Десертните блокчета са известни по света като типично американски продукт, но те, всъщност, произхождат от годините на Първата световна война, когато европейските войници са разполагали с дажби от шоколад.

Американските военни следват примера им, а през 20-те години на миналия век се появяват хиляди малки регионални сладкарници, за да отговорят на нарастващото търсене. 

Целта на най-амбициозните производители на десертчета била да "отхапят" от бизнеса, доминиран от Hershey’s - най-големия производител на шоколад на планетата. 

Военната история на шоколада

Докато историята на консумацията на шоколад датира отпреди 4000 години - до древните култури в днешно Мексико и Централна Америка, историята на шоколада в САЩ има силно военно влияние.

В най-ранните десетилетия на Съединените щати бонбоните бързо се налагат не само като сладко лакомство, но и като ценен начин за захранване на войската. По време на Войната за независимост шоколадът - любимото лакомство на Джордж Вашингтон, става част от дажбите на войниците му.

Той бил ценен заради комбинацията от кофеин и захар и дори е служил като средство за плащане на войниците вместо пари. Бонбоните са изиграли роля и в Гражданската война, където били използвани за снабдяване с "бърза енергия".

Първото шоколадово блокче е създадено от Джоузеф Фрай във Великобритания през 1847 г., а Cadbury започва да продава отделни кутии с шоколадови бонбони там още през 1868 г. Но едва след избухването на Първата световна война шоколадовите десертчета преживяват своя истински бум. 

По време на Първата световна война британската армия дава на войниците шоколад за повишаване на морала и енергията. Кметът на Йорк изпраща кутия с шоколадови бонбони на сладкарската компания Rowntree на униформените, а през 1915 г. всеки британски войник, изълняващ служба в чужбина, получава шоколадова кутия „Крал Джордж“.

За да не изостава от тенденциите, американският армейски интендантски корпус иска дарения от 20-килограмови блокове шоколад от сладкарите у дома, които след това се нарязват и опаковат на ръка.

Американските военнослужещи се завръщат от войната на Стария континент с ненаситен апетит за шоколад точно преди началото на Сухия режим, когато в страната активно се търсят алтернативи на алкохола за повишаване на енергията и настроението - от газирани напитки до сладолед и бонбони. 

До края на 20-те години на миналия век в САЩ се произвеждат повече от 40 000 различни десерта. 

Шоколадовият маркетинг

По време на "десертния бум" в почти всеки голям град има набор от сладкари, които произвеждат колкото се може повече видове блокчета, пълнейки ги с всичко – от нуга и ядки до плодове и дори сушени зеленчуци.

Тъй като липсата на масови съоръжения за охлаждане и транспорт остава пречка за националното разпространение, регионалните марки доминират на всеки пазар, създавайки блокчета с имена, които привличат местната гордост. Charleston Chew, например, взима името си от местна танцова мода. 

Един шоколадов барон, признат за своя маркетингов гений, е Ото Шнеринг от Curtiss Candy Company. Той има дързостта да използва името Baby Ruth за един от десертите си, твърдейки, че го е кръстил на дъщерята на президента Гроувър Кливланд, докато, всъщност, удобно печели от популярността на бейзболната легенда Бейб Рут. 

По-късно спортистът се опитва сам да се намеси в бизнеса с бонбони с нещо, наречено Ruth's Home Run Candy, но Шнеринг смело го съди за нарушаване на авторски права и печели делото.

Майстор на маркетинговия трик, Шнеринг наема самолет през 1923 г., който прави въздушни трикове над Чикаго и Питсбърг и пуска блокчета Baby Ruth с малки парашути.

По-късно Шнеринг урежда неговото десертче Butterfinger да бъде включено във филма на Шърли Темпъл от 1934 г. Baby Takes a Bow, с което се превръща в пионер в изкуството на продуктовото позициониране с една от най-големите звезди на епохата.

По-късно, по време на Голямата депресия, когато разполагаемият доход на американците за лакомства рязко намалява, някои производители изместват маркетинговите си кампании, за да позиционират бонбоните като евтин заместител на други продукти.

Шоколадовите блокчета се превръщат в популярна храна по време на кризата, когато хората се нуждаели от бърза енергия и евтини калории. Десерти, като Chicken Dinner или Club Sandwich, изпрашат посланието, че ако нямате време или пари за пълноценен порцион, блокчетата са бърз и достъпен начин за хранене.

Консолидацията на бизнеса

Депресията забавя значително шоколадовата "златна треска", тъй като недостигът и високите цени на съставките изхвърлят много регионални сладкари от бизнеса или ги принуждават да продадат компаниите си на по-големи производители.

Hershey's, например, сключва сделка, за да подпомогне подкрепата на популярния, но фалиращ Reese’s Cups. С избухването на Втората световна война дефицитът става още по-осезаем, а военните поръчват шоколадови дажби от най-големите производители в САЩ, слагайки край на регионалния бум на десертите.

През 1937 г. американската армия иска от Hershey Company да създаде D-Ration bar, който трябва да тежи само четири унции (28 грама), да осигурява прилив на енергия, да не се топи при високи температури и да има "малко по-добър вкус от варен картоф“, за да не насърчава войниците да го ядат твърде бързо. 

Полученият продукт не е особено привлекатален, но през 1943 г. Hershey’s пускат на пазара по-атрактивен продукт за Тихоокеанския театър на войната, наречен Tropical Bar. До края на Втората световна война Hershey’s произвежда повече от 3 милиарда блокчета за военни дажби.

След войната подобренията в производството, транспорта и охлаждането дават допълнително предимство на големите сладкарски компании. Те постепенно изкупуват по-малките и осигуряват национално разпространение.

Днес повечето американски шоколадови блокчета се произвеждат от „тримата големи“ - Hershey’s, Mars и Nestle, въпреки че отделни блокчета, като Baby Ruth, Butterfinger и PayDay, се връщат към разцвета на американската десертна индустрия. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !