През 90-те години на миналия век кандидатите за президент в Съединените щати спореха за това доколко Америка трябва да се отвори за търговия с другите страни. В днешно време търговският дебат се върти около това до каква степен тя трябва да се затвори, пише The Economist.

Доналд Тръмп безспорно е по-радикалният от двамата кандидати, като визията му включва нови мита, които биха "върнали часовника" близо век назад по отношение на икономическата стратегия. Камала Харис не е толкова крайна, но все пак вижда свят, в който САЩ се обслужва от "мек" протекционизъм, включващ субсидии за индустрии-фаворити.

Идеята на Тръмп - мита, мита и още мита

За Тръмп посоката на движение е абсолютно ясна. По време на първия си мандат в Белия дом той нарече себе си „човек на митата“, твърдейки, че налозите върху вноса от чужди държави са начин за максимизиране на американската икономическа мощ. Той започна с въвеждането на мита върху пералните машини и слънчевите панели, след това се насочи към стоманата и алуминия и влезе в директна търговска война с Китай.  

И всичко това вероятно би било само прелюдия към евентуалните му действия през втория мандат.

Той се зарече да наложи мита върху целия внос в САЩ. По време на кампанията той каза, че тази универсална тарифа може да бъде в размер на 10%, а впоследствие вдигна залога до 20%. 

Но най-яростните му изявления са насочени към Пекин, заплашвайки с мита до 60% върху китайските стоки. Той също така обсъди лишаването на Китай от неговия статут на най-облагодетелствана нация - решение, което би ударило основите на вече отслабената Световна търговска организация. 

От правна гледна точка, за Тръмп налагането на по-високи мита на Китай ще бъде по-лесно, . Той може да претендира, че Китай нарушава търговската сделка, подписана по време на първия му мандат, тъй като вносът на американски стоки в Китай е далеч под заложените цели (които така или иначе бяха нереалистични).  

Пътят към универсалните тарифи обаче е по-напрегнат. Някои експерти смятат, че републиканският кандидат може да обяви търговския дефицит на САЩ за национално извънредно положение, което му позволява да се позове на Закона за международните извънредни икономически правомощия. Но компаниите вероятно ще оспорят това твърдение в съда. Така че, в крайна сметка, може да се наложи Тръмп да убеждава Конгреса да напише конкретен закон за тарифите.

Много републиканци остават скептични относно икономическите ефекти от митата. Но Доналд Тръмп има и един аргумент, който вероятно ще им хареса - митата биха помогнали да се платят данъчните облекчения, които те искат. Съединените щати внасят стоки на стойност около 3 трилиона долара годишно, така че мито от 10% на теория би генерирало приблизително 300 милиарда долара федерални приходи. 

Проблемът е, че митата биха натежали и върху американския растеж, особено ако останалите страни решат да предриемат ответни мерки. Търговската политика на Тръмп би отвела икономиката по спорен и рискован път, посочва The Economist. 

Планът Харис - търговия на два фронта

Възгледите на Камала Харис за търговията, както и по много други теми, са по-мъгляви, но тя със сигурност не е сред защитниците на свободната търговия. Когато Тръмп предоговори търговското споразумение на САЩ с Мексико и Канада през 2020 г., тя беше един от само десетте сенатори, които гласуваха против него с аргумента, че то е особено слабо в защитата на околната среда. 

Както и действащия президент Джо Байдън, Харис не проявява ентусиазъм към традиционните търговски преговори, но със сигурност не е и привъженик на извънредните мита. Тя редовно описва идеята на Тръмп за универсални тарифи като "национален данък върху продажбите" и го превърна в централна точка на своите критики към икономическите планове на републиканеца. По думите ѝ те ще повишат цените за средностатистическото американско семейство с около 4000 долара на година. 

Позициите на Харис изглежда до голяма степен се основават на подхода на президента Байдън за "търговия на два фронта". На първо място тя призовава за субсидии за изграждане на "производствени мускули" на страната. По думите ѝ програмата ще насочи десетки милиарди долари, за да помогне на Америка да се утвърди като водеща сила в индустриите на бъдещето, включително чистата енергия. Това се припокрива с идеята за индустриалните субсидии в Закона за намаляването на инфлацията на Байдън, който обаче разтревожи някои държави. 

Вторият фронт е желанието да се предприемат наказателни търговски действия срещу Китай, „когато нарушава правилата“, както се изразява тя. Изводът е, че Харис ще продължи да подкрепя митата за Китай, подобно на увеличенията, въведени наскоро от Белия дом срещу китайските електромобили и полупроводници. Според нея разликата е, че нейните тарифи ще бъдат стратегически и целенасочени, докато тези на Тръмп следват хаотичен и груб подход.

Всичко това изправя останалия свят с доста обезсърчаваща представа за това накъде са се запътили Съединените щати по отношение на търговията. При Тръмп Америка със сигурност ще продължи да изгражда нови "митнически стени". От друга страна, Харис е по-малко запалена по стените, но няма и намерение да строи мостове, пише още изданието.