Нетната заплата се изчислява, като от брутните доходи се приспаднат социалноосигурителните вноски и данъците върху дохода, но се включат надбавките за семействата с деца. 

Каква е разликата между нетната и брутната заплата в различните европейски държави?

Отговорът на този въпрос е сложен и зависи от много фактори, включително и от това дали става въпрос за домакинства с деца или за самостоятелен служител, както и от размера на доходите, тъй като данъчните ставки в много страни са прогресивни. 

Ето какво показва справка на Euronews, базирана на данните на Евростат:

Първи сценарий: Неженен човек без деца

Първият сценарий разглежда сам човек без деца, който получава 100% от средната заплата. Сред включените 31 европейски държави съотношението между годишните средни нетни и брутни доходи варира значително - от 60.1% в Белгия до 85.9% в Кипър, като средният показател за Европейския съюз е 68.8%.

Веднага в класацията след Кипър попадат служителите в Швейцария (81.4%), Естония (81,1%) и Чехия (80%), които също взимат поне четири пети от своите брутни заплати.

Според Алекс Менгден, анализатор на глобалната политика в Tax Foundation, основният фактор, поддържащ високо съотношението нетни към брутни печалби в Швейцария е интензивната местна данъчна конкуренция между кантоните и общините.

Сред четирите най-големи икономики в ЕС Испания се откроява като най-благоприятната за несемейни без деца, като там хората задържат 77.9% от брутните си заплати. За сравнение, показателят възлиза на 72.5% във Франция, 72.3% в Италия и под 65% в Германия. 

В България той е 78 на сто, което е над средното за ЕС. 

Годишните нетни заплати в рамките на ЕС показват значителни вариации, вариращи от 9355 евро в България до 49 035 евро в Люксембург, като средната за блока достига 28 217 евро.

Годишните брутни доходи в Общността пък са средно 41 004 евро, което води до разлика от 12 787 евро между брутния и нетния доход.

Когато се включат страните от ЕАСТ и кандидатите за членство в ЕС, Швейцария се очертава като ясно изявен лидер с годишни нетни печалби от 85 582 евро, докато Турция се нарежда на дъното с 8 968 евро, което е под нивото на България (страната от ЕС с най-ниски доходи). 

Втори сценарий: Семейство с двама работещи без деца

Съотношението между годишните средни нетни и брутни доходи за двойка от двама работещи без деца е много подобно на това на сам човек без деца с незначителни вариации.

В средностатистическия случай за ЕС едно такова домакинство прибира 56 359 евро от брутен доход в размер на 81 732 евро, което води до съотношение на нетния към брутния доход в размер на 69%.    

Трети сценарий: Семейство с две деца и един работещ родител

Коефициентите на нетното заплащане за домакинствата с деца се увеличават значително, независимо дали в семейството има един или двама родители. 

Съотношението варира от 70.4% в Румъния до 109.3% в Словакия, като средно за ЕС е 82.7%. Трите скандинавски държави - Норвегия, Дания и Финландия - са сред най-долните пет, като всяка от тях отчита съотношение под 76%.

В България коефициентът при този сценарий възлиза на 88.2%, което отново е над средното за ЕС. 

В ЕС семейство с един работещ родител с две деца е получило нетен доход от 33 940 евро при брутна заплата от 41 043 евро. Неженен човек без деца би имал нетен доход от 28 217 евро при същото брутно възнаграждение. 

Защо семействата с деца взимат повече?

Разликата от 5723 евро в нетните доходи произтича основно от два фактора -1846 евро семейни надбавки и с 3764 евро по-малко подоходни данъци.

Тази семейна подкрепа обаче не е налична във всички държави в списъка. Турция, например, не предоставя никакви семейни надбавки или данъчни облекчения, което води до почти идентично съотношение на заплащането за семействата с деца и тези без.

Разликата в съотношенията на заплащане за домакинствата, съставени от един човек без деца и тези с един работещ родител с две деца, е по-малко от 5 процентни пункта в Гърция, Норвегия, Кипър и Финландия.

Защо нетните доходи надвишават брутните в две държави?

В Словакия (109.3%) и Чехия (102.3%) годишните нетни доходи надвишават брутните за семействата с един работещ родител с две деца. В Словакия брутните доходи възлизат на 16 835 евро, докато нетните доходи са 18 399 евро, което води до излишък от 1 564 евро. 

Тази разлика се дължи основно на прилагането на т. нар. „данък върху отрицателния доход“, който предлага допълнителна финансова подкрепа и набляга на политики, благоприятни за семейството.

При този сценарий, освен Словакия (+33,6 процентни пункти), Чехия (+22,3 пр.п.), Люксембург (+22,7 пр.п.), Полша (+21,5 пр.п.) и Белгия (+19,6 пр.п.) също отчитат значителни покачвания на коефициента на нетния спрямо брутния доход, в сравнение с единичните домакинства без деца.

В Белгия, например, един човек без деца би задържал само 60.1% от брутните си доходи като заплащане. Съотношението обаче се увеличава значително до 79.7% за семействата с един работещ и с две деца.

Конкретните суми възлизат съответно на 35 604 евро и 47 238 евро, което води до 11 634 евро повече нетни печалби за домакинството с деца. 

Четвърти сценарий: Семейство с двама работещи с две деца

Заплатата за двойка с две деца, в която и двамата родители получават доходи, варира от 65.7% от брутната заплата в Белгия до 89.5% в Словакия. Средната стойност за ЕС е 73.8%, което означава, че една двойка ще получи 60 332 евро от обща брутна печалба в размер на 81 732 евро.

В сравнение с двойките с двама работещи без деца, домакинствата в тази категория обикновено имат по-високи коефициенти на съотношение между нетна и брутна заплата, с изключение на Исландия и Турция, където няма разлика. Разликата е по-малко от два процентни пункта още в Гърция, Кипър, Испания и Норвегия.

Междувременно, двойките с две деца в Словакия, Полша и Австрия се радват на увеличение на коефициента с повече от седем процентни пункта, в сравнение с тези без деца.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !