизайнът на политиката има значение, ако светът иска концепцията за нулевите въглеродни емисии да се превърне в реалност, а не в поредния провален проект, като DTH-nul-energihus. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !