Amazon получи доста критики тази година заради технологията Just Walk Out, инсталирана в много от физическите магазини за хранителни стоки.

Задвижваната от изкуствен интелект система позволява на клиентите в нейните магазини Amazon Fresh и Amazon Go просто да изберат артикулите си и след това да си тръгнат.

Отворена за хората, които са се регистрирали чрез приложението на компанията, AI технологията използва лицево разпознаване и много сензори и камери, за да идентифицира избраните стоки. След това те се таксумат автоматично с избрания от потребителите метод на плащане. 

Въпреки това през април се появиха съобщения, че вместо да използва само AI, Just Walk Out се нуждае от около 1000 работници в Индия, които проверяват ръчно почти три четвърти от транзакциите.

Amazon побърза да заяви, че тези данни са „погрешни“ и че служителите в Индия не преглеждат видеозаписи от всички магазини, а просто преразглеждат регулярно работата на цялата система.

Amazon добави, че това "не е по-различно от всяка друга AI система, която отдава висока стойност на точността, където човешките супервайзъри са често срещани“. Компанията обаче потвърди, че ще намали броя на магазините, които използват системата Just Walk Out.

Каквито и да са точните подробности по случая с Amazon обаче, той е ярък пример за тенденция, която се обсъжда все по-често – дали компаниите преувеличават твърденията относно използването на изкуствен интелект.

Това е феномен, който е наречен "AI изпиране" (от англ. "AI washing"), по аналогия с т. нар. "зелено изпиране" ("greenwashing"), свързано с практиките за опазване на околната среда, пише BBC. 

Изкуствен интелект или не точно?

Въпреки че няма точно определение за това какво представлява т. нар. изкуствен интелект, общоприетото разбиране е, че той позволява на компютрите да се "учат" и да решават проблеми. AI е в състояние да направи това, след като първо е бил обучен на базата на огромни количества информация.

Специфичният тип AI, който направи всички заглавия през последните няколко години, е така нареченият "генеративен AI". Това са алгоритми, които са специализирани в създаването на ново съдържание, било то текст, музика или изображения.

Чатботове, като ChatGPT на OpenAI, Gemini на Google и Copilot на Microsoft, са популярни примери за генеративен AI.

Когато става въпрос за "AI изпиране", има няколко вида. Някои компании твърдят, че използват AI, когато, всъщност, използват по-малко сложни изчисления, докато други надценяват ефетивността на своите AI приложения спрямо съществуващите техники или предполагат, че техните AI решения са напълно работещи, когато те на практика не са.

Междувременно, други фирми просто закрепват AI chatbot към техния съществуващ операционен софтуер.

През 2022 година само 10% от стартиращите технологични компании споменават използването на AI в своите презентации, докато през 2023 година този дял се увеличава до над една четвърт, по данни на инвестиционния фонд OpenOcean. Очаква се той да се увеличи до над една трета тази година.

Конкуренцията за финансиране и желанието за привличане на внимание карат някои мениджъри просто да споменават "свещената" абревиатура AI в представянето си, защото смятат, че ако не го направят, ще бъдат поставени в неравностойно положение.   

Защо AI "изпирането" е проблем?

Това е проблем, който съществува от няколко години, според представителите на MMC Ventures, но просто в момента става много по-видим. В проучване от 2019 г. е установено, че 40% от новите технологични фирми, които се описват като „стартъпи с изкуствен интелект“, всъщност на практика не използват AI.

Саймън Менаши, генерален партньор в MMC Ventures, обяснява, че най-модерните възможности на AI вече са достъпни за всяка компания на цената на стандартния софтуер, но вместо да изграждат цялостна AI система, много фирми просто поставят интерфейс за чатбот върху продукт, който въобще не е базиран на изкуствен интелект.

Проблемът с AI "изпирането" се усложнява и от факта, че няма нито една съгласувана дефиниция на изкуствения интелект.

„Ако попитам 20 човека каква е тяхната дефиниция за AI, всички те биха дали различен отговор. Терминът се използва много широко и свободно, без ясна референтна точка. Именно тази неяснота позволява използването на "AI washing"", коментира пред BBC Дугъл Дик от KPMG. 

Експертите обаче предупреждават, че AI "изпирането" може да има тревожни въздействия върху бизнеса - от надплащане за технологии и услуги до неуспех в постигането на оперативните цели.

Междувременно, за инвеститорите това може да затрудни идентифицирането на истински иновативните компании.

Затягане на контрола

Регулаторите, поне тези в САЩ, започват да обръщат внимание на тази тенденция. По-рано тази година Комисията за ценни книжа и борсите заяви, че ще повдигне обвинение на две инвестиционни консултантски фирми заради неверни и подвеждащи изявления относно степента на използване на AI от тяхна страна. 

В Обединеното кралство вече са въведени правила и закони, обхващащи AI "изпирането", включително кодекса за поведение на Службата за рекламни стандарти (ASA), който гласи, че маркетинговите комуникации не трябва съществено да подвеждат аудиторията.

Майкъл Кордо, сътрудник в регулаторния екип на британската корпоративна правна кантора Walker Morris, казва, че твърденията за използването на изкуствен интелект са станали все по-честа характеристика на реклами, което е обект на разследване на ASA.

Примерите включват платена публикация в Instagram за приложение, озаглавена „Подобрете вашите снимки с AI“, която се счита от ASA за преувеличаваща ефективността на приложението и следователно е подвеждаща.

„Ясно е, че твърденията за използване на AI стават все по-разпространени, за да предизвикат потребителския интерес". 

Според Сандра Уочтър, професор по технологии и регулации в Оксфордския университет и водещ световен експерт по AI, в момента светът се намира в пика на AI цикъла. 

"Смятам обаче, че сме забравили да си зададем въпроса дали винаги има смисъл да използваме AI за всички видове задачи. Спомням си, че видях реклами в метрото в Лондон за електрически четки за зъби, които се захранват от AI. На кого помага това?"

Другият сериозен проблем, според нея, е премълчаването на въздействието на AI върху околната среда. 

"AI не расте по дърветата - технологията вече допринася повече за изменението на климата, отколкото авиацията. Трябва да се отдалечим от тази едностранчива пресилена дискусия и наистина да помислим за конкретни задачи и сектори, за които AI може да бъде полезен, а не просто да го прилагаме сляпо във всичко“. 

В по-дългосрочен план обаче, проблемът с AI "изпирането" може да отшуми от само себе си, смята Адвика Джалан от MMC Ventures,

"AI става толкова широко използван, че използването на марката „захранван от AI“ като инструмент за брандиране вероятно ще престане да бъде нещо специално след известно време. Ще бъде подобно на това днес да твърдите, че „сте в интернет“". 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !