Въпросът за държавната намеса на пазарите е сложен и винаги се връща в дневния ред, когато цените на определени стоки и услуги се движат в по-широки граници от обикновено.  

Свободният пазар по дефиниция е най-ефективният начин за намиране на баланс между търсенето и предлагането (тоест, на т. нар. "справедлива" цена), но понякога той достига екстремно високи или ниски стойности, които предизвикват проблеми. 

В подобни случаи често се появяват идеи за някаква форма на държавна намеса, която да "нормализира" ситуацията.

При рязко поскъпване на стоките и услугите едно от най-популярните предложения е въвеждането на "таван" на цените, тоест административно ограничение на техните максимални нива. 

В България на 13 февруари ще бъде организиран протест, свързан с цените на хранителните продукти, като едно от предложенията, които се обсъждат в публичното пространство, е именно въвеждане на таван на цените на определени продукти.  

Историята обаче показва, че подобни решения никога не са постигали желания резултат, а дори напротив - предизвиканите от тях изкривявания на пазара впоследствие водят до още по-рязко поскъпване. 

Каква е историята на ценовия контрол? 

Контролът на цените има дълга история. Кодексът на Хамурапи отпреди 4000 години предписва цените на определени стоки, а колониите Масачузетс и Вирджиния правят същото преди 400 години.

Правителствата обикновено ограничават цените по време на война - например през Втората световна война подобни действия се предприемат в почти всички европейски държави.

Това обаче създава идеални условия за спекула, води до изчезване на много стоки от магазините и за истински бум на т. нар. "черен пазар", на който продуктите се продават нелегално на много по-високи цени от административно определените.

Стъпки за ограничаване на цените на горивата пък са предприети през 70-те години по време на петролната криза.   

Много развиващи се страни и днес контролират цените на продуктите от първа необходимост, като понякога съчетават ценовия контрол с държавни субсидии.

Въпреки че тези мерки изглеждат добронамерени и в полза на потребителите, те често водят до непредвидени резултати на пазара. Ценовите тавани ограничават нормалното функциониране на пазара, създавайки проблеми по веригата на доставки и недостиг на продукти. 

В Ню Йорк в края на 40-те години се въвежда таван върху цените на наемите. Ветераните, завърнали се у дома след Втората световна война, създават огромно търсене, вдигайки рязко стойностите на наемите.  

Първоначалният следвоенен контрол върху наемите се прилага само за определени видове сгради, но той продължава и през 70-те години на миналия век в малко по-либерална форма. 

Целта била да се помогне за поддържането на адекватно предлагане на жилища на достъпни цени в градовете, но критиците казват, че ефектът, всъщност, е бил намаляване на общото предлагане на налични жилищни единици под наем в Ню Йорк, което от своя страна е довело до още по-високи цени на пазара.

Имало ли е таван на цените в България?

В България по времето на социализма цените на всички стоки и услуги се определят административно от държавата. Преходът към пазарна икономика след 1989 г. обаче изисква тяхната либерализация, тъй като ценовият контрол води до остри стокови дефицити.

На 1 февруари 1991 г. правителството освобождава широк кръг от държавно регулирани дотогава цени, които водят до рязкото им повишаване. По това време премиерът Димитър Попов остава в историята с фразата си: "За бога, братя, не купувайте". Всъщност, пълното му изказване гласи:

„За бога, братя, не купувайте това, което ви харесва, но е много скъпо, защото след 30-40 дни цените ще паднат, а вие ще похарчите парите си и няма да можете да купите най-необходимото ви“. 

Защо таванът на цените не работи? 

Въвеждането на ценови контрол не е ефективно по няколко причини, като основните са свързани с това, че за него се плаща определена цена, както и че може сравнително лесно да бъде "заобиколен" от търговците. 

Правителствената бюрокрация и правоприлагащите органи трябва да бъдат финансирани, за да наложат контрол, което е първата част от "сметката", а тя се плаща от данъкоплатеца (тоест потребителите).

Освен това стоките и услугите се разпределят неефективно както в потреблението, така и в производството, конкуренцията се измества от производството към политическите "пазари," докато фирмите се опитват да влияят върху решенията за определяне на цените.
 
Временно потиснатата инфлация пък се появява отново, когато ценовите тавани бъдат премахнати. 

Когато ценовият таван забранява дадена транзакция, купувачът и продавачът често са склонни да го избегнат, като сключват сделки на "черния пазар". По същия начин продавачите могат леко да променят описанието на дадена стока, за да предотвратят подлагането ѝ на ценово ограничение. 

Основното предимство на ценовия таван е ограничението на разходите за потребителя. Той поддържа стоките достъпни и не позволява на производителите и доставчиците да се възползват "нечестно" от тях.

Таваните могат да смекчат "болката" от по-високите цени, докато предлагането се върне към нормалните нива, ако става въпрос за някакъв временен недостиг, който причинява необуздана инфлация. Таваните на цените могат да стимулират търсенето и разходите.

Но въпреки че имат своите предимства в краткосрочен план, те могат да се превърнат в проблем, ако продължат твърде дълго или когато са зададени твърде много под пазарната равновесна цена. Търсенето на определени стоки може да скочи рязко, което води до недостиг на предлагане и изчезване на стоки от рафтовете на магазините.

Когато продажните цени на производителите несъответстват на техните производствени разходи, може да се наложи свиване на продукцията, намаляване на качеството или повишаване на цените на други продукти, които да компенсират дефицитите.   

В крайна сметка се оказва, че ползите от подобни мерки са изцяло краткосрочни, но рисковете, които създават в дългосрочен план, често елиминират изцяло временните ползи от тях. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !