Решението на Федералния резерв на САЩ да понижи лихвите с половин процентен пункта вчера е случаят, в който централната банка се доближава най-много до стартирането на цикъл за облекчаване на паричната политика на прага на президентски избори от близо половин век насам.

И докато лихвената политика рядко остава без промяна в изборни години, стартирането на нов цикъл за понижение на лихвите по-малко от 10 седмици преди изборния ден се е случвало само два пъти преди сегашния случай – през 1976 г. и през 1984 г.

Централната банка на САЩ е независима федерална агенция, а председателят й Джеръм Пауъл и други нейни представители постоянно казват, че политическите съображения, в това число наближаващи избори, изобщо не са част от вземането на решение относно лихвените проценти.

"Това са четвъртите ми президентски избори, откакто съм във Фед," заяви Пауъл по време на пресконференция след заседанието на централната банка в края на юли.

"Всичко, което правим преди, по време или след изборите, ще бъде базирано на данни, прогнози и баланса на рисковете, а не на нещо друго."

Но не всички са убедени.

Кандидатът за президент от републиканската партия Доналд Тръмп заяви по-рано през годината, че Фед може да понижи лихвите, за да помогне на демократите да спечелят изборите на 5 ноември. Миналия месец Тръмп каза, че президентите трябва да имат думата при вземането на решенията.

Вицепреизидентът Камала Харис, която е номинирана за кандидат-президент от Демократическата партия, е казвала единствено, че ще уважава независимостта на Фед. "Като президент, никога не бих се намесвала в решения, което Фед взема," заяви тя миналия месец.

Лихвите в изборни години

От 1972 г. насам Фед е променял лихвените проценти във всички години с президентски избори в САЩ с изключение на две, а действията на централната банка се поделят почти поравно в двете посоки.

Лихвените проценти са нараствали в пет изборни години и са се понижавали в шест. В повечето случаи тези промени са били част цикли, които вече са били започнали година или повече преди изборната година.

Действащият президент или партията, контролираща Белия дом, са били преизбирани в четири от петте години, в които лихвите са били повишавани в месеците преди изборния ден.

Изключение е 2000 г., когато вицепрезидентът Ал Гор не успява да запази Белия дом в ръцете на демократите и Джордж У. Буш връща властта на републиканците.

През същата година лихвите при тогавашния председател на Фед Алън Грийнспан нарастват с 1 процентен пункт в периода януари – октомври, въпреки че последното увеличение е предприето през юни, близо пет месеца преди изборите.

Междувременно, съперникът на действащия президент или на партията, която контролира президентската институция, е печелил в пет от шестте случая на избори в година, в която лихвите са били понижавани.

Изключението е през 1996 г., когато действащият президент от демократическата партия Бил Клинтън печели втори мандат. Лихвите, отново под ръководството на Грийнспан, тогава са понижени с четвърт процентен пункт в периода между януари и изборния ден, въпреки че последното понижение е било в началото на годината.

Най-голямото увеличение на лихвите в изборна година и преди изборния ден е 2.56 процентни пункта. Това се случва през 1984 г., когато Фед, под управлението на Пол Волкър, все още се бори с остатъците от високата инфлация. Тогава републиканецът Роналд Рейгън печели втори мандат със съкрушителна победа.

Най-голямото понижение на лихвите в изборна година е с 2.75 процентни пункта през 2008 г., когато тогавашният председател на Фед Бен Бернанке понижаваше лихвите, за да смекчи ефекта от глобалната финансова криза. Тогава Барак Обама и демократите спечелиха изборите.

От 1972 г. насам единствените два случая, в които лихвените проценти не са променяни в изборна година, са през 2012 и 2016 г. Обама печели втори мандат при първите, а Тръмп печели вторите, за да върне Белия дом на републиканците.

Нови цикли за понижение на лихвите

Колкото и обичайни да се промените в лихвените проценти в изборни години, новите цикли за изменение стартират по-рядко в навечерието на избори.

Преди вчерашното изявление на Фед, има четири такива случая от 70-те години насам, като в три от тях претендентът, който не е на власт, печели.

Последният такъв случай са последните президентски избори през 2020 г. В началото на пандемията от COVID-19 Фед, начело с Пауъл, понижи лихвите два пъти през март с 1.50 процентни пункта, с което ги свали близо до нулата. Демократът Джо Байдън тогава спечели в оспорвана надпревара срещу Тръмп.

Цикълът за промяна на лихвите, започвал най-близо до изборите, е през 1976 г., когато Фед, под ръководството на Артър Бърнс, стартира понижение само четири седмици преди изборния ден.

Доколко това се оказва фактор за победата на демократа Джими Картър над действащия тогава президент Джералд Форд от Републиканската партия остава неясно, тъй като тогава решенията по отношение на лихвите не са обявявани публично. Това започва едва през 1994 г.